Акт от 31.01.2018, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Велико Търново, 31.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ при участието на секретаря В.Г.и прокурора …………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №838 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр . с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСУЕСИФ/.

Образувано е по жалба на Х.А.Г., в качеството му на управител на „Хидросист“ ЕООД от гр. Русе, срещу Решение №РД-16-1336/12.10.2017г. на главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ в министерството на икономиката, в качеството му на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020г.“ С жалбата се оспорва посоченото решение и допуснато с решението предварително изпълнение по отношение на разпореждане за възстановяване на неправомерно платени разходи от безвъзмездна финансова помощ в размер на 237 404,99 лв., като част от отказани за верификация разходи в общ размер на 339 150 лв. Жалбоподателят твърди, че неправилно в оспорваното решение е прието, че разходите за закупуване на активи от дружеството не следва да се верифицират, като подобни действия на ръководител на управляващия орган на оперативната програма ще доведат до обявяване в несъстоятелност на дружеството. Допълнителни съображения излага в представени по делото писмени становища. Моли съдът да отмени обжалваното решение.

Претендира за присъждане на разноски по производството.

Ответникът по делото – главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ в министерството на икономиката, в качеството му на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020г.“, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба, като моли съда да я остави без уважение. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С оспорваното Решение №РД-16-1336/12.10.2017г. на ръководителя на управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020г.“/ОПИК/ е отказано верифициране на разходи в общ размер от 339 150 лв. на „Хидросист“ ЕООД, като е уведомен бенефициентът, че в 14-дневен срок от получаване на решението следва да възстанови неправомерно платени разходи в размер на 237 404,99 лв. Това решение е връчено на оспорващия по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България ИСУН 2020 на 13.10.2017г. което е видно от приложеното извлечение от системата ИСУН 2020 на стр. 308 от делото. Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 26.10.2017г., което е видно от известието за доставка на стр. 35 от делото. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и е процесуално допустима.

По отношение на направеното с жалбата оспорване на допуснатото с решението предварително изпълнение по отношение на разпореждане за възстановяване на неправомерно платени разходи от безвъзмездна финансова помощ в размер на 237 404,99 лв., като част от отказаните за верификация разходи в общ размер на 339 150 лв., съдът се е произнесъл с Определение №425/17.11.2107г./стр.

430 и сл. от делото/, което е влязло в сила и по това искане не се дължи ново произнасяне със съдебното решение.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Не е спорно, че между страните по делото е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ №BG16RFOP002-2.001-1009-C01 за изпълнение на проект „Подобряване на производствения капацитет в „Хидросист“ ЕООД“ със срок на проекта от 16 месеца и общо допустими разходи на стойност от 680 043 лв. Проектното предложение, за изпълнение на което е сключен този договор предвижда повишаване на производствения капацитет на бенефициента чрез въвеждане в експлоатация на 6 бр. нови високотехнологични и отговарящи на съвременните изисквания щанци, необходими за прецизна изработка на генератори, което ще позволи значително разширяване на потенциалните клиенти и ще повиши конкурентоспособността на бенефициента.

В изпълнение на проекта по договора от страна на бенефициента/жалбоподател на 07.08.2017г. е подаден финален отчет и искане за окончателно плащане по договора в размер на 339 150 лв. за периода 10.04.2017г. – 09.06.2017г.

След получаване на искането са били извършени проверки от техническите експерти на ОПИК, които са посочили в съставените контролни листи/стр. 164-169 от делото/, че при извършено посещение на място в обект на бенефициента/стр. 117 и сл. от делото/ от служители на администрацията на ответника е установено, че закупените със средства по проекта активи – 6 бр. щанци са налични, но не са въведени в експлоатация. С писмо изх. №К-26-Х-9/10.08.2017г./стр. 170 от делото/ на основание чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ от жалбоподателя са били изискани допълнително доказателства за посочените активи; начина на тяхната експлоатация; данни за асортимента от създадени продукти; внедрени нови технологии за подобряване на работния процес.

От страна на дружеството жалбоподател са били представени писмено възражение с приложени към него експертно становище от проф. И.И.от ТУ „Ангел Кънчев“ – гр. Русе; договор за наем на ексцентър преса 63 тона; договор за наем на производствено помещение; писмено потвърждение от страна на “ZAKANJ d.o.o.” като доставчик на 6 бр. щанци до жалбоподателя, в което се посочва, че щанците са доставени, направени са първоначални изпитвания и са въведени в експлоатация/стр. 209 и сл. от делото/.

След получаването на този отговор и доказателствата към него експертите на ОПИК са извършили ново посещение на място в периода от 08.92017г. до 11.09.2017г./вж. стр. 236 и сл. от делото/, при което са констатирали, че от закупените 6 бр. щанци само щанца вид 2, модел S-50 е инсталирана на ексцентър преса, като при демонстрация на работа с нея е възникнал технически проблем/засядане на метален лист/. От страна на УО на ОПИК е възложено извършването на експертна оценка на осъществяваната дейност при бенефициента и начина на експлоатация на закупените активи/щанци/. Видно от заключението на експерта/стр. 271 и сл. от делото/ 5 от закупените щанци са гресирани и складирани, намиращи се в състоянието, в което са закупени. Една от тях е спукана при извършване на проби и е в процес на възстановяване. Щанците са пригодени за работа с ръчни ексцентър преписи, от които бенефициентът разполага само с една наета такава.

Производственото помещение е малко, има един работник по трудов договор, който да работи с оборудването. От страна на „Хидросист“ ЕООД е било декларирано, че ще бъдат наети още работници и други ексцентър преси впоследствие. Към момента на проверката фирмата няма ясен асортимент от продукти, който да бъде разнообразен.

При така установеното от фактическа страна е било издадено обжалваното решение на ответника, с което е прието, че извършените разходи са в нарушение на изискванията по т. 1.1 от общите условия за безвъзмездно финансиране на дейностите по ОПИК, целите на проекта не са изпълнени и не могат да бъдат изпълнени и впоследствие, поради което претендираните разходи не могат да бъдат верифицирани, а направените, верифицирани и вече платени такива в размер на 237 404,99 лв. следва да бъдат възстановени от бенефициента.

Това решение се оспорва от „Хидросист“ ЕООД с възражения, че са изложени бланктени и напълно формални доводи за отказ; неправилно са интерпретирани установените в хода на проверките факти, а направените изводи от фактическа страна не отговарят на истината; дружеството жалбоподател им сключени договори с клиенти, в процес на реализация е продукция, посредством която ще се изпълнят и целите, заложени в проекта по сключения договор за безвъзмездна финансова помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е визирано, че Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.

Следователно законът предоставя компетентността за верифициране, съответно отказ от верификация на разходи на УО на ОПИК. В случая е безспорно, че актът е издаден именно от ръководителя на Управляващия орган на тази оперативна програма. Съгласно приложените по делото доказателства със Заповед №РД-16-782/02.06.2017г./стр. 76 от делото/ министърът на икономиката е определил главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ на основание чл. 5, ал. 1, т. 13 и чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката и е възложил на същия орган да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПИК. Делегирането на посочените правомощия е допустимо, съгласно чл. 9, ал. 5, пр. последно от ЗУСЕСИФ, като е извършено редовно.

Оспорваното решение е издадено и в исканата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В обжалваният акт са посочени фактическите основания за издаването му.

Верифицирането /или одобряването/ на извършените от бенефициера разходи по изпълнението на проекта е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми не се основава на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. Не намира опора в установения със ЗУСЕСИФ вътрешноправен режим на материята, уреждаща правоотношенията, свързани с управлението, предоставянето и контрола върху финансовата подкрепа от Европейския съюз, извършената от решаващия съд идентификация между недопустимите разходи, обуславящи отказ за верификация и финансовите корекции за нередности, насочени спрямо допустимите разходи. И отказаната верификация на разходи, и финансовата корекция, са подлежащи на съдебно оспорване индивидуални административни актове, чието издаване обаче се подчинява на различни материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Касае се за два отделни правни института, прилагани на различно основание и в различни производства. Допустимостта на разходите е свързана с тяхното верифициране. Недопустимите разходи не се основават на наличие на нередност, нито установяването им представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция.

Както се посочи, верификацията на разходите се предхожда от проверка за тяхната допустимост и относимост към проекта, за реализацията на които са извършени на базата на нормативно разписани критерии, посочени в ЗУСЕСИФ и издадената въз онова на чл. 7, ал. 4, т. 4 от него Наредба №Н-3/08.07.2016г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, издадена от министъра на финансите. В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е посочено, че Управляващият орган отговаря за верифициране на разходите, извършени от бенефициентите по програмата, финансирана от фондовете по чл.

1, ал. 2, т. 1, в ал. 2 е визирано, че писмените доказателства, които бенефициентът прилага към искането си за извършване на съответното плащане, се определят с документите по чл.

26, ал. 1, докато в ал. 3 на чл. 60 се съдържат изисквания към начина на доказване на разходите. От своя страна чл. 22, ал. 2 от Наредба №Н-3 повелява, че разходите се верифицират въз основа на документите, представени от бенефициента с всяко искане за плащане, чрез извършване на управленски проверки, като в ал. 3 на чл. 22 са посочени вида и начина на извършване на тези проверки. Целта на извършването на проверка е установяването на допустимостта на извършените разходи, съобразно критериите, разписани в чл. 57 от ЗУСЕСИФ.