Решение № 843 от 18.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1681/2023
- Вид
- Решение № 843
- Подписан
- 18.05.2023
- В сила
- 09.06.2023
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82, ал. 1, б. "А" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 843 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330201681 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № З-13/28.08.2018г., издадено от ИФЗ Началник Второ РУ-Пловдив, с което на Е. А. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 64 от ЗМВР.
Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание излага конкретни аргументи за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна взема становище, че административнонаказателното производство е прекратено на основание чл. 82, ал. 3 от ЗАНН към датата 01.03.2022г. и материалите са архивирани. Прави възражение за прекомерност.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото наказателното постановление е връчено на 01.03.2023г.., а жалбата е подадена на 07.03.2023г. Същата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Съдът при преценката дали жалбата подлежи на разглеждане по същество съобрази и възражението в становището на въззиваемата страна, че административнонаказателното производство е било прекратено на основание чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, като счете същото за неоснователно. На първо място, следва да се посочи, че правилата на чл. 82 от ЗАНН касаят т.нар. изпълнителска давност, т.е. давността на изпълнение на наказанието по вече влязло в сила наказателно постановление. В тази връзка в чл. 82, ал. 2 от ЗАНН изрично е предвидено, че тази давност започва да тече от датата на влизане в сила на наказателното постановление. Същото обаче към момента на съдебното произнасяне не е влязло в сила, доколкото е било връчено на жалбоподателката едва на 01.03.2023г., от който момент същата е могла да го обжалва в 14-дневен срок (съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН), т.е. и срокът по чл. 82, ал. 1, б. „А“ от ЗАНН не е започвал да тече. На следващо място, съдът с разпореждането за насрочване е разпоредил от въззиваемата страна да бъде представен актът, с който се твърди, че производството е прекратено, като изрично е предупредил, че при непредставенято му в срок до датата на съдебното заседание ще се счете, че административнонаказателното производство не е било прекратявано от органа и съдът следва да разгледа жалбата по същество. В хода на съдебното следствие от въззиваемата страна не е представян такъв акт, поради което и съдът намери, че за гарантиране на правата на жалбоподателката следва да разгледа жалбата. Отделно от това, твърдяното от АНО прекратяване на производството към дата 01.03.2022г. противоречи и на последващите действия по връчване на наказателното постановление на жалбоподателката на 01.03.2023г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
АУАН и НП са издадени за това, че на 07.07.2018г., около 15,30ч. в гр.
Пловдив, ул. Кръстьо Раковски срещу № 21, жалбопдателката не изпълнява отдаденото й устно полицейско разпореждане, изразяващо се в отказ на лицето да преустанови нарушаването на дневната тишина и спокойствие на околно живущите от 14,00ч. до 16,00ч.
Разпитан в хода на производството, актосъставителят Д. заявява, че не си спомня случая с оглед на изминалия дълъг период от време, като сочи, че щом го е описал в акта, значи така се е случило.
2
С Тълкувателно Постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в понеблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите които нямат изрична уредба в административно-наказателния процес (чл. 11 ЗАНН) следва, че нормите на давността, уредени в НК, ще намерят съответно приложение и в административно наказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.
В цитираното Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК.
Трайно установено положение, както в теорията, така и в практиката е, че преследвателната погасителна давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл.
80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната 3 давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.
Така, постановките на цитираното Тълкувателно Постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС, което е задължително при прилагането на закона на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, предполага прилагането на института на абсолютната давност и в административнонаказателното правораздаване. Доколкото обикновената преследвателна давност на наказанието „глоба “ съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е в размер на 3 години, то и абсолютната давност за преследване на административно нарушение на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е 4 години и 6 месеца.
В процесния случай, нарушението се твърди да е извършено на 07.07.2018г. Към датата на издаване на АУАН и НП, предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове за издаване на АУАН и НП не са били изтекли.
Бездействието да се връчи НП в продължение на 5 години обаче, е довело до изтичане на абсолютната преследвателна давност на 07.01.2023г., т.е. същата към момента се явява изтекла, като тя е била изтекла и към момента на връчване на обжалваното наказателно постановление на 01.03.2023г.
Съгласно чл. 34 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, при изтичане на предвидената в закона преследвателна давност. Съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973г. по н. д. № 9/1973г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на давностните срокове в административнонаказателния процес. Съгласно чл. 63, ал.6 ЗАНН съдът, независимо от материалната законосъобразност на НП, го отменя и прекратява административнонаказателното производство в случаите, предвидени в закон, един от които е изтичане на преследвателната давност по чл. 34 ЗАНН. На основание изричния текст на чл. 63, ал.1 ЗАНН това следва да стане с решение, а не с определение, който акт намира приложение само при прекратяване на съдебното производство (в който случай НП влиза в 4 сила), но не и при отмяна на НП административнонаказателното производство. и прекратяване на
В този смисъл е и трайната практика на ВКС, приемаща, че в случай на вече издаден първоинстанционен санкционен правораздавателен акт (тази роля изпълнява НП), ако основанията за прекратяване на наказателното производство настъпят пред въззивната инстанция (в случая тази роля се изпълнява от районния съд) или пред касационната инстанция, те се произнасят с решение, доколкото вече издаденият правораздавателен акт не може да се отмени с определение - така Решение №149/08.10.2020 по дело №707/2020 на ВКС,
Решение № 500, трето наказателно отделение, наказателно дело № 1729/2014 г., Решение №26/13.05.2019 по дело №1239/2018 на ВКС, Решение №209/27.12.2019 по дело №614/2019 на ВКС.
С оглед констатираното изтичане на абсолютната давност е налице безусловна пречка пред продължаващата висящност на административнонаказателния процес, поради което НП следва да се отмени и административнонаказателното производство да се прекрати, без за съда да съществува възможност да разгледа делото от фактическа страна и да направи своите правни изводи по приложението на материалния закон.
За пълнота следва да се посочи, че целта на института на давността в административно-наказателното производство не съставлява просто една формална проверка, която следва да се извършва от органите на властта, нито е санкция за бездействието на съответния орган. Основната идея на всяка една наказателна система е налагането на съответно наказание да се извършва с определена цел. В административнонаказателния процес, целите на налаганите наказания са посочени в чл. 12 от ЗАНН и са да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. С оглед изминалия дълъг период от време, наложеното наказание намалява ефективността от държавна реакция против нарушението, като е възможно към момента на влизане в сила на властническия акт нарушителят да се е поправил и превъзпитал под въздействието на други фактори. При това положение, наложеното наказание след толкова дълъг период от време се явява загубило своя социален и правен смисъл, доколкото не може да изпълни основната си цел, а именно – да поправи и превъзпита нарушителя.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер от 200 лв.
Същото не се явява прекомерно, доколкото не надвишава предвидения вчл.
18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимален размер за вънаграждение за защита от адвокат в конкретния случай, поради което и възражението на въззиваемата страна за прекомерност на хонорара се явява неоснователно.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна ИФЗ Началник Второ РУ-Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н.с., РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № З-13/28.08.2018г., издадено от ИФЗ Началник Второ РУ-Пловдив, с което на Е. А. П., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 64 от ЗМВР.
Разпечатката съдържа 37 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9073a015-14dd-43d1-9d3a-1302c831f67a