Решение № 74 от 13.12.2021, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Административно наказателно дело 287/2021
- Вид
- Решение № 74
- Подписан
- 13.12.2021
- Състав
- Минка Иванова Китова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 100, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 190, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.107, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 74 гр. Харманли, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20215630200287 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от ЦВ. СТ. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр.
Гълъбово, кв. *** против наказателно постановление № 21-0271-000704/ 08.04.2021г на Началник група към ОД на МВР- Хасково, РУ Харманли, с което на основание на жалбоподателя за нарушение:
- чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева;
- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева;
- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева;
- чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20. 00 лева НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. С нея жалбоподателят счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
1
Административнонаказващият орган - РУ на МВР Харманли, редовно призован, не изпраща представител и не представят становище по жалбата.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.03.2021 г. в 17:10 часа в гр. Симеоновград на ул*** жалбоподателя управлява собствения си лек автомобил – „Ауди А 4” модел „Авант” с per № ***** като не носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория; контролния талон към него; свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява; водачът управлява МПС с наложеното наказание "глоба" и/или електронен фиш незаплатена в срока за доброволно пращане.
С оглед така установените обстоятелства, срещу последния, в негово присъствие, е съставен от с в и д . ИВ. Г. К. Акт за установяване на административно нарушение серия АА, от №704 от 13.03.2021г. 21.10.2016г. бл. №981195, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП . Предявен е на жалбоподателя, който е го е подписал, като в него е вписал, че няма възражения.
Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.
Изложената по- горе фактическа обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя ИВ. Г. К. , (л.30-31 ), на свидетеля Г. Г. Д. ( л.53 гръб ); заверен препис на Заповед №8121з-825/19.07.2019 г на министър М.М.; заверен препис на Заповед №8121з-515/14.05.2018 г на министър Валентин Радев.
Разпитани в съдебното производство свидетелят ИВ. Г. К. и свидетеля Г. Г. Д. сочат, че са били съвместен наряд. На 13.03.2021 г. в 17:10 часа в гр. Симеоновград на ул. „ *** в посока ул. *** жалбоподателя управлява собствения си лек автомобил – „Ауди А 4” модел „Авант” с peг. № ***** без свидетелство за правоуправление, с което е нарушил чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП); без контролен талон, с което е нарушил чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДП; без свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,с което е нарушил чл. 183, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДП); Водачът управлява МПС с наложеното наказание "глоба" и/или електронен фиш незаплатена в срока за доброволно пращане, с което е нарушил чл.190, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДП). АУАН бил прочетен, предявен, връчен на жалбоподателя, който не е направил възражения по него.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият 2 състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма.
Според съда в АУАН са посочени всички изискващи се реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН по т.1,т.2 и т.3 от АУАН. АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 от ЗАНН. Освен това съвсем точно и ясно е описано нарушението и обстоятелствата при които са извършени, както и датата и мястото на нарушенията по т.1, т.2 и т.3. Налице според настоящият състав на съда е и съответствие на описаното нарушение с правната квалификация по т.1,т.2 и т.3 от АУАН. При издаването на НП са на лице всички изискващи се реквизити по чл. 57 от ЗАНН и не са на лице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП на това основание по посочените нарушения по т.1, т.2 и т.3 от него. НП е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на тези по т. 4 от цитираната разпоредба в частта относно визираното нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП. В конкретната хипотеза относно деянието по пункт 4 от АУАН актосъствителят е вписал, че за водача при справка се установява, че има неплатени глоби, без да е посочено наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при 3 обжалване по които е наложеното наказание "глоба", по което да се дължи заплащане в едномесечен срок от влизането му в сила. В този смисъл са необходими изрични твърдения за това, по кое наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване се дължи наложеното наказание "глоба", което не е заплатено след изтичане на едномесечен срок от влизането му в сила, за да се ангажира отговорността за деянието по пункт 4 от НП. В обобщение, липсват и в АУАН, и в НП, твърдения за дължимото поведение на нарушителя да заплати наложеното наказание "глоба", след изтичане на едномесечен срок от влизането в сила, като не е посочено нито наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване по което се дължи заплащане, нито е посочена датата на влизане на съответния акт. Липсата на изложени по- горе факти е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените при описание на нарушението, по начин довел до ограничаване правото на защита на лицето, привлечено към наказателна отговорност. Това лице следва да знае и да е наясно за всички факти, от състава на нарушение, което се твърди, че е извършило, а контролните органи е необходимо да изложат ясни, конкретни и вътрешно безпротиворечиви твърдения за тяхното осъществяване. Нещо, което по изложените съображения не е изпълнено и по този начин е налице основание за отмяна на издаденото НП в същата част - по пункт 4 от НП относно нарушението по чл. 190, ал.3 от ЗДвП на процесуално основание, без да се обсъждат въпроси по същество относно това нарушение. Последното впрочем се явява и невъзможно без твърдения за неговите белези, които да бъдат изследвани от съда в осъществявания контрол за законосъобразност.
По приложението на материалния закон
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Чл. 100., ал.
(1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: т. 1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. По силата на чл. 183, ал. 1, т. 1от ЗДвП - чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: 1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно, деянията, за които е наложена глоба на жалбоподателя са обявени от закона за наказуеми с административна санкция.
По пункт 1 и пункт 2 от наказателното постановление :
От доказателствата по делото безспорно се установява, че ЦВ. СТ.
Ц. с ЕГН **********, жалбоподател не е носел СУМПС и контролен талон 4 към него. От събраните по делото безпротиворечиви гласни доказателства – показанията на свидетеля ИВ. Г. К. и свидетеля Г. Г. Д. се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС на посочената в акта дата, както и отрицателния факт , че не е носил контролен талон от свидетелството за управление на МПС и свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Свидетелите, дават преки сведения, както за обективното обстоятелство, че той не е носил надлежния документ – официално издадено от съответния орган – МВР- КАТ, контролен талон от свидетелството за управление на МПС и свидетелство за управление на МПС от съответната категория.Предвид тези фактически данни, несъмнено осъщественото изпълнително деяние, изразило в бездействие е в пряк разрез с императивното изискване на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП .
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП задължава водача на МПС да носи свидетелството за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него. Т.е. неносенето на който и да е от двата документа, съставлява административно нарушение, респективно с неносенето и на двата, се осъществяват съставите на две административни нарушения. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на ЦВ. СТ. Ц. с ЕГН **********, жалбоподател две административни наказания „Глоба“, всяка в размер на по 10 лв., тъй като това е императивно предвидено в нормата на чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДП.
Поради това съдът намира, че постановлението в пункт 1 и 2 е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По пункт 3 от наказателното постановление :
Съдът намира, че правилно административно наказващият орган е констатирал нарушение по чл.100 ал.1 т.2 о т ЗДП, к а т о е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че ЦВ. СТ. Ц. с ЕГН **********, жалбоподател не е носел свидетелството за регистрация на МПС, като е бил длъжен да стори това в изпълнение на разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП.
Правилно на ЦВ. СТ. Ц. с ЕГН **********, жалбоподател е била наложена „Глоба“ на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 в императивно предвидения в закон размер от 10 лв.
Поради това съдът намира, че постановлението и в тази му част е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разпечатката съдържа 40 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9074c136-0837-4966-add4-9e4af2a02a19