Решение № 19594 от 28.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19594 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110136848 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Н. Л. Б. е предявил срещу „В*“ ООД искoве по чл.128, т.2 КТ. След частичен отказ от предявените искове производството по делото е останало висящо за сумата от 10 000 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.11.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.07.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 13 000 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.12.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.07.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 2000 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.05.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.07.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 7000 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.08.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.07.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 10 000 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.10.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.07.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 10 000 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.11.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.07.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 10 000 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.07.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 6000 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.02.2021г., за сумата от 10 000 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.07.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 11 000 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.05.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.07.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 10 000 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.06.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.07.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 3000 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.08.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.07.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 5000 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.09.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.07.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 7140,65 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.10.2021г., ведно със законната лихва от подаване на 1 исковата молба (07.07.2022г.) до окончателното плащане и за сумата от 2875,32 лева – непогасен остатък от дължимо трудово възнаграждение (нето) за м.11.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.07.2022г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по трудов договор № 06/31.05.2010г. бил назначен при ответника на длъжността „финансов директор“ при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3000 лева, платимо между 25 – то и 30 - то число от месеца, следващ месеца, в който е положен трудът.

Към всяко месечно трудово възнаграждение ищецът получавал и еднократен бонус. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на 20.04.2022г. със заповед № 190/20.04.2022г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Твърди, че през процесния период ответникът не е изплатил пълния размер на дължимото му трудово възнаграждение, като извършил само частични плащания.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Позовава се на сключени между страните допълнителни споразумения, с които са уговорени допълнителни трудови възнаграждения, сред които и допълнително споразумение № 2/30.12.2010г. към трудовия договор между страните, в което било уговорено допълнително трудово възнаграждение въз основа на реализиран положителен финансовия резултат за всеки месец, наречен „целеви бонус“. Възразява, че всички дължими суми за работни заплати, които са били начислени на ищеца, са изцяло платени, като една част от дължимите възнаграждения са платени по банков път, друга част – в брой. Твърди, че през процесния период в качеството си на финансов директор на дружеството ищецът изпълнявал всички функции, свързани със счетоводната и финансовата дисциплина съгласно длъжностната му характеристика. Като част от възложените му трудови функции по трудов договор и съобразно длъжностната му характеристика ищецът е изплащал месечни работни заплати и допълнителни възнаграждения на всички служители, в т.ч. и на самия себе си, както чрез банкови преводи, така и в брой срещу съответни документи в зависимост от касовите наличности и тези по разплащателната банкова сметка на ответното дружество. Само ищецът бил извършвал дължими плащания към бюджета, свързани с данъци и осигурителни вноски, съхранявал е ключ от касата на дружеството и е извършвал всички касовия разплащания, вкл. плащания на работни заплати. Освен това ищецът бил и съдружник на ответното дружество, участвал при вземане на решения от ОС за приемане на годишните финансови отчети на дружеството за 2019г. и 2020г. Предвид изложеното било нелогично твърдението на ищеца, че съобразно заеманата от него длъжност и трудовите функции, които е имал, не си е изплатил дължимите му трудови задължения.

Сoфийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че по трудов договор № 06/31.05.2010г. ищецът Н. Л. Б. е назначен при ответника – „В*“ ООД, на длъжността „финансов директор“. В трудовия договор е уговорено, че основното трудово възнаграждение в размер на 3000 лева и ищецът има право на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % върху основното възнаграждение за всяка календарна година. Предвидено е възнаграждението да се заплаща между 25 – то и 30 – число от месеца, следващ този, в който е положен трудът (т.3 от трудовия договор). Трудовият договор е прекратен, считано от 20.04.2022г. със заповед № 190/20.04.2022г. на основание чл.328, ал.1, т. 2, пр.2 и 3 КТ.

Не е спорно и това, че ищецът е имал право и на „целеви бонус“, изчислен въз основа на реализиран положителен финансов резултат в рамките на всеки месец от годината, чийто размер се определя ежемесечно от управителя – т.1 „б“ от допълнително споразумение между страните № 02/30.12.2010г. (л.107 от делото).

Страните не спорят, че през процесния период ежемесечно на ищеца е бил начисляван и целеви бонус, в потвърждение на което са събраните по делото доказателства – заповеди на управителя на ответното дружество за изплащане на ищеца на целеви бонус – л.304 и сл. от делото, както и приетите като доказателства по делото разчетно – платежни ведомости, представени с отговора на исковата молба.

2

Страните не спорят за размера на възникналите в тежест на ответника задължения спрямо ищеца за плащане на трудови възнаграждения. Размерът на следващите се на ищеца трудови възнаграждения се установява и от приетите доказателства (разчетно – платежни ведомости и заключение по основната съдебно – счетоводна експертиза) и той е следният: за м.11.2019г. – 15973,74 лева (нето), за м.12.2019г. – 20473,74 лева (нето), за м.05.2020г. - 17789,94 лева (нето), за м.08.2020г. - 17789,94 лева (нето), за м.10.2020г. - 15989,94 лева (нето), за м.11.2020г. - 15989,94 лева (нето), за м.12.2020г. - 15989,94 лева (нето), за м.02.2021г. - 11489,94 лева (нето), за м.04.2021г. - 20489,94 лева (нето), за м.05.2021г. - 20489,94 лева (нето), за м.06.2021г. - 20503,93 лева (нето), за м.08.2021г. - 16006,14 лева (нето), за м.09.2021г. - 11506,14 лева (нето), за м.10.2021г. - 11140,65 лева (нето) и за м.11.2021г. - 6875,32 лева (нето).

Спорът по делото се отнася за това дали е платен пълният размер на дължимото трудово възнаграждение за процесния период. Тезата на ответника е, че задълженията са изцяло платени, като една част от дължимите суми са преведени на ищеца по банков път, а остатъкът е заплатен в брой. След извършения частичен отказ от първоначалните претенции тезата на ищеца е, че плащане е извършено само на тази част от вземанията за трудови възнаграждения, за която има банкови документи. Ищецът оспорва остатъкът от дължимото нетно трудово възнаграждение да е платен в брой. При това спорът е съсредоточен само по отношение на това дали действително е платена онази част от дължимите трудови възнаграждения, за която ответникът твърди, че е платена в брой.

Съгласно чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Изброяването в чл.270, ал.3 КТ на доказателствата, с които се доказва плащането на трудово възнаграждение е примерно. Освен чрез нарочни писмени документи по чл.270, ал.3 КТ, пряко доказващи плащането на трудовото възнаграждение, последното обстоятелство може да се докаже и чрез други доказателствени средства - съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и др. – в този смисъл е решение № 69 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1742/2020 г., III г. о., ГК., решение № 89/29.03.2013г. по гр.д. № 558/2012г. на ВКС, IV ГО и др.

В подкрепа на възражението за извършени в цялост плащания на трудови възнаграждения като доказателства са приети представените от ответника разчетно – платежни ведомости.

Разчетно – платежните ведомости съдържат информация за начисленото за всеки месец трудово възнаграждение на ищеца – основно и допълнително, като накрая е изведена сума за получаване и е положен подпис на ищеца, като автентичността на документите в тази част не е оспорена. Във ведомостите до м.05.2020г. след крайната сума за получаване е посочен текст „подпис“ и след това е положен подпис от ищеца. Във ведомостите след м.07.2020г. след крайната сума за получаване е посочен текст „подпис получил сумата“ и е положен подпис на ищеца. Като доказателства са приети и представените от ищеца фишове за заплати за процесния период, които също са подписани от ищеца. При така събраните доказателства съдът приема, че са съставени нарочни документи, пряко доказващи плащането на трудови възнаграждения в цялост, а именно подписаните от ищеца разчетно - платежни ведомости и фишове за заплати – арг. чл.270, ал.3 КТ.

При подписана ведомост и фиш за заплата отпада необходимостта да се събират и други доказателства за плащане, каквито са разходните касови ордери за плащане на каса (в брой), имащи характер на разписки, и/или банкови документи за плащане по банков път. Последните документи имат равнозначна доказателствена сила като тази на подписаните разчетно – платежни ведомости относно плащането на трудовото възнаграждение – арг. чл.270, ал.3 КТ. Вещото лице В. Х. по основното заключение, което се кредитира от съда, в открито съдебно заседание посочва, че обичайно разчетно – платежните ведомости се съставят в края на месеца, като тогава все още не е изтекъл уговореният срок за плащането на трудовото възнаграждение (между 25 – 30 число на следващия месец). Съдът приема, че това не е пречка ведомостите да бъдат подписани от работника/служителя едва след получаване на пълния размер на начисленото трудово възнаграждение, каквото е и удостоверителното значение на подписването им. С подписване на ведомостта обичайно работникът/служителят потвърждава получаването на начислените във ведомостта суми, като в случая останалите събрани по делото доказателства не разколебават този 3 извод. Без значение в случая е това, че неправилно във ведомостите е отразено, че плащането на трудовото възнаграждение е изцяло в брой. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че една част от месечното БТВ е платена по банков път. От приетите доказателства се установява, че ответникът е съставял разходни касови ордери за общо изплатени суми в брой на определени служители, ведно със списък за платените суми. В списъците към РКО за изплатени в брой работни заплати фигурира и името на ищеца с посочване на размер на сума, която подлежи на изплащане в брой. Размерът на сумите, които са отразени, че са платени в брой на ищеца съобразно разходните касови ордери и списъците към тях, напълно съответства на остатъка от възнаграждението на ищеца, който не е платен по банков път. Общият размер на сумите, посочени в разходните касови ордери като изплатени в брой, съвпада с отразеното в приетите по делото аналитични регистри сметка 501 каса в левове в графа „изплатени в брой работни заплати“ за съответния месец. Обсъжданите разходни касови ордери за обща сума, съставени с цел да удостоверят плащане в брой на работни заплати на определени служители съгласно списък, не съдържат необходимите реквизити. Те не носят едновременно подпис и на лицето, което е изплатило сумата (касиер), и на лицето, получило сумата, а съдържат или само подпис на ръководител и/или на „броил сумата“ или само подпис на получил сумата, без става ясно в последния случай името или качеството на лицето, получило сумата. Не са съставяни и индивидуални касови ордери, които конкретно да удостоверяват, че остатъкът от трудовото възнаграждение, който е не платен по банков път, е изплатен на ищеца в брой. Надлежното оформяне на разходните касови ордери обаче би имало значение за доказване на плащанията, ако по делото не бяха събрани други преки доказателства за плащането, каквито в случая са събрани – а именно приетите като доказателства разчетно – платежни ведомости, подписани от ищеца, както и подписаните от ищеца фишове. При това ненадлежното оформяне на разходните касови ордери не разколебава извода за платени в цялост трудови възнаграждения, вкл. по отношение на платените суми в брой.