Определение № 4552 от 03.10.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4552 гр. Варна, 03.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20253100502047 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба №64091/17.07.2025 г . от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, срещу решение №2382/26.06.2025г., постановено по гр.д. № 872/2025 г. на ВРС, с което:

- е признато за установено, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, ***, дължи на „ЕНЕРДЖИ 7848”

ЕООД, с ЕИК: 207655170, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Одссос”, ул.’’Георги Сава Раковски” № 75, ет. 2, ап. 28, представлявано от управителя Р. К. М., сумата от 7848,00 лв., представляваща платена на 15.11.2021г. без основание стойност /цена/ в размер на 7848.00 лева за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО АД“ на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 2 M W , находяща се в гр.

Суворово, местност Овчарници, в УПИ ***, ***, ***,

***, ***, поръчка № 2102006813, което плащане е направено по фактура № 131828440 от 15.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /19.12.2024г./ до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №7199/20.12.2024г. по образувано ч.гр.д.

№ 16205/2024г. по описа на ВРС, Гражданско отделение, 49 състав на ВРС, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД.

- „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК

175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, е осъдено да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВарнаТауърсЕ, ***, сумата от 7848,00 лв., представляваща платена на 15.11.2021г. без основание стойност /цена/ за 1 съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО АД“ на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 2 M W , находяща се в гр.

Суворово, местност Овчарници, в УПИ ***, ***, ***,

***, ***, поръчка № 2102006813, което плащане е направено по фактура № 131828440 от 15.11.2021г., издадена от „Електроразпределение север“ АД, а след заплащане на сумата и издадена фактура №1318284440/15.11.2021г. и което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 02.12.2024г., сключен между „ЕКО БАРАН” ЕООД, ЕИК:203589463 /цедент/ и „ЕНЕРДЖИ 7848” ЕООД, с ЕИК: 207655170 /цесионер/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 19.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, ПРИ УСЛОВИЕ, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД изпълни постановеното срещу него решение по иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 848 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 19.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба на „ЕСО“ ЕАД се съдържат аргументи за незаконосъобразност на решението на ВРС и в двете атакувани части при основни твърдения за дължимост на сумата с оглед разпоредбите на чл. 116 и сл. от ЗЕ и тези на Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6) в сила към спорния момент. Твърди се, че жалбоподателят „ЕСО“ ЕАД е извършил административна услуга не само по съгласуване, но и по проучване на условията за присъединяване, която е възмездна и цената на услугата е равна на действително извършените от оператора разходи за проучване. Поддържа се, че в случая се касае за присъединяване на електропровод на електроразпределително дружество (ЕР Север) към преносната мрежа на ЕСО ЕАД, а не за присъединяване на обект на производител – ел. централа. По тази причина процедурата по присъединяване не се ограничава само със съгласуване по реда на чл.53, ал.2 от Наредба №6, а следва да се подаде и искане за проучване на условията за присъединяване, на основание чл.102, ал.3 от наредбата, за която услуга именно е заплатена сумата от 7848 лева.

След като ФЕЦ ще работи в паралел с електроенергийната система и ще отдава ел.енергия в мрежата, на основание чл.102, ал.4 от Наредба №6, следва да бъде подадено искане за проучване на условията за присъединяване. Дори да се приеме, че присъединяване на електропроизводствена централа може да се извърши единствено на основание предоставено искане за съгласуване и същото е единствено с информативна цел, следва да се има предвид, че съгласно чл.53, ал.3 от Наредба №6, процедурата по присъединяване включва и сключване на предварителен договор, което би било невъзможно без предварително в етапа на проучване да са определени условията за присъединяване. Сочи се съдебна практика в тази насока. Неправилни са мотивите на първоинстанционния съд, че след съгласуване се извършва проучване за присъединяване и не се заплаща цена. В случай, че се прилага само процедура по съгласуване, би се достигнало до неравноправност на участниците на електроенергийния пазар и до нарушаване на принципите, осигуряващи конкуренцията на участниците, както и на финансово стабилен енергиен пазар. Доколкото уважаването на главния иск е една от предпоставките за уважаване на обратния иск, ЕСО има интерес от 2 направеното оспорване на цесията и нейната валидност и по-конкретно срещу ненадлежното уведомяване на ЕРП Север за договора за цесия.

В предоставения срок е постъпил отговор от „Електроразпределние север“ АД, в който се поддържа, че жалбата на третото лице помагач против решението е основателна и следва да бъде уважена, а при отхвърляне на въззивната жалба срещу решението в установителната му част, да бъде потвърдено в частта досежно обратния иск. Споделят се доводите в жалбата, че съгласуването с електроенергийния системен оператор няма информативен характер, а съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване.

В отговора на „Енерджи 7848“ ЕООД по тази жалба се излагат съображения, че в случая не е било поискано присъединяване по чл.102, ал.1 от Наредба 6, вр. чл.116а от ЗЕ, а приложимата процедура е по Глава четвърта от наредбата. Разпоредбата на чл.102 от наредбата касае случаите на реконструкция и модернизация на електроразпределителната мрежа. Този вид присъединяване се осъществява при сключен договор между оператор на електроразпределителната мрежа и оператор електропреносната мрежа, какъвто не е настоящият случай. „Обект на оператора на разпределителната мрежа“ означава собствен на дружеството обект, а не такъв на частен производител на ел. енергия с изградена собствена ел. централа. Разпоредбата на чл.116а ЗЕ е неотносима, тъй като е свързана с присъединяване на обекти на оператор към електроразпределителната мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на обекти на производители и клиенти на ел.енергия. Този вид присъединяване се осъществява при сключен договор между оператора на електропреносната мрежа и оператора на електроразпределителната мрежа по цени за присъединяване. Приложеният проект за предварителен договор за присъединяване касае отношенията между лица, които не са страни по делото. Предмет на присъединяване е фотоволтаична централа с инсталирана мощност 2 МВч. Описаните от страна на „ЕСО“АД електропроводни линии и съоръжения касаят техническите възможности за начина на присъединяване и са част от процедурата по съгласуване, тъй като изгражданата фотоволтаична централа е с мощност под 5 МВч. Не се присъединява електропровода, така както твърди „ЕСО“АД, а се присъединява производствената мощност. Нормативната уредба не разделя на отделни компоненти електрическите съоръжения по производство на ел. енергия, за които да се предвижда различна самостоятелна процедура. Те представляват цялостна система за производство на ел. енергия.

Позоваването, че с Решение Ц-27/20116 г. КЕВР е определил цена за заплащане за съгласувателна процедура, не намира подкрепа в Наредба 6.

Напротив от чл.51, ал.1 от наредбата следва, че в случаите за присъединяване на централи от 0 до 5 МВч се заплаща такса за съгласуване на разпределителната мрежа, без да е дължима отделна такса за „ЕСО“ЕАД, а единствено в случаите на централи от 5 до 15 МВч е приложим ценоразписът за утвърдени цени за проучване, приет с Решение Ц-27/20116 г. на КЕВР.

С въззивна жалба 61605/09.07.2025г. от „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, Кула Е, решението е обжалвано в частта, с която е уважен главният иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

3

Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано.

Твърди се, че съгласно чл.116, ал.7 от ЗЕ, вр. чл.53, ал.2 от НППКЕЕПРЕМ, операторите на разпределителни мрежи съгласуват с оператора на преносна мрежа условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение. Съгласуването следва да се окачестви като проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, за което се дължи такса в размер на включените по количества и обем разходи в одобрената от КЕВР цена на „ЕСО“ ЕАД от 7748 лева, публично достъпна на интернат страницата на оператора дружеството.

„Електроразпределение север“ АД е изпълнило вменените му по закон задължения, като е извършило проучване и съгласувателна процедура с електроенергийния системен оператор и е издало положително становище относно условията за присъединяване на обекта, видно от сключения предварителен договор, поради което заплатената за тази дейност цена се явява дължима.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „Енерджи 7848“ ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че ответникът въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване, която не се следва за централи под 5 МВч. (чл.51, ал,1, т. 1 от Наредба 6/24.02.2014г.), тъй като не е нормативно определена. Предвиденото в чл.53, ал.2 от НППКЕЕПРЕМ съгласуване не съставлява проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ. За услугата по съгласуване условията на присъединяване на ФЕЦ не е предвидено заплащане на такса. Съгласуването е предвидено само с цел информиране на „ЕСО“ЕАД за възникващото му задължение за присъединяване на конкретния обект. Събраната такса няма нормативно основание и не е определена по надлежния ред от КЕВР. Не е налице равнозначност между употребените в подзаконовия нормативен акт термини – съгласуване и проучване.

Постъпила е и частна жалба

№74334/29.08.2025г. от

„Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621 срещу определение №11059/15.08.2025г., постановено по гр.д. № 872/2025 г. на ВРС с което на основание чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК е изменено решение № 64089/17.07.2025 г., постановено по гр.д. № 872/2025 г. по описа на ВРС, 49 състав, в частта му за разноските, КАТО: „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, е осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 1398,92 лв., представляваща разноски по обратния иск.

Жалбоподателят твърди, че с включен ДДС минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1301.76 лева, поради което определението на съда, с което претендираните от страната разноски за един адвокат в размер на 2592 лева с ДДС са редуцирани на 1084.80 лева се явява незаконосъобразно.

В депозирания отговор на частната жаба ответникът по нея „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД изразява становище за нейната основателност и счита, че определението следва да се измени, като върху определения от съда размер на адвокатското възнаграждение на ищеца по обратния иск се начисли дължимият ДДС.