Разпореждане № 119616 от 28.09.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 119616 гр. София, 28.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско дело № 20231110141745 по описа за 2023 година

Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от ФИРМА срещу длъжника К. А. Д. за следните суми: главница в размер на 600,00 лева, възнаградителна лихва в размер на 42,47 лева за периода от 30.11.2022 г. до 08.03.2023 г., договорна компенсаторна неустойка в размер на 101,53 лева за периода от 30.11.2022 г. до 08.03.2023 г., законна лихва за забава в размер на 36,16 лева за периода от 01.02.2023 г. до 01.07.2023 г., неустойка за забава в размер на 150,00 лева, начислена еднократно на 01.04.2023 г., и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението. В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за паричен заем № 773649, сключен с длъжника на 30.11.2022 г.

На първо място, заявлението следва да бъде отхвърлено за претенцията за договорна компенсаторна неустойка в размер на 101,53 лева за периода от 30.11.2022 г. до 08.03.2023 г. В заявлението е посочено, че съгласно уговореното в чл. 5 и чл. 11 от договора между заявителя и длъжника се дължи неустойка за непредоставяне в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, на обезпечение по начина и реда, посочен в Общите условия. Съдът счита, че подобна уговорка е нищожна. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка, уговорена по посочения начин, въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение. С оглед на размера (и предвид съотношението му към размера на заетата сума) и начина на уговарянето неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).

1

Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или когато е налице обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.

Съдът намира, че клаузите, от които произтича вземането за неустойка за забава в размер на 150,00 лева, начислена еднократно на 01.04.2023 г., са в противоречие с правилата на ЗПК. Подобна уговорка се явява противоречаща на нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, съгласно която при забава потребителят дължи само законна лихва, каквато не се явява претендираната.

По изложените съображения заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 19,83 лева до сумата от 25,00 лева, както и за сумата над 39,65 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ размер от 50,00 лева).

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от ФИРМА срещу длъжника К. А. Д. за следните суми: договорна компенсаторна неустойка в размер на 101,53 лева за периода от 30.11.2022 г. до 08.03.2023 г., неустойка за забава в размер на 150,00 лева, начислена еднократно на 01.04.2023 г., както и в частта за разноските над сумата от 19,83 лева до сумата от 25,00 лева за държавна такса, и над сумата от 39,65 лева до сумата от 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2