Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 240 от 08.05.2019, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 540/2018
Вид
Решение № 240
Подписан
08.05.2019
В сила
03.01.2020
Състав
ПЕНКА КРЪСТЕВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9,пар.1 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.1,т.2 и т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.1,т.2 и т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.15,ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.226,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 257,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.257,ал.2,предл.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.265 · Кодекс за застраховането
  • чл.266 · Кодекс за застраховането
  • чл.267,ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.267,ал.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.267,ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.273 · Кодекс за застраховането
  • чл.478 · Кодекс за застраховането
  • чл.492 · Кодекс за застраховането
  • чл.493 · Кодекс за застраховането
  • чл.493,ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.493а · Кодекс за застраховането
  • чл.499 · Кодекс за застраховането
  • чл.46,ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл.46,ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

Р Е Ш

Е Н И Е

№240

/ 08.05.2019г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар:

Карамфила Шопова като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева търговско дело №540 по описа за две хиляди и осемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Активно субективно съединени искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм/ във вр. с пар.22 от ПЗР на КЗ, във вр. с пар.96,ал.3, вр. ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ.

Предварителна бележка: Искането на ответника за привличане на В. А. К. като негов помагач в процеса, повдигнато от ответника с отговора на исковата молба, е било оттеглено от ответника с молба вх.№33347/14.11.18г., след дадени му от съда с Определение №1861/19.10.18г. указания за отстраняване нередовността на предприетото от него процесуално действие, тъй че производството е протекло без участие на трето лице-помагач.

Ищците М.П.Б., ЕГН ********** и Н.П.Б.,

ЕГН **********- и двете със съдебен адрес: ****, адв. Т.Н., молят съда да осъди ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5, в качеството му на застраховател за риска гражданска отговорност на автомобилистите за товарен автомобил „Камаз“ с ДКН РВ **** ХМ, по силата на застрахователна полица №******, със срок на действие 27.04.13г.-26.04.14г., да заплати на всяка от тях сумата от по 30 000лв., ведно със законна лихва от 09.07.13г., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на дядо им Н. А. Б., загинал при птп на ***г., на път ІІІ-375, на разклона за ***, причинено от В. А. К., при управление на посочения товарен автомобил, за което е признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд №1741/14г. на ПОС, тъй като по отправените от тях на 17.03.17г. към ответника претенции за заплащане на такова обезщетение, получили негов отказ, материализиран с писмо от 28.11.17г., основан на липсата на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото при него мпс.

С изпратен по пощата в срока по чл.367,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, заведен с вх.№25316/29.08.18г. /виж съобщението на л.18 и отговора на л.21-л.24/, ответникът е оспорил предявените искове и по основание и по размер. Не спори по факта, че товарният автомобил, при управление на който е причинено птп, е с активна при него застраховка гражданска отговорност. Оспорил е активната процесуална легитимация на ищците.

Оспорил е твърденията им за налична между тях и дядо им особено близка и трайна връзка. Повдигнал е възражение за съпричиняване на птп от починалия, с твърденията, че макар да е имал възможност да възприеме автомобила и да реагира чрез спиране на велосипеда, преди да попадне в опасната му зона, не е предприел такова, като е нямал функциониращи спирачки на управлявания от него велосипед, и като не се е движил възможно най- близо до дясната граница на платното за движение. Повдигнал е възражение за прекомерност на търсените обезщетения с оглед принципа на справедливост.

Оспорил е искането за присъждане на законна лихва, както като акцесорно, предвид оспорване на главните искове, така и с твърдението, че тъй като отговорността му е договорна, не дължи такава от датата на птп.

С подадена в срока по чл.372,ал.1 от ГПК допълнителна искова молба с вх.№30512/18.10.18г. /виж съобщение на л.34 и допълнителна искова молба на л.35-л.36/, ищците са заявили, че активната им процесуална легитимация е призната с ТР №1/2018 по т.д. №1/16г. на ОСГК на ВКС.

В срока по чл.373,ал.1 от ГПК, ответникът е изпратил по пощата отговор на допълнителната искова молба, заведен с вх.№33968/20.11.18г. /виж съобщението на л.43 и отговора на л.48/, с който е заявил, че поддържа всички наведени с отговора на исковата молба възражения, оспорвания и доказателствени искания.

Ищците пледират по същество за уважаване на предявените искове, като основателни и доказани, с присъждане на разноските по делото, включително с присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 и т.3 от ЗА / предоставяне на безплатна правна помощ на материално затруднени лица-т.2 или на роднини, близки или на друг юрист-т.3/ за представлявалия ли ги в процеса адв.Н., както и за определяне на обезщетението, което им се следва, при съблюдаване на принципа на справедливост, без да се прилага ограничението за размера му, предвидено от пар.96 от ПЗР на КЗ, поради колизията на националната норма с европейската директива, която урежда материята, като се зачетат доводите, които са изложили подробно в тази връзка, с подадена в с.з. от 29.01.19г. писмена молба /виж молбата на л.65-л.68/.

Представили са в с.з. от 23.04.19г. списък на разноските си /виж л.100/.

Повдигат в с.з. от 23.04.19г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от противната страна, и искане за намаляването му. Развиват съображения и с писмена защита вх.№13824/03.05.19г., изпратена по пощата на 30.04.19г., с която сочат, че представеният от ответника списък на разноските му не следва да се зачита, тъй като е такъв по т.д. №541/18г. на ХV гр.с-в на ПОС, а не по висящото пред този съд т.д. №540/18г.

Ответникът пледира, че предявените искове са недопустими, тъй като не е спазено задължителното изискване на КЗ за предяваване на застрахователна претенция пред него, преди да се прибегне към искова защита. Евентуално пледира за отхвърляне на исковете, като недоказани.

Изтъква, че в процеса е установил и съпричиняване на птп от покойния дядо на ищците, в голяма степен. Претендира присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 23.04.19г. /виж л.101/. Развива съображения и с писмена защита вх.№13981/07.05.19г., изпратена по пощата на 03.05.19г.

Съдът, като взе предвид заявените пред него от страните твърдения и оспорвания, както и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, противно на твърдяната от ответника тяхна недопустимост, а разгледани по същество са основателни, но следва да бъдат уважени частично- до размер от по 15 000лв. за всяка от двете ищци, и за разликата до претендираните от тях по 30 000лв. следва да бъдат отхвърлени, поради доказано в процеса съпричиняване на птп от Н.

Б., което съдът прецени по степен на 50%, както и като счете, че ограничението в размера на обезщетението, предвидено от пар.96,ал.1 от ПЗР на КЗ, не следва да се прилага, и че размерът на претендираното от ищците обезщетение не е прекомерен, предвид установения от чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост, при следните съображения:

І. По допустимостта.

По възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, повдигнато с отговора на исковата молба, съдът се е произнесъл с определение в с.з. от 22.01.19г., като е намерил исковете за допустими по съображения, които изцяло поддържа и с това решение, тъй че препраща към тях.

С пледоарията си по същество, ответникът отново е повдигнал въпроса за недопустимостта на предявените искове, този път позовавайки се на изискването на чл.498,ал.3 във вр. с ал.1 от КЗ и липсата на спазването му в настоящия процес от ищците.

Това негово възражение е също неоснователно, доколкото застрахователното събитие, във връзка с което ищците претендират заплащане на обезщетения, е настъпило на ***г., при действието на отменения КЗ, и са такива по чл.226,ал.1 от КЗ/отм/ във вр. с пар.22 от КЗ, а предявяването на застрахователна претенция от увредените лица пред застрахователя, като задължителна процесуална предпоставка за предявяване на исковете им за обезщетение срещу застрахователя по съдебен ред, е въведена с КЗ, в сила от 01.01.16г., и няма обратно действие.

Затова, макар процесуалните норми да имат по принцип незабавно действие, както изтъква ответникът с писмената си защита, не следва да се пропуска и онова, което той е пропуснал да забележи- този принцип действа тогава, когато законът не предвижда друго, а в конкретния случай друго е предвидено от пар.22 от ПЗР на КЗ, който постановява, че за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ, се прилага част четвърта от отменения КЗ. Именно в тази част е предвиден прекия иск по чл.226,ал.1 от КЗ/отм/ на увреденото лице срещу застрахователя, без отмененият КЗ да поставя каквито и да е изисквания относно пораждането и надлежното упражняване на този иск, поради което, макар в случая действително да няма данни за отправена към ответника от ищците застрахователна претенция, нито към датата на исковата молба, нито към датата на приключване на устните състезания по делото, това не прави предявените искове недопустими, както ответникът пледира, а същите са допустими и следва да се разгледат по същество.

ІІ. По основателността.

1.В с.з. от 22.01.19г. съдът е приел като окончателен съобщения на страните с определение по чл.374 от ГПК от 05.12.18г. проект за доклад по делото, внасяйки в него две изменения и допълнения, съответни на ТР №1/21.06.18г. на ОСНГТК на ВСК и пар.96 от ПЗР на ЗИД на КЗ /бр.101/18г./, като е очертал релевантните за основателността на предявените искове факти, фактите, които не се нуждаят от доказване в производството, онези факти и възражения, които остават нуждаещи се от доказване, и е разпределил между страните тежестта за установяването им.

2. За нуждаещите се от доказване в процеса факти на създадена трайна и дълбока, особено близка емоционална връзка между ищците и покойния им дядо и на претърпени от тях, поради неговата смърт, продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, със събраните в с.з. от 22.01.19г. показания, дадени от св.Е.Б.- майка на двете ищци и св.Г. С.- леля на двете ищци, се установи, че М. и Н. Б. са родени и досега живеят на втори етаж в ***, в къща на два етажа, на първия етаж от която до смъртта си е живеел и дядо им Н., с когото са били изключително близко свързани, тъй като той активно е участвал в отглеждането им. При раждането на по-голямата внучка М., майката работела и учела, затова, както по тази причина, така и защото бил „детешар“, Н. Б. основно се грижел за двете деца на сина си, с който живеел в един двор и в една къща, и прекарвал много време заедно с тях. Той ги водел и вземал от градина и от училище. С Н. играели заедно на карти и на шах. С М. заедно разучавали песни и пеели. Заедно ходели на вила на балкана и си живеели задружно, и били много привързани един към друг. Смъртта на дядо им се отразила много тежко и трагично на двете ищци. Н. не поискала да присъства на погребението на дядо си, за да го запази в паметта си като жив, и станала след това събитие едно тъжно дете, а М. отишла на погребението му, но била съкрушена и припаднала там. И двете плакали много и се затворили след смъртта му, като вече не искали да слизат на долния етаж. М. за дълго време спряла да ходи на пеене. И двете още преживявали смъртта на дядо си, който бил в спомените и разговорите им при всяка семейна среща и събитие.

3.Във връзка с фактите, на които е основано повдигнатото от ответника възражение за съпричиняване на птп от покойния дядо на ищците:

С показанията на св.Р.Р., пътувал в товарния камион, се установи, че докато те продължавали по главния път, колоездачът не спрял на стопа, а после свидетелят само видял в последния момент, когато се разминавали, как колелото идва, колоездачът не спира, а хванал бастуна, който бил закачен на кормилото му, и се мъчел нещо да прави с него, сигурно да спре или и той не знае какво, после шофьорът избягал наляво, подминали велосипедиста, но той се ударил /виж л.106гръб-л.107лице/.

С приетото в с.з. от 23.04.19г. заключение вх.№ 12110/16.04.19г. на допусната по делото АТЕ се установи, че: на мястото на птп не са били видни следи от спирачен път на велосипеда, управляван от покойния дядо на ищците; че предното колело на велосипеда е нямало действаща спирачка, а по отношение на задното колело е невъзможен отговор на въпроса имало ли е такава, тъй като в частта на същото велосипедът е бил деформиран до степен, която не позволява да се направи констатация в тази връзка; че няма данни велосипедистът да е имал проблеми със слуха и/или зрението; че в района на птп, в близост до велосипеда, има заснета дървена дръжка, подобна на дръжка от метла, но тя не може да бъде свързана по някакъв начин от експерта със спирането на велосипеда; че на Т- образното кръстовище, на което се е състояло птп, при добри атмосферни условия, в светлата част на денонощието, на сух и равен път с асфалтова настилка, както и предвид организацията, съгласно наличните на място пътни знаци, велосипедистът е можел и да възприеме приближаващия се автомобил, и да спре, но вместо това, той не е спрял на знака, задължаващ го да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство, а е навлязъл и се е движел в платното/лентата за насрещно движение, и така се е стигнало до птп, при което е бил прегазен от камиона, въпреки направените от водача на камиона усилия да избегне удара /виж заключението на л.91-л.95/.