Решение № 6958 от 17.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6958 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100507905 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20111106 от 17.12.2023 г., постановено по гр. д. № 11125/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 28-ми състав, е признато за установено, че М. Л. М. дължи на „Юробанк България“ АД ЕИК 204915054 /като правоприемник на Б. П. П.

Файненс Клон България " КЧТ ЕИК 204915054 /, сумата от 2287.91 лв. - главница по договор за потреС.А, клон България23. 0бителски стоков кредит № CREX - 17621517 от 17.01.2020 г.. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда — 23.02.2021 г. до окончателното заплащане на вземането. На осн. чл. 86, ал 1 от ЗЗД същият е осъден да заплати на „Б. П. П. ФАЙНЕНС“ С.А. сумата от 388.93 лв. - договорна лихва за периода 01.03.2020-01.02.2021 г., на осн. чл.

86, ал 1 от ЗЗД сумата от 13.98 лв. — обезщетение за забава изчислено върху незаплатените вноски за периода 02.02.2021-23.02.2021 г., както и сумата от

1059.88 лв. разноски по делото на осн. чл. 78. ал. 1 от ГПК.

Срещу така постановеното решение, чрез назначения му особен представител адв. И.

Г. Ц. САК, е подадена въззивна жалба, в която се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност с пдодробни мотиви. Жалбоподателят сочи, че на основание чл. 22 ЗПК сключеният между страните договор за потребителски кредит от CREX-17621517/17.01.2020 г. е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Посочва, че нормите на чл. 10. ал. 1. чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателят не е предвидил, а за приложението им съдът следи служебно съгласно ТР №1/2013 г. по гълк. д.

№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ..ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, е 1 подала отговор на въззивната жалба, в който излага, че обжалваният съдебен акт е правилен, допустим и законосъобразен. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна подадената жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78. ал. 8 ГПК във връзка е чл. 37 от Закона за правната помош във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 360.00 лева.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Относно неговата правилност във връзка с доводите в жалбата съдът намира следното:

От приетия от СРС Договор за потребителски стоков кредит № CREX – 17621517, сключен на 17.01.2020 г. се установява, че "Б. П. П. Ф." като кредитор и М. Л. М., като кредитополучател, че договорът е сключен за закупуване на изплащане на многофункционална озвучителна система марка „Sony“, модел „X70“ на стойност 2099.00 лева и застраховка „Сигурност на плащанията“ на стойност 188.91 лева, като общият размер на кредита възлиза на 2287.91 лева. Кредитът е бил сключен за срок от 12 месеца за период от 01.03.2020 г. до 01.02.2021 г.

От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че размерът на неплатената главница по кредита е 2099.00 лв. и 188.91 лв. суми по застраховката на кредита. Освен главницата, вещото лице е изчислино и договорна лихва по вноските по кредита от 388,93 лв., обезщетение за забава върху тази главница за периода от 02.02.2021 г. до 23.02.2021 г. в размер на 13.98 лв. и 254.85 лв. за периода от 02.02.2021 г. до 09.03.2022 г.

При така установената доказателствена съвкупност съдът приема следното.

Договорът за потребителски кредит задължително трябва да съдържа чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване главница на кредита); максимален размер на кредита, ако такъв е уговорен, или начините за неговото определяне; годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит; условията, при които посочените в т. 6 разходи по кредита могат да бъдат променяни; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания; разходите по чл. 21, ал. 2, с изключение на тези, които възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя; елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност; свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива; правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора; обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат освободени; и изискуемите застраховки и разходите по тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на потребителя.

В чл. 10, ал. 1 ЗПК се урежда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички 2 елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1-3 ЗПК е предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Видно от изложеното по-горе съдържание на застрахователната полица, сключената застраховка „Сигурност на плащанията“ е предназначена именно да осигури на кредитора пълно издължаване на общия размер на кредита в случай на смърт, инвалидност, неработоспособност или болест на потребителя. Това е така, защото размерът на застрахователната сума при така посочените застрахователни рискове, е определена на баланса по кредита към датата на застрахователното събитие, а ползващо се лице по застраховката е единствено кредиторът Б. П. П. Ф. Същевременно доколкото по делото не се твърди и не се установява от кредитора да е било предоставено право на избор на потребителя дали да сключи застраховката или не, същата следва да се приеме за задължително условие за отпускане на кредита.

Спорните въпроси във въззивното производство касаят действителността на процесния договор за потребителски стоков кредит, респ. размера на дължимите от заемополучателя суми за главница и договорна възнаградителна лихва.

Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/.

Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.

Неоснователни се явяват възраженията, наведени във въззивната жалба oт ответната страна, че договорът е недействителен на осн. чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗПК. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС - Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. дело № 3253/2021 г. на ВКС, 3 Г.О. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, в процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя (2 676.84 лева), като в чл. 3 от договора са обективирани и взетите предвид допускания, с което всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т.

7 и т. 10 ЗПК са изпълнени.

Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите. Те следва да са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК (в този смисъл е и Решение № 651 от 30.06.2020 г. по в. гр. д. Лг« 611/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 298 от 04.03.2020 г. по в. гр. д. № 2736/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, -Определение № 1067 от 07.07.2020 г. по в. ч. гр. д. № 1284/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив и други).

Първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт, посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите /ГПР/, фиксираният годишен лихвен процент, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита, елементите на общата стойност, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Приел е, че погасителният план е инкорпориран 3 в самия договор, предвидено е правото на потребителя на предсрочно погасяване, правото да получи погасителен план за извършени и настоящи плащания, удостоверено е получаването на предварителна информация, регламентирано е правото на потребителя да се откаже от договора в определен срок, всяка страница от договора е от кредитополучателя подписана, Общите условия се съдържат в договора. Така, неоснователни се явяват твърденията, че процесният договор нарушава изискването, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.

12 ЗПК. В случая погасителният план към процесния договор, в съответствие с чл.11 ал. 1 т.

11 ЗПК, съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 11 ал. З ЗПК, според която когато се прилага чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От това следва, че хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т. 11, която е приложимата в настоящия случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния план. В този смисъл са Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г. по описа на ВКС: