Решение № 325 от 28.11.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Провадия, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130101318 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от А. М. Х., ЕГН ********** с адрес с.

*******, ул. ***** № 12 срещу К. Ю. А., ЕГН ********** и Ф. И. А., ЕГН **********, двамата с адрес с. *******, ул. ********* № 2 иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, представляващ УПИ XIX общ., кв.8 по РП на с. ******* одобрен със Заповед №7279/20.06.1958г., с площ от 800кв.м. находящ се в с. *******, при граници на имота: улица, УПИ ХХ-166, УПИ ХVIIIобщ и улица, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда със ЗП 89кв.м. на основание давностно владение в периода от 01.01.1996г. до датата на подаване на исковата молба- 24.11.2023г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищцата в исковата молба: През 1991г. заживяла на съпружески начала с ответника Е.

А., а през 1992г. се родил синът им. Два- три месеца живяли при ответниците, които са съпрузи и родители на Е., след което се преместили на квартира. Те им предложили да си направят къща в място, което Е. притежавал. Така, през 1994г. с Е. А. се установили в процесното място и започнали да строят къща в него, с помощта на ответниците.

През 1996г. къщата била готова и с Е. А. се нанесли да живеят там. До 2006г. семейството живеело там, докато ответникът Е. А. не ги напуснал заминавайки да живее с друга жена, от която имал дете. Казал й да остане да живее в къщата. Така, ищцата останала в имота със сина им, който след като се оженил се установил да живее във *******.

Твърди, че от 1996г. до настоящия момент живее постоянно в имота и винаги го е възприемала за свой. Владението сочи да е упражнявано явно и необезпокоявано, с намерение за своене.

Правният си интерес обосновава с факта, че ответниците К. и Ф. А. я заплашвали, че ще я изгонят от къщата. Предхождащо подаването на исковата молба установили, че на 24.10.2023г. ответникът К. А. закупил с писмен договор поземления имот от Община ********. Оспорва обаче праводателят му Община ******** да е бил собственик на имота, респ. ответникът да е придобил права от собственик, доколкото към датата на сключване на 1 договора, тя вече е била придобила имота въз основа на упражняваното от нея давностно владение.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците К. и Ф. А. са депозирали писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Потвърждават, че ищцата и синът им ответника Е. А. са живели на семейни начала от 1991г.

Твърдят, че с договор № 25/09.04.1984г. на К. А. е било отстъпено право на строеж върху държавна земя и въз основа на заповед на председателя на ИК на ОбНС- ******** от 27.01.1984г. му е отстъпено право на строеж върху държавна земя- процесното дворно място. С разрешение за строеж от 07.06.1984г. му било разрешено изграждане на жилищна сграда върху дворното място, а въз основа на него бил издаден и протокол № 14/18.06.1984г. за определяне строителна линия и ниво.

Със средства на семейството и личен труд, двамата със съпругата си закупили необходимите материали, наели майстори, направили основата на къщата. Поради лични причини, строежът бил спрян и отново подновен през 1995г. Тогава казал, че къщата ще е за внука му К. като подарък. Отново наел майстори, закупувал материали и с личен труд участвал в строежа. В този период ищцата и синът му живеели на квартира, заплащана от тях.

През 2000-2001г. успели да завършат първия етаж да става за живеене. Тогава ищцата, синът им и внукът им се преместили да живеят там, за да не плащат наем. След около 5-6 години ищцата и синът им се разделили, като в къщата на първия етаж останала да живее ищцата и внукът им, докато стане пълнолетен. Твърдят, че подновяването строежа на къщата е било по повод раждането на внукът им. Цялото село, ищцата и синът им знаели, че я правят за внука си. Това го знаел и внукът им. И сега още вторият етаж на къщата не бил завършен, стоял на груб строеж.

На 29.05.2008г. се снабдил с КНА за собственост по отношение на къщата, защото била построена върху държавно място. През 2016г. внукът му правил ремонт на банята и тоалетната, подменил дограмата. За поддръжката на двора до преди две години се грижели ответникът и вече покойния му син.

През 2022г. направили постъпки по геодезическо заснемане на сградата и нанасянето й в плана. Отпочнали и процедура по изкупуване на държавната земя.

Със заповед от 29.09.2023г. на кмета на община ******** бил определен за купувач на дворното място, като собственик на построената в него сграда, а впоследствие с договор от 05.10.2023г. сключен с Община ******** и след заплащане на цената, придобил и собствеността.

Възприемайки се като собственици на 20.11.2023г. с договор за дарение прехвърлили собствеността върху имота и построеното на своя внук К.. С тези си действия твърдят да са изпълнили обещанието, което са дали на себе си, на родителите, роднини и хората в селото.

Оспорват ищцата да е упражнявала фактическа власт върху имота с намерение за своене. Твърдят, че в годините назад, винаги са я предупреждавали да си намери друго място за живеене. Тя не е декларирала имота на свое име, не е заплащала данъци, не е участвала в строежа на сградата със средства или труд, не е полагала грижи за имота и не се е заявявала като негов собственик на имота.

На 12.04.2023г. й изпратили нотариална покана да освободи имота им. Бездействието й ги мотивирало да изпратят следваща на 28.09.2023г., въпреки което тя продължавала да стои в имота. Доколкото са се разпоредили с правото на собственост в полза на внука си и понастоящем не притежавали права, оспорват да са легитимирани да отговарят по заявения срещу тях иск.

2

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.

Ищцата оспорва твърденията къщата да е строена със средства и труд на ответниците. Твърди, че след раждане на сина й, ответникът К. им е казал, че има място и в него може да си построят къща. Със средства на ищцата и сина на ответниците, с който тогава е живяла, сочи да е била построена и къщата. Строежът й е започнал след 1992г.

Твърди да е била трудово ангажирана и да е предоставяла финансови средства на ответника за разплащане с майстори. Оспорва и твърденията ответникът да е изявявал някога воля, че къщата ще бъде дарена на сина й, като сочи къщата да е строена за цялото семейство, за да има къде да живеят и да не са на квартира. Първият етаж твърди да е бил завършен от нея и Е. до степен да е годен за живеене, като оспорва и синът й да е правил ремонти в банята, освен закупуването на фаянсови плочки. Потвърждава, че от време на време другият син на ответниците е изрязвал асмата и дърветата в двора, но твърди това да е правено по нейна молба. Твърди, че допреди няколко години ответниците не са й позволявали да заплаща данъците за имотите, а последните години са поискали от нея тя да ги заплаща, тъй като те нямали средства. Сочи, че допреди 4-5години не е имала проблеми с ответниците, а като причина за тях счита, че е обстоятелството, че не е позволила на сина на ответниците Е. да се върне при нея в къщата, след като се разделил с третата си жена. Сочи, че от момента на настаняването й в къщата, тя я е поддържала във вид годен за живеене, извършвала е ремонтни дейности и подобрения, обработвала е целия двор.

Ответниците оспорват всички тези твърдения. По отношение на заплащането на данъците за имота, се сочи, че последните години ищцата е започнала да ги заплаща, след като е била канена да освободи имота. Партидите за данъци, ток и вода се сочи да са на тяхно име. И за разлика от ищцата, сочат те да са се интересували за имота си, да са предприемали действия по попълване на кадастралната основа, извършили са геодезическото му заснемане, закупили са дворното място от Община ********. Сочат и това от началото на 2024г. ищцата да не живее в имота.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Искът е допустим, доколкото ищецът заявява собственически права на основание давностно владение осъществявано от 01.01.1996г. и към датата на подаване на исковата молба. В случая, нямало е спор между страните, а и това следва пряко от ангажираните по делото доказателства, че с договор за дарение обективиран в НА № 138/20.11.2023г. ответниците са се разпоредили с правото на собственост върху процесното дворно място и построената в него сграда, в полза на трето за спора лице- К. А.- техен внук и син на ищцата. Искът е допустим предвид даденото с т. 3 на ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВСК разрешение, съгласно което действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик, по който начин ще се формира сила на пресъдено нещо относно правата на праводателя на лицето, легитимиращо се понастоящем като собственик.

За основателността на иска по чл. 124 ГПК в тежест на ищцата е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобила собствеността върху имота на твърдяното придобивно основание- давностно владение.

В тежест на ответника, е да установят наличието на противопоставими права върху вещта, т.е че се легитимира като собственик въз основа на реализирано надлежно учредено им през 1984г. право на строеж, а на дворното място въз основа на писмен договор за покупко- продажба от 05.10.2023г. сключен с Община ********.

3

От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:

С договор № 25/09.04.1984г. на К.Н.К. /съгласно представено удостоверение за идентичност на имена, имената К.Н.К. и К. Ю.ов А. са на ответника К. А./ е отстъпено право на строеж върху държавна земя- парцел XIXобщ, кв. 8 с площ от 800кв.м. находящ се в с. *******. С разрешение за строеж № 57/07.06.1984г. на ответника е дадено разрешение за изграждане на сграда в парцела, а с протокол № 14/18.06.1984г. е определена строителна линия и ниво за строежа на сградата.

С КНА № 71/22.05.2008г., ответникът е признат за собственик по давностно владение на жилищната сграда изградена в имота, която съгласно издадено удостоверение № УД172/15.06.2023г. от Община ******** представлява двуетажна масивна сграда с площ от 89кв.м.

Със заповед № РД 499/29.09.2023г. на кмета на община ********, след като е констатирано, че процесното дворно място е частна общинска собственост, за което е съставен АЧОС № 626/07.05.2008г. и на база постъпило заявление на 08.08.2023г. от ответника К. А., е наредено ответникът като собственик на жилищната сграда да придобие собствеността върху дворното място общинска собственост. С договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост по реда на чл. 36, ал. 3 ЗОС с № 183/11.10.2023г., ответникът К. е придобил процесното дворно място.

С договор за дарение по НА № 138/20.11.2023г., ответниците са дарили процесния имот- дворно място и жилищна сграда построена в него на своя внук и син на ищцата.

На 02.10.2023г. ищцата е била поканена от ответниците да напусне имота имжилищната сграда.

За установяване, респ. опровергаване на тези твърдения за упражнявана от ищцата фактическа власт върху имота във въведения период 01.01.1996г. -23.11.2023г. от значение по делото са ангажираните от страните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А.Т. и М.Б., респ. М.Й. и Н.А..

В показанията си свидетелите Т. и Б. свидетелстват за следните релевантни за спора факти: