Определение № 172 от 17.02.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 172 гр. ***, 17.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – *** в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20261700100084 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Н. Н. Д., с която е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 евро, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство № 4/ 2017 г., по описа на ТС БОП – ***, за което е оправдан с присъда № 13/ 19.06.2024 г., постановена по НОХД № ***/ 2022 г., по описа на Окръжен съд – ***, потвърдена с решение № 139/ 31.03.2025 г. по ВНОХД № 610/ 2024 г., по описа на Апелативен съд – София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

При извършена проверка на основание чл. 140, ал. 1 ГПК съдебният състав констатира, че исковата молба, ведно с молба на ищеца от 04.02.2026 г. и приложеното към нея удостоверение, е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявеният иск е допустим.

В рамките на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на исковата претенция.

Предвид горното и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад, съдът да се произнесе по доказателствените искания на страните, както и да напъти същите към медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

Приложените към исковата молба документи следва да бъдат приети като писмени доказателства, тъй като са относими към спора и необходими за решаването му.

Искането на ищеца за изискване на НОХД № ***/ 2022 г., по описа на Окръжен съд – ***, следва да бъде уважено, доколкото материалите от същото са необходими и относими към настоящото дело.

Предвид факта, че ищецът не е посочил конкретни обстоятелства, за установяването на които е поискал допускане на свидетелски показания, следва да му бъдат дадени указания да ги конкретизира, след което съдът ще се произнесе по това доказателствено искане.

Искането за допускане на съдебно-психологична експертиза, направено с исковата молба, следва да бъде уважено, доколкото отговорът на формулираните въпроси е относим към спора.

Съгласно Тълкувателно решение от 27.11.2023 г. по т.д. № 1/ 2022 г. на ОСГК на ВКС 1 обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага - чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок и нарушава правото по чл. 6, §1 ЕКЗПЧ, глобалното обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ включва и обезщетение за накърняване на това право. В тълкувателното решение е посочено също, че увреденото лице има избор кое от правата да упражни, за да защити нарушеното си право по чл. 6, §1 ЕКЗПЧ, но доколкото двете права могат да удовлетворят един и същи имуществен интерес относно накърненото право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, те не могат да се упражнят кумулативно, за да не се допусне неоснователно обогатяване.

Когато съдът е присъдил обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ или когато е сключено споразумение по чл. 60е ЗСВ, съдът следва да намали глобалното обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ с обезщетението, което е присъдено или платено заради бавно правосъдие, за да не се допусне неоснователно обогатяване. Въз основа на така изложеното настоящият състав намира, че следва да бъде изискано удостоверение от Инспектората на ВСС, от което да е видно дали е постъпило заявление от Н. Н. Д. за определяне и изплащане на обезщетение по реда на чл.

60а и чл. от ЗСВ за наказателно обвинение по досъдебно производство № 4/ 2017 г., по описа на ТС БОП – ***, пр.пр. № 350/ 2016 г., по описа на Специализираната прокуратура, завършило с постановяването на присъда № 13/ 19.06.2024 г., постановена по НОХД № ***/ 2022 г., по описа на Окръжен съд – ***, потвърдена с решение № 139/ 31.03.2025 г. по ВНОХД № 610/ 2024 г., по описа на Апелативен съд – София, и ако е подадено такова, какъв е резултатът от него. Посочената информация е необходима, за да бъде съобразена при постановяване на решението по делото.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 30.03.2026 г. от 10:40 часа, за която дата се призоват страните.

НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото е осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

2. Ищецът Н. Н. Д. твърди, че бил привлечен като обвиняем с постановление по досъдебно производство № 4/ 2017 г., по описа на ТС БОП – ***, пр.пр. № 350/ 2016 г., по описа на Специализираната прокуратура, за това, че в периода от м.10.2016 г. до 05.12.2017 г. в гр. Радомир и на територията на Република България участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да извършват съгласувано в страната престъпления по чл. 234 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и е действала в периода от м.10.2016 г. до 12.01.2018 г. На 26.03.2019 г. бил разпитан за първи път като обвиняем. На 22.07.2022 г. в съда бил внесен обвинителен акт. В исковата молба се сочи, че на 27.02.2019 г. била взета мярка за неотклонение – подписка по отношение на ищеца, отменена с постановление на АРСпП от 20.11.2019 г. С присъда № 13/ 19.06.2024 г., постановена по НОХД № ***/ 2022 г., по описа на Окръжен съд – ***, бил признат за 2 невиновен, като същата била потвърдена с решение № 139/ 31.03.2025 г. по ВНОХД № 610/ 2024 г., по описа на Апелативен съд – София. Н. Н. Д. излага, че преди да бъде привлечен като обвиняем - в периода от 2017 г. до 2019 г. били извършени процесуални действия с негово участие – три разпита в качеството на свидетел, претърсване и изземване от дома му, разпознаване. През м.06.2018 г. отказал доброволно да му бъдат снети дактилоскопни отпечатъци от двете ръце, но въпреки това през м.07.2018 г. с разрешение на Специализирания наказателен съд такива били снети принудително от пръстите на двете му ръце. В исковата молба е изложено, че повдигнатото на ищеца обвинение в извършване на престъпление му причинило емоционален, психологически, социален и физически кошмар.

Бил шокиран от това, че почти на 50 годни за първи път е наказателно обвинен. Шокът преминал в ежедневен стрес, постоянно анализирал случилото се и мислил за резултата от производството. Затворил се в себе си, спрял да общува с дългогодишни приятели, тъй като изпитвал срам и имал усещане, че всеки го гледа с недоверие. Започнал да качва килограми, което довело до проблеми с кръвното налягане. Всяко явяване в съдебна зала допълнително изостряло психическото му състояние. Всеки път се надявал делото да приключи и да бъде доказана невинността му, но делата продължавали с години. Отказал работа като охранител, тъй като му изискали справка за висящи наказателни дела, която не искал да представи, за да не се чувства унижен и защото нямало да отговаря на изискванията за съответната длъжност. Същият излага, че дори и след като бил оправдан, не се възстановил психически и физически. Все още изпитвал срам. Въз основа на тези обстоятелства Н. Н. Д. моли да бъде постановено решение, с което Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 15 000 евро за претърпените неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение, за което е оправдан, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

3. Ответникът Прокуратурата на Република България чрез прокурор Д.Д. от Окръжна прокуратура – *** оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че не може да се предполага, а подлежи на доказване наличието на влошено здравословно състояние, накърненото достойнство, срам, мъки и загуби – в личен и професионален план. Изразява становище, че в случая не са ангажирани доказателства, установяващи действително претърпените вреди от ищеца, както и причинната им връзка с воденото наказателно производство срещу него. Поддържа, че не е материално легитимиран да отговаря за вредите, търпени след внасяне на обвинителния акт в съда, тъй като в този период делото се намирало при друг правен субект, отговорен за своевременното му разглеждане и решаване.

Отделно от това ответникът излага, че претендираното обезщетение от 15 000 евро е в завишен размер, несъответстващ на претърпените вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи, несъобразен с чл. 52 ЗЗД.

4.Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретните фактически твърдения и възражения на страните се разпределя, както следва:

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: че е бил обвинен в извършване на престъпление; че е оправдан с влязла в сила присъда; претърпените неимуществени вреди; както и причинна връзка между обвинението и вредите.

По доказателствата:

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА за прилагане НОХД № ***/ 2022 г., по описа на Окръжен съд – ***.

ДА СЕ ИЗИСКА от Инспектората на ВСС удостоверение, от което да е видно дали е постъпило заявление от Н. Н. Д. за определяне и изплащане на обезщетение по реда на чл.

60а и чл. от ЗСВ за наказателно обвинение по досъдебно производство № 4/ 2017 г., по описа на ТС БОП – ***, пр.пр. № 350/ 2016 г., по описа на Специализираната прокуратура, завършило с постановяването на оправдателна присъда № 13/ 19.06.2024 г., постановена по 3

НОХД № ***/ 2022 г., по описа на Окръжен съд – ***, потвърдена с решение № 139/ 31.03.2025 г. по ВНОХД № 610/ 2024 г., по описа на Апелативен съд – София, и ако е подадено такова, какъв е резултатът от него.

ДОПУСКА съдебно-психологична експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки, както и след преглед на ищцата, да отговори на формулираните в исковата молба въпроси. ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 400 лева, които да се изплатят от бюджетните средства на Окръжен съд - ***.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Ц.В.Д., с адрес: гр. ***, ул. ***, бл. 86, вх. Б, ет. 2, ап. 17, тел.: ***, която да се призове. В призовката до нея да бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебно заседание с преписи за страните.

УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да посочи конкретните обстоятелства, за установяването на които е поискал допускане на свидетелски показания.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на свидетелски показания за първото по делото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка. В случай че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.

Разпечатката съдържа 39 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90719ec8-36da-4339-8759-207d2267babe