Решение № 952 от 02.11.2023, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 2731/2023
- Вид
- Решение № 952
- Подписан
- 02.11.2023
- Състав
- Свилен Жеков
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 ал. 2 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 952 гр. Стара Загора, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря М. Огн. Н. като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20235530102731 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за прогласяване недействителността на клауза за заплащане на възнаграждение от общо 500,00 лв. за закупен пакет за допълнителни услуги /такса „Фаст“ и такса „Флекси“/ по договор за потребителски кредит № ***********/********* г., респ. ищцата не дължи на ответника посочената сума от общо 500,00 лв. представляваща възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги /такса „Фаст“ – 200,00 лв. и такса „Флекси“ – 300,00 лв./ по договор за потребителски кредит № ***********/********* г.
Ищцата Д. Д. Ф. твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № ***********/******* г. сключен с ответника „Профи Кредит България“ ЕООД. Получила сумата от сумата от 500,00 лева, която следвало да бъде върната на 10 месечни вноски. В точка VI от Договора за потребителски 1 кредит № *********** ищцата следвало да заплати и възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 500,00 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и възнаграждение за допълнителни услуги било в размер на 1099,81лева.
Счита, че клаузата относно възнаграждение за допълнителни услуги по Договора за потребителски кредит № ***********, съгласно което ищцата трябвало да заплати сума в размер на 500,00 лева е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК.
На първо място в правната доктрина и съдебната практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретно други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В допълнение Договора в частта за предоставяне на пакет от допълнителни услуги бил нищожен на три отделни правни основания.
1/ На основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК. Позовава се на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.
Допълнителните услуги, посочени в договора представлявали действия по усвояване и управление на кредита. Възнаграждението за услугите било посочено общо в договора за двата вида услуги.
2/ На основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречието му с добрите нрави и съгласно трайната съдебна практика на ВКС /реш. № 452/25.06.2010 г. по гр. дело № 4277/2008 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС; решение № 153/24.07.2015 г. по гр. дело № 3014/2014 г. на трето гражданско отделение на ВКС/, с които еднозначно приемало, че договора ще 2 противоречи на добрите нрави, когато е нарушен принципа за еквивалентност на насрещните престации. В конкретният казус при отпуснат кредит в размер на 500,00 лева възнаграждението за допълнителни услуги било в размер на 500,00 лева, което е необосновано високо и доближава размера на кредита.
3/ Споразумението за допълнителни услуги било нищожно и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради заобикаляне на закона. В чл. 19, ал. 4 ЗПК била въздигната възбрана да се определя ГПР, който е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Такава уговорка била нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
При положение, че в договора било предвидено заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги независимо от това дали ще бъдат предоставени допълнителните услуги, на практика чрез Споразумението се заобикаляла забраната в чл. 19, ал. 4 ЗПК за максималния размер на ГПР. Пакета от допълнителни услуги представлявал разходи по кредита за потребителя. Тези разходи би следвало да намерят стойностно изражение в ГПР, при което ГПР щеше да надхвърли максималният законов размер. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащане на сума, размера на която е необосновано висок. С търсената сума по договора в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.
32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 г.
Искането за заплащането на допълнителната услуга по съществото си било добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Счита, че търсената сума по договора за предоставяне на допълнителна услуга не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Моли съда да признае за установено, че клаузата в договор за потребителски кредит № ***********/********* г. за възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тоест ищцата не 3 дължи на ответника сума в размер на 500,00 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги, дължима във връзка с Договор за потребителски кредит № ***********/********* г., сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, в която заема становище за неоснователност на иска.
Съгласно сключения между ищеца и ответното дружество договор за кредит, ицатат е изявила желание да закупи предлагана от ответното дружество допълнителна услуга „Фаст“, за която е било уговорено възнаграждение в размер на 200,00 лева, както и допълнителна услуга „Флекси“, за която е било уговорено възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Съгласно условията на договора за кредит общият размер на възнаграждението за закупените и предоставени допълнителни услуги 500,00 лева, е следвало да се заплати на вноски, всяка в размер на лева, дължимо заедно с размера на месечната вноска за главница и договорна лихва.
Така, видно от съдържанието на процесния Договор за кредит, ищцата сама е пожелала да се възползва от предоставяне на незадължителен пакет от допълнителни услуги. Изрично в договора за кредит било посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит, кредитополучателят е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, т.е. изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Съгласно т. 15 от ОУ към ДПК „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнасяла единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“. В раздел „А“ на ДПК „Декларации“ пък е посочено, че неразделна част от ДПК са Общите условия/ОУ/ на кредитора за физически лица. Посочено е, че при подписването на договора препис от ОУ са предадени на клиента, запознал се е с тях и ги приема. Т.е. безспорно е, че изборът за закупуване на допълнителни услуги е изцяло на клиента, като закупуваното не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално.
Посоченото правило на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК възпроизвежда в българското законодателство правилото на чл. 3, буква „ж“ 4 от Директива 2008/48/ЕО, дефиниращ понятието „общ разход по кредита за потребителя“. Допълнително разяснение на тази дефиниция давало в т. 22 от Преамбюла на същата Директива.
1/ По отношение на твърденията за нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК – в процесния случай страните постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, с което, по искане на ищцата, кредиторът се задължава да й предостави определен набор от услуги, с които се предоставя приоритетно разглеждане и становище на искането за кредита на кредитополучателя и последният има възможност да променя първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора, с което задължение ищцата се е задължила доброволно при условията на солидарна отговорност към кредитора. Редът за използването на допълнителните услуги бил подробно описан в общите условия към ДПК, представляващи неразделна част от договора. Отделно от това, по своята същност първата услуга представлявала право на приоритетно разглеждане и становище по искането за потребителския кредит, което означава, че както е посочено и в самия ДПК в раздел VI Параметри, допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ към момента на подписване на договора вече е била предоставена на кредитополучателя и използвана от последния. След като ищцата е решила да се възползва от услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, представителите на ответното дружество са извършили всички необходими действия за проучването на кредитната способност на ищцата, подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове. Искането за кредит е подадено от ищцата, одобрено е в рамките на деня, договорът за кредит е сключен на същата дата и дори главницата е изплатена на същата дата. Съгласно клаузата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В конкретния случай възнаграждението за избран и закупен незадължителен пакет от допълнителни услуги, определено в клауза VI от договор за потребителски кредит, не би могло да бъде отнесено към тази хипотеза. Съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет 5 прехвърляне владение на вещ.“ От това правило се налагал изводът, че описаните по-горе възможности за потребителя представляват услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на сключения договор за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Съгласно съдебната практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически, а не правни.
Доколкото втората част от определението за договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 ЗПК предоставяла известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на такива. В процесния случай ищцата дължи възнаграждение на кредитора по сключеното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане и становище по искането за потребителски кредит. Всички предпоставки за упражняването на закупените допълнителни услуги са ясно и точно описани.
В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗПК в частта, касаеща тези такси, било посочено, че „се забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия усвояване на кредит, както и за неговото управление“. Таксата за усвояване на кредит представлява сума, която се заплаща от потребителя за това, че му е отпусната заемна сума и същата е налична по сметката му.
Разпечатката съдържа 30 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/907688b5-586f-4941-aaae-35013dd16d1f