Решение № 449 от 08.07.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2186/2023
- Вид
- Решение № 449
- Подписан
- 08.07.2024
- В сила
- 08.07.2024
- Състав
- Боян Цонев, Маргарита Георгиева, Мария Христова
Други актове по делото
- Определение № 1775 от 11.04.2024 · Боян Цонев, Маргарита Георгиева, Мария Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 13, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 213 · Кодекс на труда
- чл. 213, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 449 гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Боян Цонев
Членове:
Маргарита Георгиева
Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20238002102186 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д., чрез адвокат Г. Г., срещу въззивно решение №159/13.02.2023 г. по в.гр.д. № 2539/2022 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3085/14.10.2022 г. по гр.д.№ 16467/2021 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от В. Д. против Националната здравноосигурителна каса иск по чл. 213 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 25 925 лв. - обезщетение за незаконно недопускане до работа на длъжността “контрольор“ в отдел “Договаряне и контрол на болничната помощ“ при РЗОК-Варна през периода 01.12.2017 г. - 12.01.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
1
Ответната страна по жалбата - НЗОК, чрез юрисконсулти Й. Й. и П. С., поддържа становище за неоснователност на жалбата.
С определение № 1775/11.04.2024 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за възможността да е налице сключен трудов договор, когато насрещните волеизявления на работодател и служител не са обективирани в един общ документ, а се съдържат в отделни документи по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗЗД – писмено предложение и писмено приемане.
В практиката на ВКС (вж. - решение № 467/31.01.2014 г. по гр.д. № 2392/2013 г., I V г.о., решение № 92/16.06.2020 г. по гр.д.№ 421/2020 г., IV г.о.,решение № 21/23.02.2012 г. по гр. д. № 595/2011 г., III г. о., решение № 211/09.10.2018 г. по гр. д. № 16/2018 г., IV г. о. и др.) принципно е разяснено, че изискването на чл. 62, ал. 1 КТ за писмена форма на трудовия договор е удовлетворено, както когато е съставен документ, съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан от страните, така и когато е подадена писмена молба за приемане на работа и приемането на предложението от работодателя в писмена форма (заповед, акт или с друго название документ за назначение) достигне у предложителя. Необходимо е съвпадащите насрещни волеизявления на договарящите, които са съставна част от съдържанието на трудовия договор, да се материализират в предвидената от закона писмена форма за действителност на съглашението. От това следва, че договорът може да се състави и подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления могат да се обективират и поотделно (вж. - решение № 410/27.06.1990 г. по гр. д. № 326/1990 г., III г.о.). Ако те се съдържат в два отделни акта, необходимо е всеки от тях да е достигнал до знанието на другата страна - чл. 14, ал. 1 ЗЗД, за да се породи обвързващото действие на договорната връзка. Предложител за сключването на трудов договор може да е всяка от страните - работодателят или работникът/служителят. Следователно, при възможността съвпадащата воля на страните да се съдържа в различни писмени актове, то изявленията им трябва да бъдат достатъчно определени досежно съществените елементи на трудовия договор, т.е. - да се отнасят поне до мястото и характера на работата, също и до трудовото възнаграждение (но то може да е и нормативно определяемо). Кодексът на труда не съдържа разпоредби относно времето, през което предложителят е обвързан с предложението, и относно оттеглянето му, поради което приложение намират правилата на чл. 13 ЗЗД.
2
Предложението за сключване на договора се счита за прието, когато страната, към която е отправено, е изразила съгласието си писмено в определения срок и е уведомила за това насрещната страна (чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 ЗЗД).
Предложението обвързва предложителя, поради което не поражда правни последици оттеглянето му, направено след изявлението за приемане на насрещната страна. Достигането на приемането у предложителя може да се доказва в процеса с всички доказателствени средства.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
С въззивното решение е прието, че между страните е съществувало служебно правоотношение за длъжността „началник сектор“ на сектор „Договаряне и последващ контрол“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК – Варна. С писмо от 14.11.2017 г. ищецът е уведомен от работодателя, че във връзка с оптимизиране и подобряване на контролната дейност, считано от 01.12.2017 г. са утвърдени нови структурни промени и щатно разписание, като заеманата от Д. длъжност „началник сектор договаряне и последващ контрол“ се трансформира в длъжност „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ по трудово правоотношение. В писмото е отправена покана към ищеца да заеме длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“, като е посочено, че ако е съгласен в 3-дневен срок следва да подаде заявление по образец заедно с указаните към него приложения. С писмено изявление от 17.11.2017 г. Д. е изразил съгласие да заеме предложената му длъжност “контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“. Посочил е също, че едновременно с това служебното му правоотношение за длъжността „началник сектор“ следва да се прекрати поради несъвместимост, произтичаща от възникналото трудово правоотношение. Със заповед № 9/ 17.11.2017 г. работодателят е прекратил служебното правоотношение с Д. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗА –„поради съкращаване на длъжността“, считано от 01.12.2017 г. Ищецът се явил да работи на длъжността „контрольор“ на 01.12.2017 г. и в следващите дни, но не бил допуснат до работа. Съдът е приел, че спорен по делото е въпросът дали между страните е възникнало трудово правоотношение, след като липсва 3 подписан общ акт - трудов договор и спазено ли е изискването за писмена форма (чл. 62, ал. 1 КТ) на договора, когато волеизявленията на насрещните страни са обективирани в съставени за това повече от един различни документа, респ. отразяват ли същите постигнато съгласие между работодател и служител. Счел е, че от разменените между страните писмени волеизявления не може да се обоснове категоричен извод за възникнало трудово правоотношение на основание трудов договор, респ. за постигнато съгласие между работодател и служител за заемане на трансформираната длъжност „контрольор“. Посочено е, че съгласно чл. 14 ЗЗД всеки договор се смята за сключен в момента, в който приемането достигне до предложителя.
Когато се касае за договор, за който законът изисква определена форма за действителност (като трудовия договор, за който се изисква писмена форма чл. 62, ал. 1 от КТ), сключването на договора настъпва в момента, когато се спази тази форма - когато се състави и подпише договор в съответната форма.
По делото не се твърди и не се установява страните да са съставили и подписали трудов договор, нито да е съставен друг документ, съдържащ двете насрещни волеизявления, който да е подписан от страните. В писмената молба за приемане на предложената работа от страна на Д. е поставено условие за едновременно сключване на трудов договор и прекратяване на служебното правоотношение на основание несъвместимост, поради възникването на трудово правоотношение. Не се установява работодателят да е приел това условие и приемането да е удостоверено в писмена форма – чрез заповед, акт или с друго наименование документ за назначение, който отразява насрещно съвпадащо волеизявление за приемане на служителя на съответната длъжност.
В заключение е направен извод, че за процесния период между служителя и работодателя не е имало създадена трудовоправна връзка, липсва възникнало в изискуемата форма трудово правоотношение, което обуславя неоснователност на иска за присъждане на обезщетение по чл. 213, ал. 1 КТ.
Правилно въззивният съд е приел, че за действителността на трудовия договор законът изисква сключването му да е в писмена форма; както и че по делото не е установено страните да са съставили и подписали трудов договор с един общ акт. Неправилно обаче е прието, че в случая липсват други писмени документи, в които да се съдържат насрещните изявления на страните и които да удовлетворяват изискването на закона (чл. 62, ал. 1 КТ) за сключен в писмена форма трудов договор.
4
Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, основателни са оплакванията в жалбата за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждането и преценката на доказателствата по делото и за материална незаконосъобразност на изводите на съда за невъзникнала трудовоправна връзка между страните, обуславяща правото за присъждане на обезщетение по чл. 213, ал. 1 КТ. Разменените между страните писмени волеизявления – писмото от 14.11.2017 г. на ответника, с което е отправено предложение до ищеца да заеме по трудово правоотношение длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК - Варна; и писмения отговор на служителя от 17.11.2017 г., който е подаден в указания му 3-дневен срок, с приложени необходимите за изготвяне на договора документи и съдържащ изрично изразено съгласие за приемане на предложението за започване на работа на посочената длъжност, съставляват два отделни акта, обективиращи сключен в писмена форма трудов договор. Налице са съвпадащи насрещни волеизявления на договарящите, материализирани в предвидената от закона (чл. 62, ал. 1 КТ) писмена форма за действителност, всяко от които е съставна част от съдържанието на сключения трудов договор за трансформираната по новото щатно разписание длъжност „контрольор”.
Всяко от писмените изявления е достигнало до знанието на другата страна и е породило обвързващото си действие (чл. 14, ал. 1 ЗЗД) по основните елементи на трудовия договор. При изяснената в отговора на правния въпрос възможност съвпадащата воля на страните да се съдържа в различни писмени актове, щом същите установяват постигнато взаимно съгласие по основните елементи на трудовия договор, съдът не е имал основание да игнорира и да не зачете правното значение на тези релевантни за спора обстоятелства.
Неправилно съдът е основал решението си на допълнителното съдържание на писмото, отразяващо мнението на служителя относно основанието за прекратяване на служебното му правоотношение. Изразеното в тази насока е ирелевантно за спора, доколкото с отправеното от работодателя предложение и приемането му от ищеца, трудовото правоотношение се счита за възникнало, а начина на прекратяване на предишното правоотношение е извън този фактически състав, респ. - въпрос е на работодателска преценка. Поради това, фактологично неправилни и необосновани са изводите на въззивния съд, че писменото изявление на ищеца от 17.11.2017 г. е „писмена молба за приемане 5 на работа” под условие за „едновременно сключване на трудов договор и прекратяване на служебното правоотношение”, т.е., че е насрещно предложение на предложението на работодателя, както и че последният не е направил волеизявление „за приемане на кандидата на исканата работа”.
Напротив, както се посочи, с писмото от 14.11.2017 г. работодателят е уведомил ищеца за предстоящите структурни и щатни промени в РЗОК и го поканил (като отговарящ на всички изисквания) да заеме новата длъжност „контрольор", считано от 01.12.2017 г., от което следва, че това съставлява предложение по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЗД. В определения 3-дневен срок предложението е прието от служителя с изрично и безусловно насрещно изявление, съдържащо се в писмото от 17.11.2017 г. От момента на приемане на отправеното от работодателя предложение и с влизането в сила на новото щатно разписание (от 01.12.2017 г.), трудовото правоотношение за процесната длъжност е възникнало и работодателят е бил длъжен да допусне служителя до работата.
Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9079782d-9008-4702-82ee-abea70174b65