Решение № 4209 от 13.06.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ....... гр.София, 13.06.2017 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 21 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА при участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16486 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал. ЗЗД.

Ищецът И.И.И. твърди, че на 14.07.2015г. в гр. Стара Загора на бул. „Св.П. Евтимий“, пътен възел с бул. „Славянски“, западен ръкав, водачът С.Д.С., управлявайки лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********при извършване на маневра за завИ.е надясно, навлязъл в насрещната пътна лента, където настъпил сблъсък с товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********, управляван от И.П.И.. Излага, че в резултат на настъпилия удар между двете превозни средства е пострадал като пътник возещ се на предната дясна седалка в лекия автомобил. Силните болки и невъзможността да движи тялото си наложили постъпването му в болница в гр. Стара Загора. Установени били множество травматични увреждания - разкъсно – контузна рана на главата, сътресения на мозъка, контузия на шията, изразяваща се в счупване на дъгата на пети шиен прешлен, счупване на бодлестия израстък и дъгите на шести шиен прешлен, счупване с разместване на дъгите и бодлестия израстък на седми шиен прешлен, контузия на гръдния кош – компресионно счупване на първи гръден прешлен, малки контузии на белите дробове в основите, контузия на левия долен крайник – счупване на четвърта ходилна кост на левия крак. Била му поставена ортопедична яка на врата, гипсова лонгета на левия крак и му бил предписан строг постелен режим, който продължил и след изписването му от болницата. Наложило му се да ползва памперси и да се храни в легнало положение със сламка. В продължение на 30 дни приемал лекарства срещу образуването на тромбове и бил масажиран, за да не получи декубитални рани. След около месец му била свалена лонгетата, но тъй като болките не отшумявали се наложило повторното му постъпване в болница. Въпреки провеждана му рехабилитация трудно можел да седне, тъй като му се виело свят и мускулите му били много слаби. Едва през месец ноември се изправил и се опитал да ходи на малки разстояния с проходилка. От натоварването кракът му започнал да се подува. Заявява, че и към момента на подаването на исковата си молба продължавал да накуцва с левия крак и да носи постоянно ортопедичната яка.

Болките във врата му продължавали и не можел да спи от тях. Освен това постоянно се притеснявал, че няма да може да се възстанови и да упражнява професията си на професионален шофьор, както и да се грижи за своята съпруга и малолетния си син. Ищецът сочи, че гражданската отговорност на увреждащия лек автомобил към датата на ПТП е била обект на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“ при ответника.

Предвид изложеното, моли съда, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да осъди застрахователната компания да му заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от описаните по-горе травматичните увреждания, последица от процесното пътно – транспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на деликта – 14.07.2015г. до окончателното изплащане на сумите, както и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът З.К.„О.Л.“– дружество, регистрирано със седалище и адрес на управление в Република К., гр. Н., упражняващо търговска дейност на територията на Република Б. чрез регистиран клон „З.К.О.- клон Б.“ КЧТ, ЕИК********оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, за да възникне неговата отговорност. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и ищеца, механизма на настъпване на произшествието, причинно – следствената връзка между него и вредите, както и вида, медико – биологичния характер и продължителността на оздравителния процес на уврежданията. Позовава се на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същият е пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва претендираната лихва и началния момент, от който се дължи. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди, както и какъв е техният размер, а в тежест на ответника е да докаже съпричиняването на вредоносния резултат, на което се позовавава, доколкото установяването на последното е основание за намаляване на отговорността му, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

Установява се, че водачът С.Д.С. е признат за виновен в това, че на 14.07.2015г. около 5,25 часа в гр. Стара Загора на бул. „Славянска“ в посока изток при управлението на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.15, ал.1; чл.16, ал.1, т.2; чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП като в резултат на това е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което по непредпазливост е причинил на И.И.И. многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в „контузия на гръдния кош – компресионно счупване на първи гръден прешлен“, което е довело до трайно затруднение в движенията на снагата и „контузията на шията“ – счупването на дъгата на пети шиен прешлен, счупването на бодлестия израстък и дъгите на шести шиен прешлен, счупването с разместването на дъгите и бодлестия израстък на седми шиен прешлен, които са причинили трайно затруднение на движението на врата за срок по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.“б“, предл.

2-ро във вр. чл. 342, ал.1 във вр. с чл.78а НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. и го е лишил от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца. Настоящият граждански съд приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлото в сила Решение по АНД № 2851/2015 г. на Старозагорският районен съд, 8-ми наказателен състав, като същото на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин вината на делинквента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми. С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № *******, С.С.е извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе разпоредби на ЗДвП.

Спори се между страните в производството дали към момента на настъпване на ПТП - 14.07.2015г. е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********или не.

Установява се, че първоначално в исковата си молба ищецът е посочил, че с ответника са сключили договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ още на 06.07.2015г. /преди датата на ПТП/ по полица № BG 28115001765261 със срок на валидност от 15.07.2015г. до 14.07.2016г. Същевременно същият е приложил и извлечение за проверка на сключената застраховка от електронният сайт на Гаранционния фонд /www.guaranteefund.bg/. От справката е видно, че лекият автомобил „Рено Меган“ с рег. № СТ ******е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“ по застрахователна полица № 28114001848867 със срок на валидност от 14.07.2014г. /09:18 ч./ до 14.07.2015г.

/23:59 ч./ На 06.07.2015г. за същия автомобил е сключена нова застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/28/115001765261 със срок на действие от 15.07.2015г. /00:00ч./ до 14.07.2016г. /23:59 ч./ Установява се и, че и двата застрахователни договора са сключени при един и същ застраховател, а именно „З.К.О.- клон Б.“ КЧТ. В представеният и приет по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица се съдържат данни за страните по договора за застраховка и пълна идентификация на процесния автомобил. Изрично е вписано, че водачът на автомобила С.С.е представил застрахователна полица № 28114001848867 валидна до 14.07.2015г., сключена с ЗК „О.“ за автомобил „Рено Меган“ с рег. № *******, с описан № на рама, както и че произшествието е настъпило на 14.07.2015г. около 05:15 часа. Следователно се налага изводът, че към момента на реализирането му е действала все още застрахователна полица № 28114001848867, която е със срок на действие до 23:59 часа на 14.07.2015 г. Констативният протокол е официален свидетелстващ документ и се полза с обвързваща съда материална доказателствена сила досежно фактите, удостоверени от полицейския служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР като осъществили се и възприети от него, поради което настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на протокола е била предоставена застрахователната полица с посочения номер, дата, автомобил и застраховател.

Освен това и съгласно разпоредбата на чл. 294, ал.1 КЗ /отм./ ответникът като застраховател има задължението да представи на Информационния център ежеседмично до втория работен ден на следващата седмица справка за сключените и за прекратените застрахователни договори към края на предходната седмица. При това положение от приложената по делото на справка на л. 9 и констативен протокол е видно, че в случая ответникът не може да се освободи от отговорността си спрямо ищеца в качеството му на трето лице, пострадало при ПТП, предизвикано от водач на МПС, за което е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответния застраховател и която е валидна по горните съображения. За по – голяма пълнота и обективност следва да се отбележи обстоятелството, че ответника при подаване на отговора си на исковата молба по искане на ищеца е приложил копие на застрахователна полица № ВG/28/115001765261 сключена за лекия автомобил „Рено Меган“, но същата към момента на реализиране на ПТП все още не е била произвела своето валидно действие.

Въз основа на изложеното съдът намира, че в случая е безспорно установен факта за наличието на активна застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил към датата на ПТП, а ответникът като страна по сключената застраховка се явява надлежно материално – правно легитимиран да отговоря по предявените срещу него искове.

Няма спор между страните, че ищецът И.И. е пострадал при ПТП настъпило на 14.07.2015г. като пътник, возещ се на предната седалка до водача в лекия автомобил „Рено Меган“.

От представената многобройна медицинска документация и заключението на изслушаната и приета комплексна автотехническа и медицинска експертиза се установява, че вследствие на него ищецът е получил разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение, контузия на шията, счупване на дъгата на 5-ти шиен прешлен, счупване на дъгите и задния израстък на 6-ти и 7-ми шийни прешлени, компресивно счупване на 1-ви гръден прешлен, контузия на белите дробове и счупване на 4-та предходилна кост на левия крак. Описаните травматични увреждания според вещото лице - медик често се срещали при пътуващи на предните седалки в лек автомобил, след претърпяно ПТП. Уврежданията са с доказан произход и се дължали на удари на тялото в твърди, тъпи предмети, от които е изградено автомобилното купе. По своят вид и тежест травмите имали различна медико-билогична характеристика. Полученото мозъчно сътресение е от лека степен, без настъпили негативни неврологични последствия. То е довело на пострадалия разстройство на здравето, неопасно за живота. Всяка една от фрактурите на 3-те шийните и фрактурата на 1-ви гръден прешлени са му причинили трайно ограничение на движенията на снагата за срок от около 5 месеца. Полученото счупване на 4-та предходилна кост на левия крак е причинило на пострадалия трайно ограничение на движенията на левия долен крайник за срок до 2 месеца. Разкъсно-контузната рана на главата е довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота.