Решение № 78 от 05.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Плевен, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЕМИ. ПЛ. Д. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500044 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1634/29.11.2024 г. Плевенски районен съд по гр. дело № 1259/2024 г. по описа на същия съд е признато за установено, на основание чл.

422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД, че Ю. Т. Ц., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „В.Л.“ ***, дължи на „Топлофикация– Плевен” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, И.И.З., ***, представлявано от законния си представител Й.В., сумата от 761,40 лв. главница за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 111,94 лв. - лихва върху главница за периода от 02.04.2021 г. до 03.11.2023 г. за незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. Плевен, ул. „В.Л.“ ***, ап.1, ведно с ½ законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 20.11.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение № 3603/21.11.2023 г. по ч.гр.д. № 6499/2023 г. по описа на ПлРС.

Със същото решение, ПлРС е осъдил, на основание чл.78 ал.1 вр. ал.8 от ГПК, Ю. Т. Ц., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „В.Л.“ *** да заплати на 1

“Топлофикация - Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от Й.В., със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „И.И.З.” *** сумата от 962,53 лв. - разноски по делото и сумата от 42,47 лв. - разноски по ч.гр.д. № 6499/2023 г. по описа на ПлРС.

Осъдил е на основание чл.77 от ГПК Ю. Т. Ц., ЕГН **********, от гр.

Плевен, ул. „В.Л.“ *** да внесе по сметка на РС - Плевен сумата от 280,00 лв. допълнителен депозит за вещото лице, съгласно Справка - декларация от Наредба № 1/2023 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв.

И. Н. от ПлАК в качеството му на особен представител на Ю. Т. Ц. – ответник в първоинстанционното производство, в която се изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд е направил неправилна преценка на събраните по делото доказателства и е достигнал до неправилни изводи. Твърди се, че по делото липсват доказателства за това, че към процесния период от време ответникът е бил собственик/съсобственик или ползвател на процесния имот.

Твърди се за недоказаност на твърдението, че е ползвана и доставяна от ищеца топлинна енергия за исковия период на стойността на исковата сума, както и че не е доказано твърдението за извършване на дялово разпределение на топлинната енергия в сградата за исковия период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Въззивникът счита, че не дължи плащане на исковата сума, тъй като начисленото количество топлинна енергия и разходите за БГВ не са реално предоставяни, а това противоречи на принципа на изчисляване на потребената енергия въз основа на реално енергийно потребление.

Въззивникът моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани и да приеме за установено, че ответникът не дължи процесните суми.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Топлофикация - Плевен“ АД – гр. Плевен, в който се изразява становище, че правилно първонстанционният съд е приел, че исковете са доказани по основание и размер, тъй като ответникът е потребител на топлинна енергия на основание 2 чл.150 ал.1 от ЗЕ и като такъв дължи заплащане на потребената топлоенергия в размер на предявената претенция по чл.422 ал.1 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 100.00 лв.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, като съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран.

По подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Топлофикация – Плевен“ АД – Плевен, ЕИК*** пред Плевенски районен съд е образувано ч.гр.д. № 6499/2023 г. по описа на същия съд, като е издадена Заповед за изпълнение № 3603/21.11.2023 г., с която е разпоредено длъжникът К. Т. Ц., ЕГН ********** и длъжникът Ю. Т. Ц., ЕГН ********** и двамата от гр. Плевен, ул. „В.Л.“ *** да заплатят при условията на разделност на кредитора „Топлофикация – Плевен“ АД – Плевен, ЕИК*** следните суми: длъжникът К. Т. Ц., ЕГН ********** да заплати сумите:

3

761,40 лв. – главница за периода 01.02.2021 г. – 30.04.2023 г.; 111,94 лв. – лихва върху главницата за периода 02.04.2021 г. до 03.11.2023 г. и ½ от законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 20.11.2023 г. до изплащане на вземането; 17,47 лв. – държавна такса; 25,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и длъжникът Ю. Т. Ц., ЕГН ********** да заплати сумите:

761,40 лв. – главница за периода 01.02.2021 г. – 30.04.2023 г.; 111,94 лв. – лихва върху главницата за периода 02.04.2021 г. до 03.11.2023 г. и ½ от законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 20.11.2023 г. до изплащане на вземането; 17,47 лв. – държавна такса; 25,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тъй като съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника Ю. Т. Ц. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК /залепено уведомление/, с Разпореждане № 1430/02.02.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 6499/2023 г. по описа на ПлРС е указано на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си против длъжника Ю. Т. Ц..

Подадена е искова молба от „Топлофикация – Плевен“ АД – Плевен, ЕИК*** против Ю. Т. Ц., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за сумата от 873,34 лв., от които главница в размер на 761,40 лв. и лихва в размер на 111,94 лв., с която е инициирано настоящото исково производство, което се явява процесуално допустимо при наличието на всички изискуеми от закона предпоставки.

От представеното по делото писмо от Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община – Плевен и Данъчна декларация вх. № 2499/05.06.2013 г. се установява, че Ю. Т. Ц. и К. Т. Ц. са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „В.Л.“ ***, съгласно Нотариален акт № 135 от 30.12.1980 г., както и че Ю. Т. Ц. е декларирал, че притежава ½ от процесния имот. С оглед така представените писмени доказателства, правилно ПлРС е приел, че въззивникът Ю. Т. Ц. е собственик на ½ ид. част от процесния недвижим имот, поради което неоснователно се явява възражението, направено във въззивната жалба, с твърдение, че не са налице доказателства, от които да се установява, че Ю. Т. Ц. е собственик на недвижимия имот.

В първоинстанционното производство е приложен препис-извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия за процесния имот, находящ се на адрес: гр. Плевен, ул. „В.Л.“ ***, ап.1 за периода от 01.02.2021 г.

4 до 30.04.2023 г., за който е открита партида с аб. № 1001444. Представена е и справка за периода от 28.02.2021 до 30.04.2023 г., от която се установява, че претендираната сума от 1522,80 лв. като главница включва: сума за отопление с ИРУ в размер на 814,62 лв.; сума за отопление без ИРУ в размер на 253,38 лв.; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 404,48 лв.; суми за услуга дялово разпределение в размер на 46,32 лв.; корекции 0,00 лв.

Посочено е, че в имота има 0 бр. водомери, 2 броя уреди и щранг-лира в банята. Представени са и 16 бр. фактури за процесния период за потребител № 1001444 за недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „В.Л.“ *** ап.1.

По делото е приложен Договор № 0640098 от 07.06.2001 г., сключен между Етажна собственост на адрес: гр. Плевен, ул. „В.Л.“ *** и фирма „Нелбо инженеринг“ ООД за дялово разпределение, т.е индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията на индивидуалните топлинни разпределители, монтирани на всеки радиатор и разходите за топла вода. Представени са и Споразумителен протокол № 3/98 от 07.06.2021 г., сключен между „Топлофикация – Плевен“ ЕАД – Плевен и „Нелбо инженеринг“ ООД, както и Споразумителен протокол от 07.06.2021 г., сключен между „Топлофикация – Плевен“ ЕАД – Плевен и упълномощено лице, което представлява партида № 98 на адрес: гр. Плевен, ул. „В.Л.“ ***.

Спорен по настоящото дело е въпросът дължи ли въззивникът Ю. Т. Ц. сумите, претендирани с исковата молба като главница и лихви.

На първо място, настоящата съдебна инстанция счита, че правилно ПлРС е приел, че въззивникът Ю. Т. Ц. е собственик на ½ ид. част от процесния недвижим имот, което се установява от представеното по делото писмо от Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община – Плевен и Данъчна декларация вх. № 2499/05.06.2013 г. В тази връзка, неоснователно се явява възражението, направено във въззивната жалба, че не са налице доказателства, от които да се установява, че Ю. Т. Ц. е собственик на недвижимия имот.

На следващо място, съдът счита, че между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, които са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150 ал.2 от ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо въззивника са влезли в сила Общите 5 условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация - Плевен“ ЕАД – гр. Плевен на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. Налице е и сключен Договор № 0640098 от 07.06.2001 г. между Етажна собственост на адрес: гр. Плевен, ул. „В.Л.“ *** и фирма „Нелбо инженеринг“ ООД за дялово разпределение, както и Споразумителен протокол № 3/98 от 07.06.2021 г., сключен между „Топлофикация – Плевен“ ЕАД и дружеството – топлинен счетоводител за разпределение на топлинната енергия между абонатите, тъй като съгласно чл.139а от ЗЕ, „Топлофикация – Плевен“ ЕАД не е лице, което има право да извършва услугата дялово разпределение и съгласно чл.139в от ЗЕ в този случай се сключва писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.139б от ЗЕ.

От заключението на вещото лице инж. Й.В.Й. по назначената съдебнотехническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, като до имота на въззивника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във времето на процесния период.

Разпределението на топлинна енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.