Решение № 721 от 02.06.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2789/2021
- Вид
- Решение № 721
- Подписан
- 02.06.2021
- В сила
- 01.07.2021
- Състав
- Димитър Василев Кацарев
Цитирани разпоредби
- чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.105 · Закон за движението по пътищата
- чл.105, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.105, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.190, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 721 гр. Пловдив , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка С. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20215330202789 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е Наказателно постановление № 21-1030-002508 от 24.03.2021г. от М.В.М. на длъжност *** група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна Полиция Пловдив, с което на Б. Г. И. от ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. С жалбата е посочено че допълнителни съображения ще се представят след запознаване с преписката по делото.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Г. И. съгласно приложено по делото пълномощно. Адв.И. поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. В пледоарията си представи доводи за допуснато от контролните органи нарушение при установяване на констатираното затъмнение на предните обзорни стъкла на автомобила, изразяващо се в не използване на регламентирано техническо средство за измерване „Транспи-1070“. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Представя писмено становище с което счита жалбата за 1 неоснователна и представя доводи в подкрепа на искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят Б. Г. И. е правоспособен водач на МПС и притежава надлежно издадено СУМПС, категории В АМ. Води се на отчет в ОДМВР Пловдив.
Обжалваното НП е издадено въз основа констатациите на съставен на 04.03.2021г. в гр.Пловдив против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АA, бланков № 798269 за това, че на 27.11.2020г. около 15:00 часа в гр.Пловдив, на бул.“К.Мария Луиза“ № 10 управлява лек автомобил „БМВ-520“ с рег. № **** – чужда собственост, като извършва следното: 1. Водача управлява със затъмнени предни обзорни стъкла на автомобила /съставен фиш по ЗДвП – Х/603959 от 27.11.2020г. от мл.инс.Г.Г./ - обжалва АНД № 2020533027270893/2020г.; 2. Не е заплатил наложена глоба с НП /19-1030-013160 от 07.02.2020г. с което виновно е нарушил чл.105, чл.190, ал.3 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието му е вписал саморъчно „имам възражение и ще ги изложа на по-нататъшен етап“. В съставения акт е посочено че е иззето като доказателство СУМПС № 283305134. Актът е подписан от посочените в него лица, като на дата на неговото съставяне е връчен препис на жалбоподателя, удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В представения по делото акт е вписано че на 04.03.2020г. посоченото като нарушител лице е получило СУМПС № 283 305 134 и прилага разписка за платено НП. В законоустановения три дневен срок пред АНО не са били представени писмени възражения от жалбоподателя относно съставения АУАН и посочените в него нарушения.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП. В НП е посочено, че НП/19-1030-013160 от 07.02.2020г. е влязло в законна сила на 28.11.2020г. поради което и не му налага глоба за това нарушение. Издаденото НП е било лично връчено на 01.04.2021г. на жалбоподателя. В срок пред РС Пловдив е било обжалвано НП.
2
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят И. Т. Т. потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетел посочи че няма спомен относно конкретното нарушение, посочено в акта тъй като е доста срещано нарушение. Свидетелят посочи че след като възприемат автомобила отдалеч, установяват водача и извършват проверка за неплатени глоби. Свидетелят посочи че не е използвано техническо средство за установяване до каква степен са затъмнени стъклата.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства показанията на актосъставителя, чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни и подкрепящи се от писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата 3 се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в з а ко н а / . Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд , достигна до следните правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП, както и приложената административна преписка намира, че 4 съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. Въпреки че атакуваното НП е издадено в срок, в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение определящо заключение на съда за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП в редакцията действала към момента на извършване на нарушението: „Забранява се ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила,осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им”. Не оспорено и от жалбоподателя е установеното по делото че предните странични стъкла и задно обзорно стъкло на управлявания от жалбоподателя автомобил са били затъмнени, с което реално се намалява видимостта през тях.
По мнение на настоящия състав затъмнението на предните странични стъкла и задното обзорно стъкло следва да се приеме, че касае намаляване на прозрачността им, с което се намалява видимостта през последните, което от своя страна е забранено. Тази забрана обаче не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации по аргумент на чл.105, ал.3 от ЗДвП, като законодателят не държи сметка дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително, чрез поставяне на фолио. Единственото изискване, което той поставя, е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
Според т.6.3.1.1.1. от него общата светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се извърши тест с техническо средство „Транспи – 1070“. Въпросната разпоредба е въведена с ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017 г. и следва да се счита като по-благоприятен закон за дееца по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото регламентира допустимост от намаляване прозрачността на предните стъкла в определени проценти съгласно Правило № 43. В случая контролните органи не са извършили замервания, поради което не може да се приеме, че 5 констатираното затъмнение на предните обзорни стъкла на автомобила е в отклонение на допустимите ограничения, поради което и НП в частта му относно горепосоченото нарушение следва да се отмени.
Съобразно изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено. Удостоверените разноски в размер на 300 лева са като размер в съответствие с разпоредбата на чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и във връзка с чл.18, ал.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и съдът счита че следва да ги присъди в полза на жалбоподателя.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-002508 от 24.03.2021г. от М.В.М. на длъжност *** група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна Полиция Пловдив, с което на Б. Г. И. от ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП.
Разпечатката съдържа 30 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/907234e0-67f0-4c31-9d07-3f98ba5e66a2