Решение № 902 от 09.02.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№.... гр.София, 09,02,2018год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 13517 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Г.М.А., С.М.А., Л.М.А. и М.М.С. С. Ф.М.-Р.(М. М.А.) /лично и като законни наследници, конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец М.М.А./ срещу ЗАД „Б.В.и.г.“ обективно и субективно съединени искове, с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, за осъждане на ответника да заплати следните суми по повод настъпило на 31,05,2009год. ПТП: на М. А. и Г.М.А., сумата от по 150000,00лв., на С.М.А. и Л.М.А., сумата от по 10000,00лв., както и 100000лв.-обезщетение в качеството им на правоприемници на М.М.А., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба – 09,10,2013год. до окончателното изплащане на вземането, както и при условията на евентуалност искове за заплащане на горепосочените суми срещу С. „Н. Б.НА Б.З.“.

Излагат се съображения, че на 31,05,2009год., около 23:10 часа в гр. София, на бул. „Околовръстен път“, на около 1300м. след разклона за гр. Нови Искър, лек автомобил БМВ 530, с рег. № *******германски регистрационен номер/, управляван от Х.Б.Ш., живущ в гр. Мюнхен е реализирал пътнотранспортно произшествие като е блъснал С.Д.А.. Твърди се, че М.М.А. е съпруг на починалата, а ищците М. М.А., Г.М.А., С.М.А. и Л.М.А. – нейни синове. Посочва се по случая да е образувано досъдебно производство, което било прекратено. Твърди се, че произшествието е било предизвикано от действията на водача на процесния автомобил. Поддържа се смъртта на Снежа А. да е в причинна връзка с процесното ПТП. Посочва, че вследствие на загубата на близък член от семейството им за ищците са настъпили неимуществени вреди. Посочва, че към датата на произшествието, гражданската отговорност във връзка с процесния автомобил е била застрахована от застрахователно дружество „HUK-COBURG“ – Германия. Навеждат се доводи, че след извършена проверка било установено, че представител за уреждане на претенции, на територията на Република България на чуждестранния застраховател било ответното дружество ЗАД „Б.В.и.г.“, което в случая следва да отговаря за настъпилите вследствие на произшествието вреди, в качеството му на представител. Посочва се, че от страна на ответника ЗАД „Б. ВИГ“ не е изплатено обезщетение. С определение от

09,07,2014год. постановено по ч.г.д.№2201/2014год. САС е приел исковата претенция за процесуално допустима. Релевират се доводи, че за обезщетеняване на вредите от процесното ПТП отговаря и С. „Н. Б. на Б.А.З.“ на основание чл.

226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл. 284, ал. 1, т. 1 от КЗ/отм./.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на иска. Не претендира разноски.

Ответникът- ЗАД „Б. ВИГ в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излагат съображения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Релевира доводи, че като представител за уреждане на претенции той не е пасивно легитимиран да отговаря за причинени вреди от застраховано при чуждестранен застраховател лице. Оспорва противоправността и причинната връзка на поведението на водача на процесното МПС с настъпването на събитието.

Посочва, че то се дължи на действията на пострадалата, която е създала предпоставки за настъпване на процесното ПТП, като е нарушила правилата на чл.

113 и чл. 114 от ЗДвП. Релевира доводи за съпричиняване. Поддържа претендираното обезщетение да е прекомерно. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за лихви.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковите претенции. Претендира разноски.

Ответникът- С. „Н. Б. на Б.А.З.“ в срока за отговор по ред на 367-373 ГПК. Поддържа, че предявеният срещу С.то иск е с правна квалификация чл. 282, ал. 3 от КЗ /отм./, а не чл. 284, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, както твърдят ищците, като хипотезата на последната разпоредбата не е приложима в случая, доколкото се касае за обезщетяване на вреди настъпили на територията на държава, различна от Република България. Поддържа да липсва застрахователно събитие, настъпило извън Република България на територията на държава –членка или на територията на трета държава по време на пътуване между териториите на две държави

–членки, поради което чл.284, ал.1, т.1 е неприложим. Оспорва изцяло отговорността на водача на процесния автомобил Х.Ш.. Настъпването на процесното ПТП е било изцяло непредотвратимо за водача на процесното МПС, като поведението му е било съобразено с правилата за движение по пътищата. Твърди, че произшествието е настъпило изцяло поради поведението на пострадалата, която се е движела неправомерно по пътното платно и е предприела пресичане в опасна близост до лекия автомобил, на неразрешено за целта място, без да се съобрази с разстоянието и скоростта на приближаващия към нея автомобил. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Оспорва настъпването на посочените в исковата молба неимуществени вреди. Поддържа исковите претенции да са в завишен размер несъответстващ на принципа на чл.52 от ЗЗД. Оспорва началния момент от който се дължи лихва за забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за лихви.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическастрана следното:

Видно от представения по делото констативен протокол № 537 от 31,05,2009год. на СДВР, Отдел ПП се установява реализирано пътнотранспортно произшествие на

31,05,2009год., около 23:10 часа в гр. София, на Околовръстен път, на 1300 м. след разклона за гр. Нови Искър между лек автомобил БМВ 530, управляван от Х.Б.Ш. и пешеходец С.Д.А..

Видно от представено по делото Постановление от

28,05,2010год. на Е.Р. – прокурор при СГП по ДП № 10331/09год. по описа на РТП-ПР-СДП, пр.пр. № 5359/09год. по описа на СГП, във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство, което, по-късно е прекратено, поради липсата на осъществено противоправно деяние.

На основание чл.146 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, пострадалата Снежа А. да е починала вследствие на процесното ПТП.

Не е спорно, че по отношение на М. А. е налице осъществено пълно осиновяване с влязло в сила на 02,12,2014год. решение.

Видно от препис извлечение от акт за смърт № 0562 от 18,10,2014год., първоначалният ищец М.М.А. е починал на 18,10,2014год.

Представено е и удостоверени за наследници от 18,12,2014год., в което, като наследници на това лице са посочени ищците С.А., Л.А. и Г.А..

От заключението на изслушаната по делото съдебно авто-техническа експертиза се установява следният механизъм на произшествието. Процесното ПТП е настъпило в гр. София на бул. „Околовръстно шосе” на прав пътен участък. Бул.

„Околовръстно шосе” се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието с намалена видимост. Процесният лек автомобил „БМВ” се е движел по бул. „Околовръстно шосе” в дясната пътна лента със скорост на движение 55км/ч. Пострадалата пешеходка се е движела попътно на процесния автомобил от дясно на платното за движение по банкета. Когато процесният автомобил е приближил пешеходката, тя е предприела пресичане на платното за движение на бул. „Околовръстно шосе”, отдясно-наляво на посоката на движение на автомобила. Реализирало се е ПТП. Автомобилът с предната си средна част челно е ударил пешеходката от лявата й страна. Вследствие на удара, който е бил под масовия център на тялото на пешеходката, тя е била качена върху предния капак на автомобила, като е достигнала с главата си до предното стъкло и го е счупила. След удара, пешеходката е била отхвърлена напред от автомобила, като се е установила на мястото, където е констатирано и отразено в протокола за оглед на ПТП. Вещото лице дава заключение, че водачът на процесния автомобил, движещ се със скорост 55 км./ч., не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП, за момента в който пешеходката е предприела пресичане на платното за движение. Той е имал възможност да избегне удара ако е намалил скоростта или спрял, в първия момент, в който е забелязал пешеходката, осветявайки я с фаровете си. Експертизата установява, че процесното ПТП е настъпило на прав пътен участък в тъмната част от денонощието.

Пострадалата пешеходка е имала възможност да забележи процесния автомобил, виждайки излъчената светлина от фаровете му от разстояние, по-голямо от 100 м.

Тя е имала възможност да предотврати настъпването на удара и ПТП, като не предприема пресичане на платното за движение в момент, в който автомобила е приближавал към нея. Мястото на удара между лек автомобил БМВ и пострадалата е по широчината на платното за движение на около 3 м. вляво от десния край на платното за движение по посака на автомобила и по дължина на платното за движение е на окло 1297м. след ориентира по посака на движението на автомобила.

Ударът е настъпил в лявата част на тялото на пострадалата. Опасната зона за спиране на лекия автомобил за определената му скорост на движение от 55км.ч. е около 44,2м.

Съгласно заключението на съдебно техническата експертиза се установява, че осветеността пред автомобила при движение на къси светилни е била вляво от автомобила странично-4,5м. и напред на около 40-45метра., пред фронта на автомобила осветеното пространство около

45-50м., вдясно от автомобила странично до 5 метра и напред на разстояние от около 65-75м. Максималната скорост, при която водачът на автомобила е имал възможност да спре преди мястото на удара при първа възможност да забележи пешеходката, осветявайки я с фаровете си е около 81км.ч.

От постъпилото удостоверение на Областно пътно управление –АПИ, изх.№11-00-209/19,05,2017год., е видно, че в района на ПТП път ІІ-18 е част от републиканската пътна мрежа и е извън населеното място, поради което ограничението на скоростта е 90км.ч. В участъка на моста кв.К./ преминаващ над Ж.п линията/ има поставени знаци В24 и В 26/60км.ч./ и в двете посоки на движение, който са били действащи по време на събитието през 2009год.

От заключението на назначената по делото съдебна-психиатрична експертиза се установява, че ищцата е страдала приживе от психично заболяване - Параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит. Регистрирани са прегледи от 25.02.2007г. до 31.05.2009г. Провеждано е амбулаторно лечение и хоспитализации - през м.май 2008г. и м.април-май 2009г. в ДПБ”Св.Ив.Рилски”, при които протичането е преценено като „епизодично с прогресиращ дефицит”. Отбелязано е недобро съдействие на терапията в извънболнична среда и чести влошавания. През м.април 2009г. пострадалата е била във влошено психично състояние с агресия и заплахи към околните, включително и към децата й, което наложило настаняването ѝ по спешност в болница по реда на Закона за здравето за задължително лечение, прекъснато поради самоволното й отлъчване. При последния регистриран преглед /на 31.05.2009г./ е описано несъмнено психотично състояние. При отзвучаване на психотичните епизоди, при спонтанни и/или терапевтични ремисии, е възможно да е възстановявала адекватния емоционален контакт с децата си и да е полагала грижи за тях.

С оглед протоколно определение от 28,11,2016год. постановено по реда на чл.146 от ГПК е прието за безспорно обстоятелството, че отговорността на водача на процесния автомобил е застрахована при „HUK-COBURG“ – застрахователно дружество, със седалище във ФР Германия. Не се спори и че представител за уреждане на претенции на това дружество на територията на Република България е ЗАД „Б. ВИГ“.