Определение № 1247 от 27.05.2022, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 853/2022
- Вид
- Определение № 1247
- Подписан
- 27.05.2022
- В сила
- 08.11.2022
- Състав
- Анна Великова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 237, ал. 2, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 и сл. · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1247 гр. Добрич, 27.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело № 20223230100853 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „МАКИНТОШ 1972-72” ЕООД, ЕИК 205294287, град Добрич, ул. „***" № ***, с която против К. Т. Г., ЕГН **********, град Добрич, ул. „***" № ***, вх. ***, ет. ***, aп. ***, В. СВ. В., ЕГН **********, град Добрич, ул. „***" № 3, вх. Б, ет. 1, aп. 1 и „НЕДИ - СТИЛ” ЕООД, ЕИК 834073066, град Добрич, бул. „25-ти септември" № 23, вх. Д, ет. 1, ап. 3, са предявени субективно съединени искове за постановяване на решение, по силата на което да се признае за установено в отношенията между страните, че договор за наем от 02.03.2021г., сключен между „МАКИНТОШ 1972-72" ЕООД, като наемател и К. Т. Г. и В. СВ. В., като наемодатели, не е прекратен и продължава да поражда своето действие, като обвързва „НЕДИ - СТИЛ" ЕООД, като приобретател на имота, негов предмет.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба е постъпил от ответниците К. Т. Г. и „НЕДИ - СТИЛ" ЕООД. Оспорват допустимостта и основателността на иска. Възраженията за недопустимост на иска се свеждат до непрецизност на заявения петитум и недопустимост да се установява право по прекратен договор.
Ответникът В. СВ. В. не е представил отговор.
Исковата молба е редовна. Действително петитумът на исковата молба не е напълно прецизен, но ясно е заявеното пред съда искане и то е да признае между страните по делото съществуването на сключен между „МАКИНТОШ 1972-72" ЕООД, като наемател и К. Т. Г. и В. СВ. В., като наемодатели, договор за наем от 02.03.2021г. на недвижим имот, находящ се в град Добрич, бул. „25-ти септември" №15, партерен етаж, правото на собственост върху който е прехвърлено от наемодателите на „НЕДИ - СТИЛ" ЕООД с договор за 1 продажба по нотариален акт, вписан в СлВп - Добрич под акт № 106, том III, дело №474/2022г., вх. peг. №1120/15.02.2022г.
Основателно е второто възражение на ответниците – за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес от воденето им. Установителните искове, предявени против насрещната страна по наемното правоотношение и против приобретателя на правото на собственост върху отдадения под наем недвижим имот, при отправено изявление за прекратяването им, не са допустими. В изложението на обстоятелствата, на които се основават исковете, ищецът е посочил, че е наемател на недвижим имот по силата на сключен с първите двама ответници договор за наем от 02.03.2021г. за срок от 2 години, считано от 01.03.2021г.; че договорът е развален от наемодателите с получено на дата 15.02.2022г. уведомление; че договорът е прекратен от третия ответник - приобретател на имота по договор за продажба от 15.02.2022г. при условията на чл. 237 и чл. 238 от ЗЗД с нотариална покана, получена на 14.03.2022г.
По въпроса за допустимостта и конкретно правния интерес от водене на установителен иск с предмет установяване на валидност на правоотношение, създадено между две страни по една облигационна връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна, има задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК. С решение № 127 от 29.10.2010г. на ВКС по т. д. № 20/2010г., I т. о., ТК, е прието, че по силата на чл. 124, ал. 1 от ГПК може да се предяви установителен иск за разрешаване граждански спор относно съществуването или отричането на спорно право /правоотношения/. Липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск.
Установяването на незаконосъобразност на прекратяване на договор не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 от ГПК; не може да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор - на практика съдът би санирал един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договори и тяхното действие (чл. 8 и сл. от ЗЗД). Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението (чл. 82 и сл. от ЗЗД), при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора, но е недопустимо да се иска с установителен иск съдът на практика да отмени прекратяването на договора от едната страна. Правото да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него (а в хипотезата на чл. 237, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 238 от ЗЗД и на приобретателя на имота) и се упражнява извънсъдебно. По съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, каквато не е настоящата хипотеза. При разглеждане на осъдителните искове съдът ще следва да прецени изправността на страните по договора, което би обусловило основателността или неоснователността на паричните претенции. В същия смисъл са решение № 13 от 30.01.2019г. на 2
ВКС по гр. д. № 1806/2018г., IV г. о., ГК и определение № 458 от 11.06.2018г. на ВКС по гр. д. № 1270/2018г., III г. о., ГК.
С оглед приетото по-горе, исковете са предявени при абсолютна процесуална пречка - липса на правен интерес, поради което не подлежат на разглеждане по същество. Исковата молба следва да бъде върната, с прекратяване на производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК.
Водим от гореизложеното, Районният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№ 4830 от 22.03.2022г., подадена от „МАКИНТОШ 1972-72” ЕООД, ЕИК 205294287, град Добрич, ул. „*** № ***, с която против К. Т. Г., ЕГН **********, град Д., ул. „***" № ***, вх.
***, ет. ***, aп. ***, В. СВ. В., ЕГН **********, град Д., ул. „***" № ***, вх.
***, ет. ***, aп. **** и „НЕДИ - СТИЛ” ЕООД, ЕИК 834073066, град Добрич, бул. „25-ти септември" № 23, вх. Д, ет. 1, ап. 3, са предявени субективно съединени искове за постановяване на решение, по силата на което да се признае за установено в отношенията между страните, че договор за наем от 02.03.2021г., сключен между „МАКИНТОШ 1972-72" ЕООД, като наемател и К. Т. Г. и В. СВ. В., като наемодатели, не е прекратен и продължава да поражда своето действие, като обвързва „НЕДИ - СТИЛ" ЕООД, като приобретател на имота, негов предмет и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 853 по описа на съда за 2022г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Добрич с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
Съобщения да се изпратят на страните – на ищеца чрез упълномощения адвокат. Към съобщенията да се приложи препис от определението на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 3