Решение № 3029 от 20.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3029 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100100971 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане по делото е искова молба о т Е. П. К., ЕГН:

**********, с която е предявен срещу Н. Ц. И., ЕГН: **********, и В. Н. И., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищцата на брачен договор, сключен на 14.10.2011 г. в частта му, с която ответниците са постигнали съгласие, че изключителна собственост на съпругата В. Н. И. са недвижими имоти, както следва: 1) недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр. София, СО, район “*******”, ул. “*******” № *******, със застроена площ от 111 кв.м., ведно с Избено помещение № 3 с площ 7,14 кв.м., заедно с 3,989% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***; и 2) недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – Гараж № 1 с идентификатор ***, находящ се на партерния етаж, с площ 20.66 кв.м.

Производството е образувано на основание решение №50244/23.01.2023 г. по гр.д. №1998/2022 г. на ВКС, с което е отменено влязло в сила решение от 03.05.2019 г. по гр.д. №13939/2016 г. на СГС и решение №1256/27.05.2020 г. по гр.д. №5239/2019 г. на САС и делото, образувано по искова молба от Е. П.

1

К., с която е предявен иск срещу Н. Ц. И. и В. Н. И., е върнато за ново разглеждане.

Ищцата твърди, че е кредитор на Н. Ц. И. по силата на договор за заем от 11.12.2009 г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите с рег. № 7202 от 11.12.2009 г. на С.К., нотариус в район РС София с рег. № 526 на нотариалната камара. Твърди, че брачният договор е сключен след като ответникът Н. И. е получил от нея в заем сумата от 70 000 евро и се е задължил да възстанови заетата сума в двумесечен срок – най-късно до 11.02.2010 г. Твърди, че поради неизпълнение на задължението е инициирала производство по чл. 417 ГПК и през 2012 г. СРС е издал в нейна полза заповед за незабавно изпълнение. Счита, че ответникът съзнателно е извършил атакуваната сделка с цел да увреди ищцата като кредитор, като са налице предвидените в чл. 135 ЗЗД предпоставки за обявяване на брачния договор за относително недействителен спрямо нея – тя има качество на кредитор спрямо първия ответник, след възникване на вземането й същият е извършил на 14.10.2011 г. безвъзмездна сделка с лице, посочено в чл. 135, ал.

2 ЗЗД – неговата съпруга, вторият ответник по делото Ответниците оспорват иска. Ответницата В. М.Я. твърди, че е станала собственик на недвижимия имот не със сключването на брачния договор, а по силата на нотариалния акт от 06.05.1998 г., когато ги е придобила изцяло с лични средства – дарени от баща й, поради което имотите, посочени в брачния договор, не са били съпружеска имуществена общност. Прави възражение, че В. И. е едноличен собственик на имотите, описани в брачния договор, от момента на придобиването им. Оспорва да е налице безвъзмездно разпореждане - позовава се на записаното в договора, че с него ”…се извършва преобразуване на лично имущество по смисъла на чл.23, ал.1 СК …”. Твърди, че текстът от брачния договор, че ответникът Н. И. е увеличил с дарствена цел дела на съпругата си е непрецизен и се тълкува превратно от ищцата. Оспорва да е налице намерение за увреждане, тъй като и двамата ответници са били и са наясно, че имотите, посочени в брачния договор, са станали изключителна собственост на В. Н. И. от момента на придобиването им през 1998 г. Оспорва и да е знаела за задължението на съпруга си – твърди, че е разбрала през 2021 г., когато й е вречена покана за доброволно изпълнение. Оспорва и съществуването на вземането на ищцата, като излага 2 съображения относно действителността на договора и валидността на съдебния акт, с който с установено вземането.

Ответникът Н. Ц. И. оспорва исковата молба. Оспорва да е увредил ищцата, като е намалил имуществото си, като твърди, че не е притежавал каквато й да е част от процесните имоти – твърди, че същите са закупени със средства на родителите на съпругата му и не са ставали съпружеска имуществена общност. Позовава се на вписването в самия брачен договор на преобразуване по реда на чл.23, ал.1 СК. Позовава се на нищожност на клаузи от брачния договор, изтълкувани от ищцата като безвъзмездно разпореждане с неговата част от бездялова съсобственост, тъй като не е имало изразена воля за това. Желанието на страните е било да се обективира за третите лица възникналата през 1998 г. изключителна лична собственост върху имотите на В. И., които за външния свят привидно са се водили като семейна общност.

Освен това се позовава на прекратяване на договора поради прекратяване на брака му с ответницата през 2014 г. – с развод, от което следва, че липсва знание за увреждане на ищцата.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства - Договор за заем от 11.12.2009 г., Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.05.2012 г. и Изпълнителен лист от 30.05.2012 по гр.д. № 17376/2012, по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 119 с-в, че е съдебно установено вземане на ищцата срещу ответника Н. Ц. И. за сумата от 70 000 евро, ведно със законната лихва върху нея за периода от 06.04.2012 г. до окончателното изплащане, 2 800 евро, представляваща лихва за периода от 11.12.2009 до 11.02.2010 г., и 6 145,38 лв. - разноски по делото.

Установява се от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 120, том XVII, дело 4155/06.05.1998 г., че В.К.К. и Ф. К. Г. продават на ответницата В. Н. И., следните недвижимите имоти, подробно описани в посочения нотариален акт: 1) недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент с идентификатор 3

***, находящ се в гр. София, СО, район “*******”, ул.

“*******” № *******, със застроена площ от 111 кв.м., ведно с Избено помещение № 3 с площ 7,14 кв.м., заедно с 3,989% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***; и 2) недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – Гараж № 1 с идентификатор ***, находящ се на партерния етаж с площ 20.66 кв.м., като в нотариалния акт е удостоверено, че е продажната цена е изплатена напълно и в брой на продавачите. Към този момент ответниците са били в граждански брак, което се признава и от ответниците в ОИМ.

Установява се от брачния договор от 14.10.2011 г., сключен между В. Н.

И. и Н. Ц. И., с нотариална заверка на подписите с рег. № 6203/14.11.2011 г. и съдържанието с рег. № 6204/14.11.2011 г., че е възникнало правоотношение между ответниците, по силата на което е постигнато съгласие, че придобитите по време на брака недвижими имоти, представляващи апартамент с идентификатор

***, и гараж с идентификатор

***, „са изключителна собственост на съпругата В. Н. И. … „ като с клаузата „се извършва преобразуване на лично имущество по смисъла на чл.23, ал.1 СК, тъй като с дарствено намерение съпругът Н. И., безвъзмездно увеличава полагащия се на съпругата В. И. дял от съпружеската имуществена общност“ – чл. 2 и 3 от брачния договор (л. 10).

С разпоредбата на чл. 135 ЗЗД на кредитора е предоставено правото да иска обявяване на относителна недействителност на тези действия на длъжника, с които се уврежда кредиторът. Според доктрината, увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или е увеличил платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на длъжника, т.е. намален е активът (напр. чрез безвъзмездна сделка) или е увеличен пасивът (напр. с поемане на чуждо задължение) или е затруднено удовлетворението на кредитора (напр. продажбата на имот на длъжника по действителната цена не намалява имуществото, тъй като се получава цена, но паричната сума може да не е налице, за да се удовлетвори кредиторът). Възмездността и безвъзмездността имат значение в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД във връзка със субективния елемент – знаниет о на третото лице – съдоговорител се изис к в а само ако действието е възмездно. Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде 4 ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора.

В настоящия случай е налице вземане на ищц ата, възникнало на 11.12.2009 г. по силата на договор за заем, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите с рег. № 7202 от 11.12.2009 г. на С.К., нотариус в район РС София с рег. № 526 на нотариалната камара.

Сключеният на 14.10.2011 г. от ответниците брачен договор следва по хронология възникване на задължението. Брачният договор обективира постигнато съгласие на страните, че процесният недвижим имот е изключителна собственост на ответницата И., но съдържа взаимно противоречиви изявления за правното основание, по силата на което е придобита тази изключителна собственост – от една страна се прави изявление за „преобразуване на лично имущество по смисъла на чл.23, ал.1 СК“, а от друга се сочи, че „с дарствено намерение съпругът Н. И., безвъзмездно увеличава полагащия се на съпругата В. И. дял от съпружеската имуществена общност“. Следва да се установи действителното правно положение и от там – да се направи извод за изранената воля на страните, а именно – дали има признание на факти за липса на съпружеска общност и изключителната собственост на ответницата И. е възникнала от момента на придобиване на имота или се извършва безвъзмездно разпореждане с дела на единия съпруг и по силата на това разпореждане другият съпруг става изключителен собственик на имота. От преценката какъв е действителният характер на изявлението ще зависи и изводът дали оспореният брачен договор представлява увреждащо за кредитора действие. В случай че недвижимият имот е бил съпружеска имуществена общност (придобит по време на брака въз основа на съвместен принос на двамата съпрузи) и е станал изключителна собственост на И. по силата на брачния договор – независимо дали поради направеното признание за трансформация по чл.23 СК или чрез разпореждане с дарствено намерение, то договорът е обективно увреждащ ищцата, доколкото води до намаляване на имуществото на длъжника й (до „отчуждаване“ на идеална част имота). В случай че недвижимият имот не е бил съпружеска имуществена общност (не е придобит въз основа на съвместен принос на двамата съпрузи, а в резултат на трансформация на лично имущество по чл.23 КС - изцяло с лични средства 5 на ответницата И.), то тогава независимо от начина на воляизявяване (признание за факт и установяване на правно положение или разпореждане), оспореният договор не би могъл да е увреждащ, тъй като имотът е бил изключителна собственост на ответницата И. още към момента на придобиването му поради пълна трансформация на лично имущество – т.е. никога не е бил част от патримониума на ответника и брачният договор не е довел до „отчуждаване“ на имота – до намаляване на имуществото му.

За да се направи преценка дали брачният договор в тази му част представлява увреждащо за кредитора действие, следва да се установи дали недвижимият имот е бил съпружеска имуществена общност като придобит по време на брака въз основа на съвместен принос на двамата съпрузи и станал изключителна собственост на В. И. по силата на брачния договор – поради направеното разпореждане с дарствено намерение, или е действително е придобит изцяло с лични средства на ответницата, придобити/дарени й от нейните родители, и поради това е нейна изключителна собственост още към момента на придобиването му поради пълна трансформация на лично имущество – т.е. никога не е бил част от патримониума на ответника и с брачния договор признатата липса на съвместен принос не е довела до „отчуждаване“ на имота.