Определение № 1818 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1319/2025
- Вид
- Определение № 1818
- Подписан
- 09.06.2025
- В сила
- 09.06.2025
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Радослав Христов Георгиев, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, пр. първо · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1818 гр. П., 09.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., IX СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501319 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. К. К. от АК П. против определение № 5003 от 11.04.2025г., постановено по гр. д. № 19338/2024г. по описа на РС П., XXV гр. с., с което се оставя без уважение молба вх. № 33016/21.03.2025г. по описа на РС П. от адв. К. К., пълномощник на ищеца по делото Р. Г. К., ЕГН **********, с искане за изменение на решение № 1248/18.03.2025г., постановено по гр. д. № 19338/2024г. по описа на Районен съд П., XXV гр. с., в частта за разноските.
Жалбоподателят намира определението за неправилно, като счита определения адвокатски хонорар за несправедлив.Счита също, че решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 не следва да се прилага от съдилищата, до изработването на ясна и точна методика по определяне на възнагражденията за положения адвокатски труд.Обратното водело до приложението на порочна практика от съдилищата, тъй като всеки съдия определя възнаграждението по свои собствени убеждения.Моли за отмяна на определението и уважаване на искането в претендирания размер.
Ответникът по частната жалба изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна.
Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от Р. Г. К., ЕГН ********** чрез адв. К. К. против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 1738, 62 лева – недължимо платена по нищожна клауза за възнаграждение на гарант по договор за предоставяне на гаранция № 4697549/16.01.2023г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.11.2024г. до окончателното им изплащане.
С постановеното по гр. д. № 19338 по описа за 2024г. на П.ски районен съд, XXV гр. с., решение № 1248/18.03.2025г., искът е уважен, като с оглед изхода по спора в тежест на ответника са възложени разноски за предоставена безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. от адв. К. К., в размер на 400 лева. При определяне на възнаграждението районният съд е съобразил Решение по дело С-438/22 на СЕС, отчел е материалния интерес по делото, ниската фактическа и правна сложност по спора, броя на 1 проведените открити съдебни заседания и осъществената от процесуалния представител на ищеца дейност по защита на нейните интереси.
С обжалваното определение районният съд е оставил молбата по чл. 248 от ГПК без уважение, като е допълнил мотивите си, изтъквайки, че на основание чл. 633 от ГПК решенията на СЕС по отправени до него преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България и анализирайки извършените от процесуалния представител на ищеца действия по защита на неговите интереси.
При тези данни не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ е определено по собствени убеждения на съдията.При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.
38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). В разглеждания случай именно фактическата и правна сложност на делото е съобразил районния съд при определяне размера на възнаграждението на адвоката, като е изложил подробни съобразения за това, както в съдебното решение, така и в обжалваното определение. Мотивите на решаващия съд се базират изцяло на обективни данни, поради което се споделят и от настоящия състав на съда.
Предвид гореизложеното частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а определението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5003/11.04.2025г., постановено по гр. д. № 19338 по описа за 2024г. на П.ски районен съд, XXV гр. с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2