Решение № 1098 от 19.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. Сливен, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230105275 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по Молба на Д. В. Т. от с. Тополчане, общ. Сливен против сина му К. Д. Т., с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие, извършен от ответника спрямо молителя, на 14.10.2024 г., около 17:30 ч. - 18:00 ч. в жилището на молителя на адрес с. ................., изразил се в упражняване на физическо, психическо и емоционално насилие от ответника спрямо молителя чрез посягане на няколко пъти да го удари и отправяне на закани за убийство. В молбата са описани и предходни актове на физическо и психическо насилие, при които ответникът заплашвал молителя, че ще го изхвърли на улицата, че ще му спре достъпа до електроенергия и ще го остави да живее като куче, обиждал го, че е „прост, грозен, черен негър“, заплашвал да го убие, а преди четири месеца се насочил срещу него с включена моторна резачка за дърва, като тогава на помощ на молителя се притекъл неговият внук.

С оглед изложеното и на основание чл. 8 и сл. ЗЗДН молителят моли съда да постанови решение, въз основа на което да му бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, включваща кумулативно мерките по чл. 5, ал.

1, т. 1 и 3 ЗЗДН за максимално предвидения в закона срок от 18 месеца.

1

Молителят претендира и направените разноски.

Ответникът е подал отговор на молбата за защита, с който изразява становище за нейната неоснователност. Твърди, че не е упражнявал твърдения акт на домашно насилие спрямо молителя, а инцидентът на 14.10.2024 г. е бил породен от обстоятелството, че снахата на сестра му К.-М. Д.а от небрежност предизвикала пожар и той й направил забележка за създалата се опасност.

В съдебно заседание, молителят лично, както и чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа депозираната молба.

Ответникът се явява лично и със своя пълномощник - адвокат. Оспорва молбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

На 23.10.2024 г. е издадена Заповед за незабавна защита по делото в полза на молителя, с която срещу ответника са наложени предвидените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и след преценка на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирано лице, визирано в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от низходящ - чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от молителя по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Разгледана по същество, съдът намира молбата и за основателна.

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която попадат ответникът и молителят. От дефиницията, дадена в чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

2

Страните не спорят, а се установява и от приетите писмени доказателства, че молителят и ответникът са баща и син.

От приетата по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се установява, че на 14.10.2024 г., около 17:30 ч. - 18:00 ч. в жилището на молителя на адрес с. ................., е извършен акт на домашно насилие от ответника спрямо молителя, изразил се в упражняване на физическо, психическо и емоционално насилие чрез посягане на няколко пъти да го удари и отправяне на закани за убийство.

Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо молителя е доказан посредством подадената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.

В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направеното оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.

Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе проведено от ответника.

Напротив, от показанията на свид. М.Щ. и В.М., доведени за разпит от ответника, се потвърждава, че на 14.10.2024 г. между страните е възникнал инцидент, породен от обстоятелството, че снахата на свид. К.А. - М. Д.а е забравила включена електрическа скара и е предизвикала пожар в къща, която е в непосредствена близост до тази на ответника и свързана с нея. Пожарът бил потушен от свид. П. Д., като ответникът бил уведомен от жена си и близките си за пожара, прибрал се от работа и направил забележка на М. Д.а.

3

Самата свид. Щ. излага, че молителят е опитал да защити снахата на дъщеря си К. пред сина си К., което не опровергава, а напротив - кореспондира с подадената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съдът не кредитира показанията на свид. М. и Щ. по отношение на изложените обстоятелства, че на процесната дата ответникът не е проявил агресия нито спрямо снахата на сестра си, нито спрямо своя баща. Нелогично звучат показанията в тази им част и съдът ги приема единствено като опит за изграждане на защитна версия от страна на ответника, предвид безспорното между страните обстоятелство, че инцидентът на 14.10.2024 г. е ескалирал до такава степен, че е бил посетен от служители на РУ на МВР - Сливен, а и показанията в тази им част противоречат на тези на разпитания свидетел - очевидец П. Д..

В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, твърденията на молителя за осъществения акт на домашно насилие от ответника спрямо него на 14.10.2024 г. се подкрепят от показанията на разпитания свидетел - очевидец П. Д., които съдът кредитира изцяло, поради тяхната непосредственост и като ги прецени за достатъчно обективни, достоверни и последователни. От тях се установява, че на 14.10.2024 г. жената на ответника и роднините му го извикали, когато видели възникналия пожар, като ответникът се прибрал и започнал да се кара на М. Д.а, че е щяла да запали къщата и я ударил с телефона по окото. Свидетелят описва, че молителят също си е бил вкъщи, като ответникът е посегнал и на него, за да го удари. Свидетелят излага, че страните се карат често, а когато ответникът употреби алкохол става агресивен, спира тока на молителя и го заплашва, че ще го изхвърли от къщата. Свид. Д. описва и предходен случай на насилие, когато ответникът бил пиян и запалил щилка, с която посегнал към дядо му.

Свидетелят взел резачката от ръцете на чичо си, но ответникът извадил нож и щял да пореже свидетеля по ръката.

Косвено, показанията на свидетеля - очевидец Д. се потвърждават и от тези на разпитаната свидетелка К.А., която е разбрала за инцидента на 14.10.2024 г. от снаха си М., след като се е върнала от Гърция. Свид. А. описва, че лично е възприела, че окото на снаха й М. е било насинено, а снаха й е споделила, че ответникът я е ударил.

Предвид изложеното и от съвкупния анализ на свидетелските 4 показания съдът намира за безспорно установено, че на 14.10.2024 г. между страните е възникнал описаният в молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН инцидент, при който, уведомен от близките си за възникналия пожар, породен от небрежност от страна на снахата на сестра му К.А. - М. Д.а, ответникът се е прибрал вкъщи и се е скарал на М. за проявената безотговорност, вкл. като й нанесъл удар с телефона по окото. Молителят е защитил снахата на дъщеря си пред сина си, като ответникът е насочил агресията си и към баща си като е посегнал да удари и него.

Действително, в случая може да се приеме, че процесният инцидент между страните е предизвикан от поведение на снахата на дъщерята на молителя и сестра на ответника, която е предизвикала пожар в къща, свързана с тази на ответника, а молителят се е опитал да я защити пред сина си.

Приложимият Закон за защита от домашното насилие обаче не предвижда изрични случаи, при които извършен акт на домашно насилие, вкл. единствено емоционално и психическо под форма на обиди и заплахи да може да бъде оправдано поради афект или да е провокирано от действие на жертвата.

Ето защо, предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо молителя следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира неговата защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН при разглеждане на делото и постановяване на решението съдът взема предвид и актовете на насилие, извършени преди срока по чл. 10, ал. 1 от закона , ако има доказателства за тях, с цел индивидуализация на мерките за защита по чл. 5, ал. 1.

В случая от изцяло кредитираните от съда показания на свид. П. Д. и кореспондиращите им показания на свид. К.А. се установи, че такива предходни актове са налице. Ответникът е заплашвал молителя, че ще го изхвърли на улицата, че ще му спре достъпа до електроенергия, обиждал го, че е „грозен, черен негър“, а преди няколко месеца се насочил срещу него с включена моторна резачка, като тогава на помощ на молителя се притекъл неговият внук - свид. Д..

Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя.

5

Предвид установеното по делото обстоятелство, че молителят и ответникът не обитават едно съвместно жилище, а две различни домакинства в едно дворно място, съдът не следва да налага мярката на чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН.

Подходяща е и следва да се наложи мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от закона, а именно да бъде наложена забрана ответникът да доближава молителя, както и жилището му на разстояние по-малко от 10 м. /десет метра/, като мерките, след извършено приспадане на срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, следва да бъдат наложени за срок от дванадесет месеца.

Този срок съдът намира за необходим и достатъчен за постигане целта на закона, а именно за възстановяване на емоционалното спокойствие на страните, потушаване на острия конфликт между тях и подобряване на бъдещите им извънпроцесуални роднински отношения.

От друга страна, ответникът не е осъждан и няма налагани други мерки по ЗЗДН. Ето защо, съдът намира, че не е необходимо налагането на други мерки от посочените в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.

На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР - Сливен за сведение.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителя направените от него разноски по делото в размер на 400,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 48 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9072cd1a-7bab-4138-8817-11ea11b01caf