Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260919 от 22.03.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 6178/2020
Вид
Решение № 260919
Подписан
22.03.2021
В сила
22.03.2021
Състав
ДАФИНА НИКОЛАЕВА АРАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 345 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е № 260919 гр.

Пловдив, 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 6178 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 345 ТЗ, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от МОГО

БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 16-А против С.Х.Х., ЕГН **********,*** за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 311,12 лв.- главница, представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № *** от 27.02.2019 г., сумата от 1151,36 лв.- възнаградителна лихва за периода от 25.03.2019 г. до 27.05.2019 г., сумата от 2,61 лв.- сбор от неустойки за забава за периода от 25.03.2019 г. до 27.05.2019 г. и сумата от 1483,44 лв.- неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №17880/2019 г. по описа на ПРС, ХІІ – ти състав.

Ищецът твърди, че на 27.02.2019 г., в качеството си на лизингодател е сключил с ответника в качеството на лизингополучател договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността. В изпълнение на задълженията си лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** и е предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен протокол от 27.02.2019 г. Твърди се, че договорът за лизинг се явява част от операцията „обратен лизинг“ т.е. собствеността върху посоченото МПС е придобита от С.Х.Х.. Първоначалните разходи и договорената първоначална вноска по договора за лизинг са прихванати, съгласно споразумение за прихващане срещу продажната цена по Договора за продажба.

Сумата от 11560 лв., получена от лизингополучателя – продавач под формата на продажна цена се явява финансиране, получено от лизингополучателя, чието връщане ведно с възнаградителна лихва за ползването на финансовия ресурс е договорено, съгласно подробно описаните в договора и приети от клиента Общи условия. Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на лизингови вноски, както и да използва лизинговата вещ по предназначение. Договорен е срок от 48 месеца, изтичащ на 25.02.2023 г., съгласно приложения погасителен план, както и фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 494,48 лв. Твърди се, че лизингополучателят не е извършил нито едно плащане.

Към 24.04.2019 г. се сочи, че е просрочена вноска № 1, поради и което е изпратено от лизингодателя уведомление за прекратяване на договора на посочения електронен адрес.

Поради допуснатото неизпълнение договорът е развален. Твърди се, че лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 27.05.2019 г., на която дата лизинговия актив е върнат във владение на собственика лизингодател. Претендират се лизинговите вноски за главница и лихва. Сочи се, че е начислена неустойка за забава в горния размер, както и на основание чл. 15.5. от договора неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в размер на три месечни вноски. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ответникът е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание.

В съдебно заседание на 16.03.2021 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приети в съдебно заседание може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се уважи изцяло.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, заявени с приетия списък по чл. 80 ГПК, какво следва: в настоящото исково производство в размер на 146,42 лв.

– държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както и в заповедното производство в размер на 58,97 лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

Р

Е Ш И:

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Х.Х.,

ЕГН **********,*** дължи на МОГО

БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 16-А сумата от 311,12 лв.- главница, представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № *** от 27.02.2019 г., сумата от 1151,36 лв.- възнаградителна лихва за периода от 25.03.2019 г. до 27.05.2019 г., сумата от 2,61 лв.- сбор от неустойки за забава за периода от 25.03.2019 г. до 27.05.2019 г. и сумата от 1483,44 лв.- неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №17880/2019 г. по описа на ПРС, ХІІ – ти състав.

ОСЪЖДА С.Х.Х., ЕГН **********,*** да заплати на МОГО БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК

*********, гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 16-А разноски по гр.д. № 6178/2020 г. по описа на ПРС в размер на 146,42 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както и разноски по ч.гр.дело № 17880 по описа за 2019 г. на ПРС в размер на 58,97 лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/п/

/Дафина Арабаджиева/

Вярно с оригинала.

ПМ