Акт от 19.02.2015, Районен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............ гр. Плевен,19.02.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 4728 по описа за 2014 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.67, ал.7, т.1 от ЗДС във вр.с чл.20 от НЗСДА с цена на иска

426,00лв.- допълнително възнаграждение за нощен труд, чл.86 от ЗЗД с цена на иска 70,05лв., чл.67, ал.7, т.3 от ЗДС вр.с чл.202, ал.3 вр. чл.211 от ЗМВР/отм./ с цена на иска 1025.24лв.-допълнително възнаграждение за работа на официални празници, чл.86 ЗЗД с цена на иска 214,70лв., чл.204, ал.3 от ЗМВР/отм./ с цена на иска 572,40лв. и чл.86 от ЗЗД с цена на иска 140,36лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.Ц.К., ЕГН**********,*** против ОД на МВР – Плевен, гр.Плевен, ***, в която се твърди, че е назначен на длъжност "Младши оперативен дежурен в ОДЧ при РУП Д.Дъбник, като за последните три години не е променяна длъжността й. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при работа със специфични условия и характер и риск за здравето, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00часа и с продължителност 12часа, както и смени от 24часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.211, ал.З от ЗМВР действащ до 01.07.2014год. Счита, че на основание чл.211, ал. 1 от ЗМВР / в редакцията му до 01.07.2014год./ нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че от м.07.2011год.до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР-Плевен и графици от Началник 01 РУП-Плевен за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите на ОДЧ, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Твърди, че за процесния период – три години назад от подаване на исковата молба/20.10.2011г. до 01.07.2014г., е положила приблизително следните дежурства: 12часови дежурства-451бр.

- 5412часа; Общ брой отработени часове за периода - 5412часа;

Отработени дневни дежурства-221бр. - 2652часа; Отработени нощни дежурства-230бр. - 2760часа ; Брой часове нощен труд от

22-06 часа-230 дежурства х 8часа -1840часа; брой дежурства в празнични дни- 15x12часа - 180часа. Счита, че съгласно чл.67, ал.7, т.1 от ЗДС за положен нощен труд се изплаща допълнително възнаграждение в размер на не по-малко от 0,25лв.на час при съобразяване на чл.20 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.

Излага съображения, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд до 01.12.2012год. е регламентирано на основание чл.67, ал.3, т.4 от ЗДС, респ.чл.20 от НЗСДА. Счита, че разпоредбите на ЗДС за заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд не са дерогирани в ЗМВР или издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.Съгласно чл.202, ал.5 от ЗМВР / действащ в процесния период/ извън допълнителните възнаграждения по чл.202, ал.1 на държавните служители в МВР се заплащат и други възнаграждения в случаите определени със закон, какъвто е ЗДС, т.е.налице е мълчаливо препращане към ЗМВР.Счита, че за процесния период работодателя й дължи за положен 2368часа нощен труд преизчислен с коефициент 1,143 и полученото по 0,25лева общо сума в размер на 525.78лева. Твърди, че към настоящия момент не й е изплатено и допълнително възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.67, ал.7, т.3 от ЗДС за положен труд на официални празници, съгласно чл.21, ал.1, т.3 от НЗСДА, като счита, че следва да му се заплати в размер на 100% върху основното месечно възнаграждение. Твърди, че за процесния период е полагала дежурства в размер на 180 часа, който положен труд не й е платен. Твърди, че основното възнаграждение е 5,68лв.на час или 954.80лв.месечно, т.е.180ч.х 5.68лв = 1022.40лв. Твърди, че в тази връзка е и издадената Инструкция на МВР рег.№ 1з-343 / 05.03.2009год., съгласно която според разпоредбата на чл.25, ал.1 отчитането и компенсирането на работата извън установеното време, възнагражденията за извънреден труд се включват в месечното възнаграждение и се плащат в месеца, следващ отчетния период. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.204, ал.1 на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, като според ал.3 - на служителите, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето се осигурява безплатна храна, а на служителите, работещи на смени се осигуряват ободряващи напитки.

Твърди, че в ал.6 на тази разпоредба е уреден въпроса как следва да бъде определен размера на сумите и доволствията, а именно: "ежегодно със Заповед на Министъра на вътрешните работи". Твърди, че това императивно правило не се спазва от ответника, като за процесния период не й е предоставяна безплатна храна, нито й е заплащана левовата равностойност. Излага съображения, че съгласно чл.6 от Наредба № 1з-1681 / 21.08.2012год.полагащата й се безплатна храна се получава срещу ваучери, каквито не е получавала за процесния период, респективно не е получила и тяхната парична равностойност. Счита, че на основание чл.5 от Наредба № 11/21.12.2005год. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, стойността на безплатната храна не може да бъде по-малко от два лева за работник или служител. Твърди, че сумите полагащи се за безплатна храна, дължими от ответника за процесния период са както следва:

2940часа (нощните 12ч.дежурства+дежурства в празнични дни ) при 8 часа ( нормален продължителен ден ) = 368 работни дена х 2,40лв.( за ваучер ) = 883,20лв. Моли, ответника ОДМВР-Плевен да бъде осъден да плати на ищеца след допуснатото изменение в размера на исковите претенции както следва: 1. на основание чл.67, ал.7, т.1 от ЗДС във вр.с чл.20 от НЗСДА сумата в размер на 426,00лв., представляваща възнаграждение за положен нощен труд за периода

20.10.2011-01.07.2014год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането; 2. на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 70,05лв.представляваща мораторна лихва върху възнагражденията на нощен труд, положен за периода от 20.10.2011год.до датата на предявяване на исковата молба, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими-31.12.2011г. до датата на предявяване на иска; 3. на основание чл.204, ал.3 от ЗМВР сумата от 572,40лв.представляваща паричната равностойност на полагащите се безплатна храна и ободряващи напитки при работа на смени и специфични условия и рискове за живота и здравето за периода 20.10.2011-01.07.2014год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането; 4. на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 140,36лв.представляваща мораторна лихва върху сумата от 572,40 лв., представляваща паричната стойност на полагащата се безплатна храна и ободряващи напитки при работа на смени и специфични условия и рискове за живота и здравето за периода от 20.10.2011г. до завеждане на исковата молба; 5. на основание чл.67, ал.З, т.4 от ЗДС във вр.с чл.202, ал.З във чл.211 от ЗМВР сумата от 1025.24лв.за положен труд на официални празници за периода 20.10.2011-01.07.2014год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането; 6. на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 214,70 лв.представляваща мораторна лихва върху сумата от 1025,24 лв. положен труд на официални празници за периода от 20.09.2011г. до датата на завеждане на исковата молба. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, ангажира становище, че подадената искова молба е изцяло неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.Счита, че посоченото от ищеца правно основание на предявения от него иск /чл. 67, ал.3, т.4 от ЗДС/ не съществува в правния мир. Твърди, че е предявен иск на основание чл. 67, ал.7, т.1 от ЗДС, във вр. с чл. 20 от ИЗСДА за положен нощен труд. Твърди, че искът е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло. Твърди, че ищцата като Младши оперативен дежурен н Оперативна дежурна част при РУП Долни Дъбник от 01.11.2011г. към настоящия момент ищцата изпълнява служебните си задължения с работно време на смени, а не при ненормиран работен ден- осем часа дневно и четиридесет часа седмично.

Счита, че правното положение и статута на държавните служители в МВР се урежда от ЗМВР, който се явява специален спрямо ЗДСл, поради което в конкретния случай следва да се приеме за правилно, че при наличието на два нормативни акта от една и съща степен, специалният закон ЗМВР, дерогира прилагането на общия закон- ЗДСл. Твърди, че статутът на държавните служители в МВР се урежда със ЗМВР и в текста на разпоредбата иа чл. 202, ал.1 от ЗМВР изрично и лимититивно са посочени и изброени категориите труд, за които се дължат допълнителни възнаграждения, като сред тях не е включен нощния труд. Твърди, че ал. 7 на чл. 211 от с.з. изрично указва, че редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра иа вътрешните работи. Твърди, че такива инструкции за процесния период са Инструкция № 1з- 343 от 05.03.2009г.

/Отм./ й Инструкция № 1з- 2453 от 04.12.2012г., като допълнителното възнаграждение за положен от ищеца труд се е изчислявало и изплащало съобразно същите. Моли, да бъде прието, че за ОД на МВР-Плевен като структура на МВР не е налице оперативна самостоятелност да изплаща възнаграждения за положен от държавните служители нощен труд и труд на официални празници без да е получила изрично разпореждане от МВР за това- чрез заповед, инструкция или друг подзаконов нормативен акт. Счита, че поради изложеното, ако ищецът счита, че до 01.07.2014г. /дата на влизане в сила на новия ЗМВР/ ОД на МВР- Плевен е следвало да изплаща такова възнаграждение на своите служители, то законовият ред за установяване на това право е обжалване по реда на АПК на инструкции № 1з- 343/ 05.03.2009г. /Отм./ и № 1з- 2453 от 04.12.2012г., на министъра на вътрешните работи, съобразно които всички областни дирекции на МВР са отчитали и компенсирали своите служители, отработените от тях часове извън законоустановеното работно време. Излага съображения, че съгласно чл. 10 от ЗНА обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен.

Обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен. Моли, да бъде взето в предвид, че с влезлите в сила на 01.01.2011г. в ЗМВР изменения /действащ към процесния период/ е отменен § 1а, който е препращал към ЗДСл. Твърди, че в съществуващата съдебната практика по тълкуването и прилагането на чл.202 от ЗМВР, съдът приема, че след като в чл.202, ал.1 са изчерпателно изброени случаите, в които се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности, резултати в служебната дейност, извънреден труд, научна степен и специфични условия на труд, и тъй като ЗМВР се явява специален закон по отношение на общия ЗДСл., следва да се приложи специалната разпоредба на чл.202, ал.1 от ЗМВР и да се приеме, че на държавните служители в МВР не следва да се изплащат допълнителни възнаграждения за нощен труд. Твърди, че едва с влизане в сила на новия ЗМВР /01.07.2014г./ законодателят предвижда изрично изплащането на възнаграждения на държавните служители в МВР работещи на смени за положен от тях нощен труд /чл. 179, ал. 1- на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение/, като размерът на полагащото се възнаграждение е определен със Заповед № 8121з-791-28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Исковата претенция обаче е извън този период. Твърди, че видно от представените по делото графици, през процесния период ищеца е работил на 12 часови смени.