Решение № 116 от 22.05.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Кърджали, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Константина Кирева като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140200256 по описа за 2023 година

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200341 от 25.01.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00лв. на „Б.”ООД с ЕИК ******* за нарушение на чл.75а, ал.2 предл.2 вр.чл.9 ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и чл.31 ал.1 от ППЗТМТМ извършено на 11.10.2022г. в гр.Кърджали.

Жалбоподателят „Б.”ООД- Момчилград сочи, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно ясно и недвусмислено да описва извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и законните разпоредби, които са нарушени. Липсвали подробно описани доводи относно съставомерността на нарушението, не ставало ясно кои точно санкционни норми наказващият орган приел, че са нарушени, а това накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Липсата на посочените реквизити го възпрепятствала да разбере кое действие или бездействие е квалифицирано като административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, както и да му се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски. Твърди, че са налице процесуални нарушения, които са основание за отмяна на процесното наказателно постановление, които са: различни лица са съдействали при попълване на декларациите; нямало назначен адвокат при попълване на декларациите; била допусната материална незаконосъобразност на наказателното постановление. Представя писмено становище, в което излага съображения за незаконосъобразност на атакуваното постановление.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата и 1 моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Сочи, че същото било издадено от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи за законосъобразност на атакувания акт, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като не съответствало на фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 11.10.2022г. около 15.30 часа свидетелите Х. Ч. и Л. И.инспектори в ДИТ- Кърджали, извършили проверка по работни места в обект: строеж на „Многофамилна жилищна сграда в УПИ XXIV-167, кв.20 по плана на ж.к.„Възрожденци“ гр.Кърджали“, намиращ се на адрес гр.Кърджали, ж.к.„Възрожденци“, бул.„Х.Б.“ № **, с възложител на строежа „Б.“ООД- Момчилград. Свидетелите установили на обекта да работят шест лица- турски граждани, един от които бил Д.К.. Той монтирал дограма на отворите за прозорци/врати на фасадата на строежа/сградата. На него била предоставена декларация по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ в екземпляр на турски език, тъй като не владеел български. Той декларирал, че работи на обекта в ж.к.„Възрожденци“ от 03.10.2022г., на длъжност-външна фасада, основни задължения- външни облицовки, изработка и монтаж, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, почивен ден-неделя, почивки в работния ден-между 10.15-10.30часа и от 14,30- 14,45ч., със заплата в размер на 800 евро, като имал трудов договор. За започналата проверка междувременно бил уведомен управителят на „Б.“ООДМомчилград- Л.Д., който дошъл на място. Управителят обяснил на контролните органи, че установените на обекта турски граждани не са негови работници, а били командировани от турско дружество, с което той имал договор. Впоследствие проверката продължила и по документи в ДИТ- Кърджали. Изискана била информация относно статута на лицето Д.К..

Установено било, че той е гражданин на Република Турция, с рождена дата *******г., притежаващ паспорт № ***********, издаден от Република Турция, и имал виза за краткосрочно пребиваване тип „С“ с цел „бизнес“ в Република България. На 18.10.2022 г. жалбоподателят представил чрез пълномощник в ДИТ- Кърджали Договор сключен между възложителя „Б.“ООД- Момчилград и изпълнителя „Н./N., регистрирано в град Измит, Турция, с предмет извършване на дейности с алуминиева силиконова фасада, фасадно покритие от композитни панели, системи за алуминиева дограма, системи за РVС дограма, стъклени системи и системи за парапети. На 18.10.2022г. Л.С.Д.- управител на „Б.“ООД, декларирал пред контролните органи, че Д.К. е командирован в дружеството от регистрирано в Турция предприятие: „Н.“. На 18.10.2022г. жалбоподателят представил в ДИТ- Кърджали и документи, удостоверяващи трудово правоотношение, осигурителен статус, застраховане и командироване /на турски език и в превод на български език/ на Д.К..

От същите било видно, че лицето е наето с безсрочен трудов договор в „Н.“, за работа на длъжност „работник в алуминиевото производство“ в Република Турция, където се осигурявало. Според уведомление на посоченото турско дружество, Д.К. бил командирован 2 на работа в Република България. Съгласно Удостоверение за временно назначаване на работа, Д.К. бил командирован на работа в „Б.“ООД от „Н.“ за периода от 29.09.2022г. до 29.03.2023г. По фиш за заплата от м.10.2022г., на лицето било изплатено трудово възнаграждение за месеца от турското дружество работодател, който го осигурявал в Турция. Проверяващите служители приели за безспорно, че Д.К. е нает и работи по трудов договор с предприятието работодател „Н.“, регистрирано в Турция, което го командировало на работа в Република България за извършване на СМР монтаж на дограма по договор, сключен с „Б.“ООД. Жалбоподателят приел на работа Д.К. на обекта- строеж на „Многофамилна жилищна сграда в УПИ XXIV-167, кв.20 по плана на ж.к.„Възрожденци“ гр.Кърджали“, където същият бил установен при проверката на 11.10.2022г. Това било видно и от подаденото от „Б.“ООД Уведомление по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ за действително постъпване на работа на Д.К., с вх.№ 22106179/10.10.2022г. По данни на Агенция по заетостта, от жалбоподателя не били подавани заявления относно Д.К. за предоставяне на разрешения за достъп до пазара на труда, както и декларации за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на ЗТМТМ, както и не било издавано разрешение за работа на лицето в Република България като командирован специалист по ЗТМТМ, не била налична информация в регистрите на Агенция по заетостта за упражняване на дейност от лицето без разрешение за работа, след регистрация в Агенцията. Това според контролните органи означавало, че „Б.“ООД, в качеството си на местно лице по смисъла на § 1, т.12 от ЗТМТМ, на 11.10.2022г. е приел на работа командирования от регистрираното в Турция предприятие „Н.“ Д.К., притежаващ виза за краткосрочно пребиваване тип „С“ с цел „бизнес“ в Република България, със срок на валидност от 20.09.2022г. до 04.11.2022г., без еднократна регистрация в Агенция по заетостта за работата на командирования работник Д.К. от „Б.“ООД по реда на чл.31 ал.1 от ППЗТМТМ. По този повод на 30.11.2022г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.75а, ал.2 предл. второ вр.чл.9 ал.3 от ЗТМТМ и чл.31 ал.1 от ППЗТМТМ, връчен същия ден на надлежно упълномощеното лице Д.М.. На 07.12.2022г. в ДИТ- Кърджали постъпило писмено възражение от нарушителя срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 25.01.2023г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.79 ал.4 вр. чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ наложил на „Б.”ООД- Момчилград, в качеството му на местно лице по смисъла на § 1, т.12 от ЗТМТМ, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв. за извършено нарушение по чл.75а, ал.2 предл. второ вр.чл.9 ал.3 от ЗТМТМ и чл.31 ал.1 от ППЗТМТМ.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Л. И. и Х. Ч.; Акт за установяване на административно нарушение от 30.11.2022г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2234258/30.11.2022г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 11.10.2022г.; Писмо на „Б.”ООД от 24.11.2022г.; Обяснение от пълномощник на „Б.”ООД от 18.10.2022г.; Декларация по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ на Д.К. от 11.10.2022г.; Договор между възложителя „Б.“ООД- Момчилград и изпълнителя „Н./N., регистрирано в град Измит, Турция; Декларация на управителя на „Б.”ООД от 18.10.2022г.;

Безсрочен трудов договор на работника Д.К.; Уведомление за назначаване на осигурен за 3

Д.К.; Писмо на „Н.“ от 12.10.2022г.; Куик сигорта пакет застрахователна полица при пътуване; Фиш за заплата за м.10.2022г. на Д.К.; Удостоверение за временно назначаване на работа; копие от паспорт; Уведомление по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ с Вх.№ 22106179/10.10.2022г.; Писмо от 26.10.2022г. на Агенция по заетостта; Писмо на ОДМВРКърджали от 21.10.2022г.; Справка за виза на Д.К.; пълномощно с нотариална заверка на подписа от 24.06.2022г.; Възражение от 07.12.2022г. срещу АУАН; Допълнителен протокол от 05.10.2022г.; Декларация от 05.12.2022г.; Заповед № З-0085 от 24.01.2023г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя „Б.”ООД- Момчилград е ангажирана за нарушение на чл.75а, ал.2 предл. второ вр. чл.9 ал.3 от ЗТМТМ и чл.31 ал.1 от ППЗТМТМ. Разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ предвижда, че наказанието по ал.1 се налага и на работодателфизическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци- граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател- юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Според чл.9 ал.3 от ЗТМТМ работник- гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта. Другият посочен текст чл.31 ал.1 от ППЗТМТМ гласи, че за регистрация на заетост на лице по чл.9 ал.3 или 4 ЗТМТМ местното лице, приемащо командирования или изпратения работник или служител, подава в Агенцията по заетостта преди началото на заетостта: 1. декларация в 3 екземпляра по образец съгласно приложение № 5; 2. документите по чл.2 ал.1 т.7 и 11 и по чл.25 ал.1, т.3-5. Разпоредбите на чл.9 ал.3 от ЗТМТМ и чл.31 ал.1 от ППЗТМТМ не съдържат в себе си задължително правило за поведение за определен адресат, а са дефинитивни норми, които имат за цел да разяснят при приемане на командирован или изпратен работник или служител, какви документи се подават в Агенцията по заетостта, както и кога се извършва регистрацията. Правилото за поведение, нарушаването на което води до налагане на наказание, се съдържа в чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Субектът на нарушението по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е особен и може да бъде само физическо или юридическо лице, което има качеството на работодател. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В случая от доказателствата по делото не се 4 установява жалбоподателят да има качеството на работодател по отношение на Д.К., гражданин на Република Турция, притежаващ виза за краткосрочно пребиваване тип „С“ с цел „бизнес“ в Република България. На 11.10.2022г. той действително се е намирал на проверявания обект, но е бил командирован да работи там от своя работодател „Н.“, регистриран в Турция, който го е осигурявал и му заплащал трудовото възнаграждение.