Решение № 4746 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4746 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Р. Мартинова

П. Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Р. Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100509945 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 11851/06.07.2023 г. по гр. д. № 2254/2022 г. по описа на СРС, 69 състав при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на С. П. Д. – 1359,78 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2018 г. – 04.2020 г., 233,41 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. - 18.11.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г. в размер на 13,20 лева, заедно със законна лихва от датата на исковата молба в съда и сумата от 2,69 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 31.12.2018 г. – 18.11.2021 г.; Р. Й. С. да заплати 453,26 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2018 г.. – 04.2020 г., 77,80 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. 18.11.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 11.2018 г. – 1 м. 04.2020 г. в размер на 4,40 лева, заедно със законна лихва от датата на исковата молба в съда и сумата от 0,90 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 31.12.2018 г. – 18.11.2021 г.; В. Й. К. да заплати 453,26 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2018 г.. – 04.2020 г., 77,80 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. - 18.11.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г. в размер на 4,40 лева, заедно със законна лихва от датата на исковата молба в съда и сумата от 0,90 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 31.12.2018 г. – 18.11.2021 г. и Б. Й. К. да заплати 453,26 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2018 г.. – 04.2020 г., 77,80 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. - 18.11.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г. в размер на 4,40 лева, заедно със законна лихва от датата на исковата молба в съда и сумата от 0,90 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 31.12.2018 г. – 18.11.2021 г.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 200528/13.07.2023 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че по делото били представени достатъчно доказателства, установяващи, че ответникът е собственик на процесния имот. Неправилността на решението се състояла и в това, че районният съд допуснал и процесуални нарушения при събиране на доказателства във връзка с установяване на собствеността върху топлоснабдения имот. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 235816/22.08.2023 г., подаден от С. П. Д. и вх. № 241476/29.08.2023 г., подаден от Р. Й. С., В. Й. К. и Б. Й. К., в които са изложени доводи за правилност на постановеното решение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на 2 чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 2254/2022 г. по описа на СРС, 69 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против С. П. Д., Р. Й. С., В. Й. К. и Б. Й. К., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че ответниците са съсобственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. *******, поради което са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката.

Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 30дневен срок след публикуване на фактурите. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД суми за доставена топлинна енергия. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят съобразно дяловете си сумата от 2719,56 лева – главница за топлинна енергия за периода от 05.2018-04.2020 г. и 466,81 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 – 18.11.2021 г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода от 11.2018-04.2020 г. в размер на 26,40 лева – главница и 5,38 лева – лихва за периода от 31.12.2018 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащане на сумите.

3

В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от Р.

Й. С., В. Й. К. и Б. Й. К., в който са съображения за неоснователност на исковата молба. При условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното.

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.

2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

4

Във връзка с установяване на твърдението на ищеца, че ответниците са собственици на топлоснабден имот е представена Заповед на Кмета на район Връбница № ДИ-03-08/20.09.1999 г., с която е наредено да се продаде на П.

А.К. и Р.Я.К. апартамент № *******, гр. София. С молба – декларация от 07.01.2000 г. Р.Я.К. е направила искане да й бъде открита партида за процесния имот и такава е открита под № 268418. Установява се от представените по делото удостоверения за наследници, че П. А.К. е починал на 02.06.1999 г., а Р. Я.К. е починала на 03.09.2016 г. и са оставили като наследници по закон С. П. Д. и Р. Й. С., В. Й. К. и Б. Й. К..

Правилно първоинстанционният съд е достигнал правилния извод, че ответниците не е потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, тъй като представената заповед на Кмета на район Връбница не установява при условията на пълно и главно доказване, че Р. Я.

К. е придобила правото на собственост върху имота, а обективира волята на продавача да бъде сключена сделка. Не е налице обаче изпълнение на задълженията на ищеца да установи, че въз основа на тази заповед е сключен договор за продажба на имота, поради което и независимо, че се установява, че ответниците са наследници по закон на титуляра на откритата партида за имота, то не се установява те да са собственици на топлоснабдения имот.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 69 състав, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на С. П. Д. сумата от 470 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 11851/06.07.2023 г. по гр. д. № 2254/2022 г. по описа на СРС, 69 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. ******* да заплати на С. П. Д., ЕГН-**********, гр. Своге, 5 ул. ******* сумата от 470 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на въззивника – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6