Решение № 535 от 17.08.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Пазарджик , 17.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215220200186 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, представлявано от управителя АХМ. АБД. АБД., чрез пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Електронен фиш Серия Г № 0022010 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В жалба обобщено се излагат твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. С жалбата се претендират и направените разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище за основателността й. Прави искане за присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател.

За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. Не депозира и писмено становище по същество. Не се прави искане за присъждане на 1 разноски, както и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като взе предвид изложеното в нея и становището на процесуалния представител на въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на 01.11.2019 г., в 14,43 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Ген. Гурко“, е било засечено движение на МПС с рег. № ***, собственост на „Д.“ ООД гр. Пазарджик, представлявано от АХМ. АБД. АБД., като било установено, че ЮЛ притежаващо МПС, което е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, не е сключило застраховка Гражданска отговорност. Нарушението било заснето и установено с АТСС- Twin CAM с № SD2D0027.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на санкционираното дружество на 10.11.2020 г. (виж разписка на л.8), а жалбата против ЕФ е подадена от надлежно упълномощен от управителя на наказаното дружество адвокат чрез наказващия орган до съда на 23.11.2020 г., поради което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, веществено доказателствено средство- снимка от АТСС и гласни доказателства- показанията на св. П. Х., които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е основателна, поради следното:

ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и материалноправна законосъобразност, като се сочат конкретни възражения основните от които, че липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението, неяснота относно извършеното нарушение, липса на годност и изправност на използваното АТСС, нарушение на реда за използване на АТСС.

По отношение на първото възражение съдът намира, че то е неоснователно.

Видно от ЕФ е, че в същия е дадено пълно и ясно описание на нарушението. Посочена 2 е дата, час и място на извършването му. Посочено е че е засечено движение на МПС, като същото е индивидуализирано с неговия рег. номер, на посоченото място и в посоченото време, както и това че движението на автомобила е засечено от цитираното по модел и номер техническо средство. Посочен е и собственика на МПС и това че същото е регистрирано в страната и не е спряно от движение, но собственикът му не е сключил ЗЗ „ГО“ на автомобилистите. Вярно е, че в описанието на нарушението липсва израза „по време на управление“ (в каквато насока е направено възражение в жалбата), така както изисква нормата на чл.647 ал.3 от КЗ. Но също така, няма спор, че движението на МПС означава, че същото се управлява, тоест че е налице управление на това ПС. Освен това не е необходимо всички обстоятелства- елементи от състава на нарушението да бъдат посочени в едно изречение при описанието на нарушението.

Такова изискване процесуалният закон не поставя. Няма значение с колко изречения наказващият орган е посочил съставомерните обстоятелства на нарушението, достатъчно в това описание същите да бъдат посочени и от така направеното описание да е ясно за какво нарушение се санкционира лицето. В настоящия случай това е сторено.

На следващо място съдът намира, че липсва сочената в жалбата неяснота относно това за какво точно нарушение е санкционирано дружеството-жалбоподател, тъй като бил вменени две отделни нарушения- по чл.638 ал.1 т.2 от КЗ и по чл.638 ал.4 от КЗ. Според настоящия съдебен състав не е налице такова противоречие, нито са вменени две нарушения. Нарушението е квалифицирано по санкционния чл.638 ал.4 от КЗ, съдържащ и състава на нарушението и според който „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция“.

Правилно е посочена в ЕФ и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение“.

Поставената привръзка с чл.461 т.1 от КЗ сочи задължителния характер на този вид застраховка. Посочената е и санкционната норма на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е ангажирал отговорността на собственика на МПС- юридическо лице, налагайки му съответната санкция- имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Съдът не споделя и другото възражение направено с жалбата, а именно, че в ЕФ посочената дата не е дата на нарушението, а дата на неговото установяване, тъй като след изтичане на датата на застраховката, от следващия ден собственикът е реализирал 3 нарушението, тъй като не е сключил ЗЗ ГО. Това твърдение не би било направено, ако се имаше предвид, че в случая е вменено нарушение на чл.638 ал.4 от КЗ- когато е установено управление на МПС, което е без сключен договор за ЗЗГО. Тоест не защото по принцип МПС няма застраховка, а защото се управлява без да има такава и това управление е било именно на посочената в ЕФ дата.

Неприемливо е и възражението, че не била установена безспорно техническата годност и изправност на АТСС. Видно от справка на БИМ и извадка от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване (л.53-56) е, че процесното използвано АТСС- пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D е одобрена и вписана в регистъра на 20.02.2018 г. като средство за измерване на скорост, за което е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 5133/31.07.2018 г. със срок на валидност до 20.02.2028 г. Част от конфигурацията на пътна радарна система m*SpeeDet 2D е и камера тип Twin Camera, която се използва за доказателства за заснемане на изображения за нарушения на правилата за движение. Съгласно Точка 2.1.5 от раздел 2 на Методическите указания за дейността на полицейските служители със САИРН на МПС, камерата се използва за разпознаване на рег. номера с приоритет „застраховка“- без сключена валидна ЗЗ ГО, като същата не подлежи на метрологичен контрол, тъй като не е средство за измерване съгласно Закона за измерванията. С оглед на това съдът намира, че използваното АТСС е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно по смисъла на закона.

Следва да се посочи и това, че е без значение в случая на установяване на нарушението от процесния вид, за достоверността на издадения Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. (Наредбата) липсата на определени реквизити, а именно дали засеченото движение на автомобила е станало при режим на движение или стационарен такъв на АТСС в патрулния полицейски автомобил, както и кое е конкретното място за позициониране на АТСС при режим „стационарен“, каквито възражения се правят от процесуалния представител на въззивника в съдебно заседание. Тези обстоятелства имат значение за достоверността на отразеното в Протокола, както и за това дали да бъде издаден ЕФ или да се състави АУАН, единствено в случаите, при които АТСС се използва за засичане на скорост на МПС, с оглед разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата. В случая е без значение обстоятелството дали АТСС е работила в режим стационарен или в режим на движение, тъй като не се засича скорост, а се заснема МПС с неговия рег. номер при приоритет „застраховка“. Казано с други думи от значение в случая за нарушението по чл.638 ал.4 (чл.647 ал.3 от КЗ) е да има управление на МПС, заснето с АТСС. Фактът дали заснемането се прави с мобилна АТСС в стационарен режим или в движение е от значение само при ползване на АТСС за контрол на скоростта. В този смисъл е без значение за достоверността на Протокола и липсата на попълнени в образеца и други 4 реквизити- място на пътния знак за въвеждане ограничение на скоростта, отстояние до АТСС в метри, точно местонахождение на мястото на контрол и др., които са изключително от значение във връзка с установяване на конкретна стойност на скоростта на конкретно място.

От значение за достоверността на Протокола по чл.10 от Наредбата обаче е да съдържа относимите за процесния вид нарушения реквизити, предвид целта за която е ползвана АТСС в случая. В този смисъл в него следва ясно да се посочи мястото на контрол, респ. конкретен пътен участък, времевия диапазон на проверката, респ. заснемането с АТСС, номерът на първото изображение, броят на установените нарушения, подпис срещу имената на пътния полицай, който е позиционирал уреда, протоколът да е предаден за съхранение ведно с наличните записи от процесния контрол на посочения ръководител, което да е удостоверено в самия протокол, както и последният да е надлежно регистриран. За да бъде гаранция за достоверност на отразените в протокола обстоятелства по използване на АТСС, протоколът трябва да е надлежно попълнен. Видно от изготвения Протокол за използване на АТСС (л.10) е, че същият е надлежно попълнен като съдържа необходимите реквизити.

Правилно и основателно обаче се възразява от процесуалния представител на въззивника, че в Протокола като място за контрол е посочена АМ Тракия и път ІІ-37.

Тоест АТСС е използвана единствено за контрол на тези участъци. Видно обаче от ЕФ е, че нарушението е извършено в гр. Пазарджик на ул. „Ген. Гурко“. Тази улица нито е част от АМ Тракия, нито от път ІІ-37, а същевременно в цитирания Протокол за използване на АТСС, като място за контрол не е отразена ул. „Ген. Гурко“ в гр.

Пазарджик. От Преглед на запис с нарушение на л.17-18, се установява, че засичането на управлението на МПС с АТСС е именно на посоченото в ЕФ място. Това място обаче според Протокола за използване на АТСС не е било включено като място за контрол. В този смисъл лишава Протоколът за използване на АТСС не може да бъде из ползван за удостоверяване на факта по използване на процесната АТСС на посочените място и време на извършване на нарушението.

При това положение вмененото в ЕФ нарушение на дружеството-жалбоподател е останало доказателствено необезпечено, т.е. не е доказано до необходимата степен на несъмненост, поради което и издаденият ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на делото- отмяна на ЕФ, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.