Определение № 2856 от 04.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2856 гр. София, 01.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Д. като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002900621 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Тиви груп“ООД срещу решение №451/18.12.2023 г. по т.д.№553/2023 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която: е потвърдил постановеното по т.д.№153/21 г. по описа на Хасковски окръжен съд решение № 40/13.04.23 г. в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на С. И. П. и на Ч. И. П. на основание чл.125 ал.3 ТЗ суми от по 30 000 лв., представляващи части от равностойността на притежаваните от тях по 120 дяла от капитала на дружеството, претендирани с исковете им като частични от 1 500 000 лв., ведно със законната лихва ; е потвърдил постановеното по т.д.№153/21 г. по описа на Хасковски окръжен съд решение №53/07.06.23г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение №40/13.04.23г. ; е потвърдил постановеното по т.д.№153/21 г. по описа на Хасковския окръжен съд определение №101/07.06.23 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на постановеното по делото решение №40/13.04.23г. в частта за разноските с присъждане на такива в полза на дружеството с оглед отхвърляне на претенциите на ищците за присъждане на законна лихва за периода 16.11. 2021 г.- 10.04.2022 г. върху сумите от по 30 000 лв.; е изменил определение №101/07.06.23 г., като е осъдил дружеството да заплати на С. П. и Ч. П. по 5060 лв. разноски за производството пред Хасковски окръжен съд ; е осъдил дружеството да заплати на същите по 3 500 лв. разноски за производството пред Пловдивски апелативен съд.

1

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост, поради недопустимо съединяване на исковете на двамата ищци, поради липса на правен интерес от търсената защита, предвид обстоятелството,че към момента на предявяването на исковете членствените им правоотношения не са били прекратени, както и поради произнасяне на съда по нередовна искова молба /тъй като с нея е извършено недопустимо субективно съединяване на искове/. Поддържат се и оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради материална незаконосъобразност, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Касаторът счита,че неправилно въззивният съд е отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение по същество, доколкото е било налице несъответствие между мотивите, с които е прието за доказано,че равностойността на дяловете на всеки от ищците е по 596 991 лв., но с диспозитива е уважил частично предявените искове в размер на 30 000 лв. от 1 500 000 лв. По отношение на частта от решението, с което решението на първата инстанция е изменено в частта за разноските и в полза на ищците са присъдени 5060 лв., от които 3360 лв. за адвокатско възнаграждение, касаторът счита,че тази сума не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, с което изводът на въззивния съд, че следва да се присъди двойния размер на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е бил съобразен. Противно на приетото от въззивния съд, касаторът счита,че при присъждането на разноските е следвало да бъде съобразен и фактът,че претенцията за законна лихва е парично определяема и при отхвърлянето й за съответния период в полза на ответника е следвало да бъдат присъдени разноски по съразмерност. По тези съображения касаторът прави искане за обезсилване на решението на ПАС с прекратяване на делото и присъждане в полза на страната на разноски за всички инстанции, евентуално – за отмяна на въззивния акт с отхвърляне на предявените срещу него искове и присъждане на разноски за всички инстанции, евентуално – за допускане на исканата поправка на очевидна фактическа грешка и произнасяне по разноските.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита,че решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационен контрол на основанията по чл.280 ал.2 предл.2 и предл.3

ГПК – поради неговата недопустимост и очевидната му

2 неправилност, както и при предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като с него съдът се е произнесъл по въпроса за съответствието на мотивите на въззивното решение с изискването за съдържанието на съдебното решение и съдържанието на мотивите, съгласно чл.236 ал.2 ГПК и в съответствие с чл.12 и 235 ГПК /противоречие с решенията по гр.д.№761/10г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№850/11г. на ІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№682/85г. на І г.о. на ВС, както и на ППВС№1/53г., ППВС №1/85г. и ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.

№1/2000г. на ОСГК на ВКС/; по въпроса за възможността за субективно съединяване на искове по чл.213 и допустимо ли е това да стане с обща искова молба от лица, които защитават собствени права, а не общи такива /противоречие с решение по гр.д.№132/12г. на І г.о. на ВКС и определение по ч.гр.д.№1543/19г. на І г.о. на ВКС/; по въпроса дали като уважава иск за 30 000 лв.,предявен като частичен от 1 500 000 лв., съдът следва в диспозитива да изхожда от посочения от ищеца в исковата молба размер на целия иск или следва да посочи,че уважава иска като частичен от установения по делото и в мотивите действителен размер на цялото вземане и дали съда е обвързан от посоченото от ищеца или от установения действителен размер на спорното право – цялото вземане /противоречие с ТР №3/22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС, евентуално отговор на този въпрос се търси при предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като се сочи липса на съдебна практика по него/; по въпроса как трябва да процедира съдът когато двама ищци – съдружници подават обща искова молба по чл.125 ал.3 ТЗ, която не се основава на техни общи права, тъй като всеки от тях има свое отделно лично прекратено членствено правоотношение вземане – да приеме,че е допустимо съединяването на исковете, както е приел въззивния съд и че това не води до недопустимост на решението, да раздели делата и да разпореди образуване на отделни производства и каква е нередовността на исковата молба в този случай и до какви последици води тя и какъв е характерът на нарушението и дали решението в този случай е недопустимо или неправилно /противоречие с определение по ч.т.д.№1295/13г. на ІІ т.о. на ВКС и с ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС/.

С допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът обвързва въпросите дали когато в диспозитива на решението на съда за разлика от мотивите и в противоречие с посоченото за установено от съда 3 в тях е посочено,че присъдената на всеки от двамата ищци сума от по 30 000 лв. представлява част от равностойността на притежаваните от него 120 дяла от капитала на дружеството по предявен иск като частичен от 1 500 000 лв. и разминаването на тази сума с действителната равностойност на дяловете, установено в хода на самото дело – по 596 991 лв. за всеки, прави постановения акт порочен и какъв е конкретния порок и дали при уважаване на частичен иск в този случай в диспозитива на съдебното решение следва да се посочи установения размер на целия иск – 596 991 лв., представляващ действителната стойност на дяла на всеки ищец или посочения от ищците размер на целия иск – в случая 1 500 000 лв.; от значение ли е,че СПН на решението обхваща съществуването на породилите спорното правоотношение факти, страните по същото и признатия размер на спорното субективно материално право .

Ответниците Светлозар И. П. и Ч. И. П., в представени чрез процесуалните им представители писмени отговори,са оспорили наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния акт и са навели доводи за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания и направеното искане. Претендират да им бъдат присъдени разноските за платеното адвокатско възнаграждение.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да приеме,че е налице валидно сезиране на съда с подадената от двамата ищци искова молба, съставът на Пловдивски апелативен съд е посочил,че с нея всеки от тях е предявил иск за осъждане на ответното дружество да му заплати определена сума пари, ведно с обезщетение за забава, който иск цели установяване съществуването в патримониума на всеки от тях на едно неизпълнено притезание и допускането на неговото принудително изпълнение,като твърдението за наличие на такова неудовлетворено притезание в обстоятелствената част на ИМ и съответстващ на него петитум е достатъчно за достигане до заключение, че интерес от търсената с исковете защита е налице и същите са допустими; че съществуването на вземания за равностойността на притежаваните от ищците дялове от капитала на ответното дружество с оглед прекратяване на 4 членствените им правоотношения е въпрос по същество, а не по допустимост на исковете, като изпълнението на отделните елементи от фактическия състав на претендираното притезание също се преценява към момента на приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания, поради което липсата на някой от тези елементи към момента на предявяване на исковете не прави същите недопустими.

За да мотивира отказа си да приеме за основателно възражението за недопустимост на исковете, с оглед тяхното съединяване в общо производство, съдът е изложил аргументи,че предвидените в чл. 213 и чл. 215 ГПК предпоставки са относими не към пораждането на правото на иск в патримониума на правния субект, а към възможността то да бъде упражнено едновременно с друго лице или възможността да се съединят две висящи в един и същ съд дела за общо разглеждане, от което е извел,че тези предпоставки не са обуславящи пораждането на правото на иск и следователно не водят до недопустимост на исковите претенции, а целта им е постигане на икономия на процесуално време за съда и страните и избягване на възможността за постановяването на противоречиви съдебни решения при идентични спорове.

Приемайки,че исковете са допустими,съдът е разгледал спора по същество. Отчел е обстоятелството,че във въззивната жалба против решение №40/13.04.23 г. жалбоподателят не е оспорил изводите на ОС Хасково за прекратяване на членствените правоотношения на двамата ищци с ответното дружество от дата 11.04.2022 г., както и,че стойността на дружествения дял за всеки един от ищците към последния ден на месец април 2022 г. възлиза на 596 991 лв., а предмет на оспорване е посочването в диспозитива на първоинстанционното решение, че присъдената на всеки от двамата ищци сума от по 30 000 лв. представлява част от равностойността на притежаваните от всеки от тях 120 дяла от капитала на дружеството по предявен иск като частичен от 1 500 000 лв. Приел е по това оплакване, че в диспозитива на решението фактически е преповторено съдържанието на петитума на всеки един от исковете, без да се приема, че размерът на цялото вземане е 1 500 000 лв. , като разминаването на тази сума с действителната равностойност на дяловете, установена в хода на делото, не прави постановения съдебен акт порочен, още повече, че при уважаване на частичен иск сила на пресъдено нещо се формира относно съществуването на породилите спорното правоотношение факти, страните по него и присъдения размер на спорното субективно материално право.

По отношение на дължимата законна лихва върху вземанията съдът е приел,че такава се дължи не от момента на прекратяване на членственото правоотношение, а от момента, в който се определя равностойността на притежаваните дялове, като в случая това е денят, следващ края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Тъй като с решението на първата инстанция законната лихва 5 е присъдена не от 01.05.2022 г., а от