Решение № 865 от 26.08.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Бургас, 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100500423 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на “БУРГАСБУС” ЕООД, ЕИК 812114464, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Индустриална” №1, чрез пълномощника адв. Калин Георгиев Козладеров, против Решение № 261249 /29.12.2021 г. по гр.д.2672/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е прието за установено по отношение на въззивното дружество, че ищецът «ИНДУСТРИАЛНА» ЕООД гр.Бургас ЕИК 202893876, е съсобственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас с площ от 1261 кв.м., и въззивникът е осъден да предаде на ищеца «ИНДУСТРИАЛНА» ЕООД владението на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас с площ от 1261 кв.м. и да заплати на «ИНДУСТРИАЛНА» ЕООД съдебни разноски в размер на 3804,53 лв, като решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „СТРУГА 1“ ООД с ЕИК202893883.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при погрешно тълкуване и на материалния и на процесуалния закон, както и на прилагането им в противоречие не само с установеното в правната теория, но и със задължителната практика на ВКС, при превратно тълкуване на част от фактите и изцяло погрешно възприета от съда фактическа обстановка.

На първо място се твърди, че са налице нарушения на процесуалния закон.

Твърди се, че осъществявайки косвен контрол за законосъобразността на Решение № 060044 от 28.02.2014 г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ и на Заповед № 917 от 07.04.2014 г. на Заместник - кмета на Община Бургас и формирайки своя диспозитив по този повод, първоинстанционният съд е нарушил забраната на чл.17 ал.2 ГПК да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се 1 противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Сочи се, че „ИНДУСТРИАЛHА“ ЕООД е било страна в производството, в което са издадени въпросните административни актове производство по изготвяне и одобряване на подробен устройствен план /чл.16 ЗУТ/ засягащ поземлените имоти, цитирани и в двата подложени на контрол по чл.17 ал.2 ГПК акта.

Твърди се, че административно производство е засягало и имот с идентификатор № ***, тъй като актът за одобряване на ПУП, засяга имот собствен към онзи момент на „БУРГАС ТАКСИ“ ЕООД, след преобразуването на което чрез разделянето му, е образувано „ИНДУСТРИAЛНА“ ЕООД. Твърди се, че посочените дружества са имали качеството на „заинтересовани страни“ в производството по изготвяне и одобряване на подробният устройствен план, при което са разполагали и с правото да атакуват съобразно предвиденото в чл.215 ЗУТ, Заповед № 3501/14.12.2013 г. на Зам.Кмета на Община Бургас издадена на основание чл.129, ал.2 ЗУТ в частите, с които са считали, че тя ги засяга. Сочи се още, че със заповед № КД-14-02-251/17.02.2012 г. на Началника на СГКК Бургас на основание чл.54 ал.1 и чл.53 ал.1 ЗКИР по реда извършване на поправки на непълноти и грешки, е направена поправка - изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри относно спорния имот, и за него е отреден поземлен имот с кад.идентификатор № *** и площ от 1261 кв.м. Твърди се, че същият имот е бил преди това погрешно включен в имот с кадастрален идентификатор *** и площ от 4 252 кв.м. като за целият е било посочено, че е собствен на „БУРГАС ТАКСИ “ ЕООД. В резултат от извършената поправка и посредством заповедта, имот с кадастрален идентификатор *** е заличен а на негово място са създадени имот с кад.№ *** и площ от 2 917 кв.м. и спорният в настоящото производство имот с идентификатор *** и площ от 1 261 кв.м. Твърди се, че причината за изменението извършено с цитираната заповед е, че само за първият от двата имота е посочен в регистъра. като собствен на „БУРГАС ТАКСИ“ ЕООД. Твърди се, че извършеното изменение-поправка в кадастралната карта и кадастралните регистри е залегнало и в ПУП, одобрен със Заповед № 3501/14.12.2013 г. на Зам.Кмета на Община Бургас, но няма данни заинтересованото лице „БУРГАС ТАКСИ“ ЕООД успешно да е оспорило заповедта, с която е извършено изменението/поправката на КК и КР. По изложените съображения се твърди, че е недопустимо „ИНДУСТРИАЛНА“ ЕООД, като правоприемник в заинтересованото лице „БУРГАС ТАКСИ“ ЕООД, да иска проверка по реда на чл.17, ал.2 ГПК на административни актове, които изпяло се опират на действащата понастоящем кадастрални карта, измененията в която техният праводател не е оспорил успешно, въпреки че е имал право да стори това.

На следващо място се твърди, че съдът не е извършил цялостен, задълбочен и адекватен анализ на административните актове, които е подложил на инцидентен контрол за законосъобразност, нито на документите от преписките образувани в производствата, в рамките на които въпросните актове са били издадени, вместо което е обосновал изцяло резултата от проверката по чл.17, ал.2 ГПК на Решение № 06-0044 от 28.02.2014 г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ и на Заповед № 917 от 07.04.2014 г. на Заместник - кмета на Община Бургас, използвайки оспореното от ответника заключение на назначената съдебнотехническа експертиза. По отношение на СТЕ се излагат твърдения и подробни съображения, че изводите на вещото лице не почиват на приложения картен материал, премълчани са или са изопачени важни обстоятелства.

По съществото на спора се твърди, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, ищецът е успял при условията на пълно и главно доказване да установи предпоставките за уважаване на ревандикационния иск.

Изложени са подробни съображения по фактите: Твърди се, че по делото е установено, че ищецът „ИНДУСТРИАЛНА“ ЕООД гр.Бургас е правоприемник на „БУРГАС ТАКСИ“ ЕООД, и в резултат от преобразуването на праводателя си „БУРГАС ТАКСИ“ 2

ЕООД чрез разделянето му на две новоучредени дружества - „ИНДУСТРИАЛНА“ ЕООД и конституираното като подпомагаща страна в производството „СТРУГА 1 “ЕООД, е получил част от активите на праводателя си, съгласно надлежно описаното разпределение към изготвения и нотариално заверен План за преобразуване. Посочено е, че в Плана за преобразуване недвижимите имоти, които двете дружества - правоприемници получават в резултат от разделянето на дружеството праводател „БУРГАС ТАКСИ“ ЕООД са описани надлежно посредством кадастралните им номера и площи съобразно последното изменение в кадастралната карта и регистри на гр.Бургас - със Заповед № КД-14-02-251/17.02.2012 г. на Началника на СГКК Бургас. Сочи се, че в разпределението на активите, които дружествата правоприемници са получили от своя праводател липсва запис отнасящ се до процесния имот. По твърдение на ищеца, процесният поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 1261 кв.м. по КККР на гр. Бургас е бил „пропуснат поради техническа грешка и не бил записан е плана за преобразуване“, както и, че по аргумент от чл.263и, ал.3 ТЗ, доколкото правата върху посоченият имот не били изрично разпределени в Плана за преобразуване, то трябвало да се приеме, че въпросният имот бил разделен в съсобственост между новоучредените дружества в съотношение - пропорционално на припадащата им се според плана чиста стойност на имуществото на дружеството-праводател. Твърди се, че съдът безкритично е приел така изложените от ищеца доводи.

Твърди се, че процесният имот изобщо не е бил включван в списъка на подлежащите на разпределение активи на „БУРГАС ТАКСИ“ ЕООД, защото никога не е бил част от притежаваният някога от посоченото дружество терен с площ от 18 000 кв.м., образуван от имоти с планоснимачни № 267 и 268 по плана на Промишлена зона - Север в гр.Бургас, описан в НА № 20, том Іa, peг. №768, дело № 103/1999 г. Сочи се, че имот с пл. № 268, за който със заповед № КД-14-02-251/17.02.2012г. на Началника на СГКК Бургас е бил отреден поземлен имот с кад № *** по КККР на гр.Бургас, е бил придобит от дружеството-ищец, което впоследствие го е продало на трето лице. За имот с пл.№ 267 с площ от 2917 кв.м. и с идентификация съобразно последното към онзи момент изменение на кадастралната карта - кад.№ *** се твърди, че на 19.09.2013 г. е бил продаден на „НЕДИСТАРС“ ЕООД - още преди преобразуването на „БУРГАС ТАКСИ“ ЕООД, а към посоченият имот с пл.№ 267, поради фактическа грешка, допусната при първоначалното изготвяне на кадастралната основа, в кадастралната карта и кадастралните регистри е бил включен и спорният имот. Твърди се, че от представеното от ищцовата страна копие на кадастрална схема № 43854/18.11.2011 г. се установява, че имот с пл.№ 267 и кадастрален № *** /от преди поправката на грешката извършено със заповед № КД-14-02251/17.02.2012 г. на Началника на СГКК Бургас/, е бил представен включващ в границите си спорният имот и площ от 4252 кв.м., а след извършване на изменението в КККР със заповед № КД-14-02-251/17,02.2012 г. на Началника на СГКК Бургас, площта и границите на имот с пл.№ 267 и кад № *** са били коригирани, като площта му става 2 917 кв.м., с каквато и в неговата цялост е бил продаден на „НЕДИСТАРС“ ЕООД, като от границите му е бил изваден целият спорен недвижим имот.

Подчертава се, че извършените промени в КК и КР с посочената заповед, са се осъществили при условията на чл.54 ал.1 и чл,53 ал.1т.1 от ЗКИР и чл.57 т.1 и 8 и чл.58 ал.З и 5 на Наредба №3/28.04.2005 г.

Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд са резултат от механично възпроизвеждане на оспореното от въззивника заключение по СТЕ. Сочи се, че съдът погрешно и в противоречие със съдържащото се в заповед № КД - 14-02-251/17.02.2012 година на Началника на СГКК — Бургас за изменение на кадастралната карта с нанасяне на нови обекти е приел, че имот с кад.№ *** е само част от собственият на „БУРГАС ТАКСИ“ ЕООД имот със стар пл.№ 267, а останалата част от същият имот е имот с кад.№ ***. Твърди се, че съдът не обърнал внимание на обстоятелството, че в констативен нотариален акт № 20, том 1а, рег.№ 768, дело № 103/22.06.1999 г., имотите със 3 стари пл.№ 267 и 268, образуващи терена на „БУРГАС ТАКСИ” ЕООД не са посочени с отделни техни площи, а е посочена общата им площ от 18 000 кв.м. Твърди се още, че съдът не е съобразил, че сборът от площите на имот със стар пл.№ 268 и кад.№ *** (15 081 кв.м.), придобит от „ИНДУСТРИАЛНА“ ЕООД в резултат от извършеното разделяне на дружеството-праводател и в последствие продаден на „НЕДИСТАРС“ ЕООД и имот със стар пл,№ 267 и кад.№ *** (2 917 кв.м.), придобит от „НЕДИСТАРС“ ЕООД в резултат на извършена продажба на 19.09.2013 г., е равен на площта на описаният в нот.акт № 20 том la per. №768, дело № 103/1999 г. недвижим имот - 18 000 кв.м.

На следващо място се твърди, че процесният имот не само не е бил разпределен между дружествата приобретатели/правоприемници, но изобщо не е бил посочен като актив на дружеството-праводател в плана за преобразуване на „БУРГАС ТАКСИ“ ЕООД, съотв.не е налице основание за прилагане на чл.263и, ал.З, изр.второ от ТЗ.

Твърди се, че ищецът не е представил никакви убедителни доказателства, че притежава каквито и да било права по отношение на спорния имот.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените против „Бургасбус” ЕООД искове.

Претендират се съдебни разноски за двете инстанции. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Против въззивната жалба в срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемите „Индустриална“ ЕООД – ищец в първоинстанционното производство, и „Струга 1“ ООД – трето лице-помагач.

Въззиваемият-ищец „Индустриална“ ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че въззивникът прави неправилен анализ на събраните пред първата инстанция доказателства, което води и до неправилни изводи. Твърди се, че е налице смесване на административни процедури, протичащи пред различни административни органи - Община Бургас и СГКК-Бургас, с цел да бъде подведен въззивния съд и да бъде отказано на ищцовото дружество признатото от закона право на косвен контрол върху неизгоден за ищеца административен акт в производството по постановяването и обжалването на който ищецът не е участвал.