Определение № 2716 от 29.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2716 гр. София, 29.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20248002103343 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба И. В. Н. чрез пълномощника му адвокат М. К. против решение № 607 от 6.06.2024 г., постановено по гр. д. № 569 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Варна в частта, с която е потвърдено решение № 3553 от 04.11.2023 г. по гр. д. № 14316/2022 г. на Районен съд - Варна за отхвърляне на предявените от И. В. Н. против Г. С.

М. искове за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от посочените обидни и клеветнически твърдения в публикации на ответницата в личния й Фейсбук профил на 1.01.2020 г., 2.01.2020 г. и в друг Фейсбук профил на 3.01.2020 г. за разликата между присъдената сума от 300 лв. и претендираните 15 000 лв., за обезщетение за забава в периода 1.01.2020 г. до 27.10.2022 г. за разликата между присъдените 88.51 лв. и претендираните 2183.40 лв. и за присъждане обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 5761.50 лв., платени съдебни разноски на ответницата и адвокатско възнаграждение за защита по наказателно дело от частен характер, образувано вследствие на същите клеветнически и обидни твърдения.

Г. С. М. чрез пълномощника си адвокат А. А. е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

Първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени е влязло в сила като необжалвано.

Касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т.1, предл. 1 ГПК в частта по исковете за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени на ответницата разноски по НЧХД № 1353/2021 г. на Районен съд - Варна в размер на 2180.00 1 лв. и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за защита по същото инициирано от него НЧХД в общ размер на 3575.00 лв. Касае се за обективно съединяване на два иска за обезщетяване на имуществени вреди, като всеки от тях е с цена под 5000 лв., поради което въззивното решение е влязло в сила с постановяването му.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по иска за неимуществени вреди и за обезщетение за забава, касационният съдебен състав съобрази следното:

Макар влязлото в сила първоинстанционно решение да е формирало сила на пресъдено нещо, че ответницата е осъществила твърдения деликт чрез посочените публикации във Фесбук профили, имащи обидно и клеветническо съдържание, въззивният съд е изложил съображения защо приема, че е доказан фактическия състав на непозволеното увреждане.

По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди окръжният съд е посочил, че в конкретния случай правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на противоправния акт върху здравето на ищеца, субективните му негативни преживявания, отражението на противоправния акт върху социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му, както и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал. Обсъдил е показанията на свидетелите Н. и Н., че ищецът е бил много ядосан, обиден и разочарован, след като прочел процесните публикации, като е счел, че тези сведения кореспондират и на логиката на обичайното житейско поведение относно последствията за пострадал от разгласени обиди и клевети с характера и интензитета на процесните. Посочил е, че при преценката за размера на обезщетението следва да се отчете като утежняващо обстоятелство, че в процесните публикации му е приписано и извършването на престъпления, макар и неконкретизирани. Обидите и клеветите са разпространени от М. чрез публикация в социалната мрежа Фейсбук, тоест доведени са до знанието на неограничен кръг от субекти, включително близките на ищеца, което се установява и от показанията на свидетелите. От използваните изрази е видно, че ответницата нарочно ги е подбрала с цел да унизи ищеца, включително и посредством техническото оформление на публикациите – с негова снимка с изкривена гримаса, така че не само изнесеното от нея да достигне до възможно най-широк кръг от лица, но и да им внуши, че Н. е опасен и следва, ако го разпознаят, да го избягват и на свой ред да предупреждават другите за него. Установено е, че ищецът е лице, което разполага с известен обществен авторитет, предвид обявения за безспорен между страните факт, че е вписан в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица в съдебен район на Окръжен съд - Варна и Административен съд - Варна. Н. е преживял и допълнителни страдания от притесненията за наличие на реална възможност процесното посегателство да доведе до трудно или напълно невъзстановима загуба на оказаното му от съдебната власт доверие, с оглед публично приписаните му от ответницата престъпления, макар и по-твърде общ начин.

Съдът е посочил, че същевременно не са налице данни за настъпили трайни или необратими нарушения в психическото състояние на ищеца вследствие на процесното деяние, още 2 повече, че по твърдения на самия ищец в дадените пред ВРП обяснения публикациите са премахнати в рамките на 48 часа, предвид, че са били докладвани на администраторите на фейсбук от негови близки, следователно са били възприети от сравнително ограничен кръг ползватели на социалната мрежа. Приел е, че значение за преценката относно действителният размер на претърпените от ищеца болки и страдания от процесния деликт имат и приетите като доказателства по делото множество имейли, изпратени от него до ответницата през 2019 г. и 2020 г., тоест непосредствено преди и след процесните публикации. Имейлите са с изключително неприемливо и вулгарно съдържание, изпълнено с най-долни и цинични обиди към ответницата и нейни близки, което съставлява пряко доказателство, че ищецът като техен автор има значително по-висок от обичайния праг на чувствителност на обиди и клевети от вида на процесните, които макар и публично разпространени далеч не са толкова оскърбителни.

По тези съображения въззивният съд е формирал извод, че сумата от 300 лв. е достатъчна да обезщети претърпените неимуществени вреди, а съответно искът е неоснователен до предявения размер от 15 000 лв. Съответно на уважения размер на иска за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен и иска за присъждане на лихва за забава.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. В. Н. поставя следните въпроси:

1) длъжен ли е въззивният съд при упражняване на правосъдната си функция по чл. 117, ал.

1 КРБ и чл. 47 ХОПЕС/ да съобразява принципа на законност (чл. 4, ал. 1 КРБ) и принципа на равенство на страните в процеса (чл. 6, ал. 2 КРБ), за да не допусне увреждане на имуществените им права и законни интереси, като разреши спора за обезщетяване на всички вреди от противоправното деяние „клевета“, в съответствие с изискването на закона сходни случаи да се решават по сходен начин;

2) допустимо ли е въззивният съд, като съд по същество, в хипотеза, в която първата инстанция е отхвърлила иск за обезщетяване на имуществени вреди, съизмерими с размера на заплатени разноски във водени частни наказателни производства срещу деликвента от осъщественото от него противоправно деяние „клевета“, без този иск да бъде разгледан по същество, на свой ред да го потвърди, също без повторно да го разгледа по същество, като съществено нарушение на принципа на законност (чл. 4, ал. 1 КРБ) и неизпълнение задължението на държавата да защити частната собственост на оклеветеното лице, по чл. 17, ал. 3 КРБ, чл. 1 от Допълнителен протокол към ЕКПЧ и чл. 17, 1. 1 ХОПЕС;

3) нарушението на императивни правни норми от правото на Европейския съюз и неговото Върховенство, представляващи защита на имуществено право (чл. 1 от ДП № 1 към ЕППЧ и чл. 17, т. 1 ХОПЕС) и на законен правен интерес (чл. 6, § 1, чл. 8, чл. 10 ЕКПЧ, чл. 47 ХОПЕС, чл. 2, чл. 4, § 3, ал. 2, чл. 19, § 1, ал. 2 ДЕС), представлява ли неизпълнение на правосъдната функция на втората инстанция по смисъла на чл. 117, ал. 1 КРБ, на чл. 6, § 1 ЕКПЧ и чл. 47 ХОПЕС;

4) начинът, по който въззивният съд е отказал да разгледа по същество иска за обезщетяване на имуществените вреди от противоправното деяние „клевета“, следва ли да бъде съобразен с признатото право на достъп до съд, със служебното начало в процеса, с правото на защита на собствеността и с правото на справедливост, изведени от правото на ЕС и практиката на 3

СЕС и на ЕСПЧ;

5) длъжен ли е въззивният съд при направено оплакване във въззивната жалба за отказ на първата инстанция да разгледа предявен иск за обезщетение на имуществени вреди, причинени от противоправното деяние „клевета“, да се произнесе по него като съд по същество на спора с оглед очертаните предели на искането за защита на нарушено материално право и диспозитивното начало в процеса, и задължението на съда да даде адекватна защита по чл. 17, ал. 3 КРБ, чл. 1 ДП № 1 към ЕКПЧОС, чл. 17, т 1 ХОПЕС;

6) обвързана ли е първата и втората инстанция по свой почин и с оглед принципа на служебното начало в процеса – да разгледат по същество „имплицитно“ въпроса за съпричиняване на вредата като принос на пострадалия за настъпването им от обективен характер с оглед намаляване на дължимото от дееца насрещно компесаторно обезщетение, без оглед на обществения интерес и укоримост на деянието „клевета“, след като същия въпрос не е относим към причинно-следствената връзка между деянието и осъществения противоправен резултат, липсва изрично направено насрещно възражение от страна на деликвента, и такова не е въведено в писмения му отговор на исковата молба, като същото не е поддържано и в хода на съдопроизводството, по който обаче въззивният съд е въвел релативно възражение и оплакване във въззивната жалба, и по което въззивният съд е дал правно неиздържан, респ. недопустим отговор;

7) как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на причинени от ищеца неимуществени вреди, които са над обичайните за това вреди, подробно описани в исковата молба, от противоправно деяние „клевета“. Нарушава ли се принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, когато решаващите съдилища са пренебрегнали мащаба на вредите и правните последици от противоправното деяние „клевета“, от гл. т. на водените частни наказателни производства, с оглед обществената му укоримост, като решаващи фактори за присъждане на справедливо по размер обезщетение за причинени неимуществени вреди, без те да бъдат отчетени като проявени, както в проведените частни наказателни производства, така и в гражданския процес и без да бъдат взети предвид и обсъдени с всички факти и обстоятелства, относими към вредите, като претърпени над обичайните вреди, въведени с исковата молба, и каквито оплаквания ищецът е въвел във въззивната жалба, а въззивният съд се е произнесъл по тях с потвърждаване решението на първата инстанция, без да ги разгледа поотделно и в съвкупност, и без да изложи за тях свои самостоятелни правни изводи и мотиви;

8) подаването и поддържането на частни тъжби в две отделни частно-наказателни производства срещу престъпление от частен характер „клевета“, с искане за обезщетяване на неимуществени вреди от него, по което потърпевшото оклеветено лице не е получило защита в разумен срок, поради прекратяване на производствата като недопустими, съставлява ли утежняващо правно обстоятелство за присъждане на дирено компенсаторно обезщетение за причинени от деликта неимуществени вреди, над обичайните вреди, в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и чл. 4, § 3, ал. 2 ДЕС;

9) обвързан ли е въззивният съд от силата на чл. 177, ал. 3 КРБ – да преразгледа изводите на първата инстанция относно осъществяването на определени факти, по ангажираните от 4 страните писмени и гласни доказателства, при въведени във въззивната жалба обосновани оплаквания за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на събрани относими и допустими доказателства за сочените имуществени и неимуществени вреди от противоправото деяние „клевета“, на поискани такива доказателства (писмени и СМЕ), но отказани на ищцовата страна, по повод релевирани от нея доводи и насрещни възражения, за да установи фактическото и правно положение;

Разпечатката съдържа 31 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90749818-1758-4e9e-93cc-d06c612415dd