Решение № 874 от 29.10.2019, Софийски градски съд

Р E Ш Е

Н И Е гр. София , 29.10.2019г.

В И М Е Т О НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД , Наказателно отделение , ІХ - ти Въззивен състав , в открито заседание на тридесети септември през двехиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА

ЙОРДАНОВА

2. СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Цанкова , като разгледа докладваното от съдия Йорданова В . Н .

Ч. Х. Д . №

2927 по описа за 2019 година , и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 313 от НПК.

С присъда от 20.02.19г. по Н .Ч .Х .Д . № 20516

/ 17г . СРС, НО , 105 с - в е признал подсъдимата А.А.

В. за невиновна за извършено престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2 пр.2 вр. чл. 147 ал.1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК я е оправдал по внесеното обвинение . С присъдата е отхвърлен предявения граждански иск в размер на

4900 лв , претендирани неимуществени вреди от гражданския ищец П.Х.Т. като неоснователен и недоказан по размер и основание . С присъдата е осъден частния тъжител П.Х.Т. на осн. чл.190 ал. 1 от НПК да заплати на подсъдимата А.А.

В. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв .

Срещу присъдата е постъпила жалба от частния тъжител П.Х.Т., с която се иска отмяната на постановената присъда и осъждането на подсъдимата по внесеното обвинение .

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител П.Х.Т.– адв. П.подържа подадената жалба и пледира присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена , като подсъдимия бъде осъден по внесеното обвинение спрямо него с частната тъжба .

В съдебно заседание частният тъжител П.Х.Т. подържа изложеното от своя повереник и пледира на свой ред за отмяната на първоинстанционната присъда и осъждането на подсъдимия по внесеното обвинение спрямо него с частната тъжба .

В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимата А.А.

В. –адв Г. пледира да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд , а жалбата да се остави без уважение , както и пледира за присъждане на разноски направени пред въззиния съд .

В съдебно заседание подсъдимата А.А.

В. подържа изложеното от своя защитник.

Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

Жалбата е неоснователна .

Първоинстанционният съд в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .

Въз основа на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимата А.А.В., ЕГН **********, е родена на *** г. в гр. ******, българка, българска гражданка, с основно образование, вдовица, пенсионер, неосъждана, с адрес в гр. ******.

Между частния тъжител П.Т. и подсъдимата А.В. са налице влошени отношения и дълготраен конфликт на лична основа, по повод наследство, а именно недвижим имот - УПИ V-194, кв. 26 по плана на с. ******, в който са построени масивна жилищна сграда - къща, жилищна сграда тип лятна кухня и паянтова сграда. Същият е станал и повод в продължение на години между двете страни да се водят множество дела от граждански и наказателен характер.

След множество жалби до прокуратурата, целящи иницииране на наказателно производство срещу частния тъжител Т., и последвали откази за образуване или водене на такова, разочарована от безрезултатните, проточващи се с години действия на държавното обвинение, на 30.05.2017 г. подсъдимата В. решила да се обърне към министъра на правосъдието на Република България с писмо, озаглавено „молба“, в което подробно описала недоволството си от работата на прокуратурата, както от нейн личен опит, така и от общи впечатления като гражданин на Република България. Изложила накратко своите отношения с частния тъжител Т., и правния спор помежду им.

След като узнал за писмото до министъра на правосъдието и се запознал със съдържанието му, частният тъжител Т. преценил, че по този начин било опетнено името му, накърнена честта и достойнството му от подсъдимата В. и за това на 22.11.2017 г. подал тъжба в PC - гр. Пазарджик против подсъдимата В., с която било инициирано настоящото наказателно производство. Поради нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НПК, с разпореждане от 24.11.2017 г. PC - гр. Пазарджик прекратил съдебното производство пред себе си и изпратил делото по компетентност на Софийски районен съд.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства : обяснения на подсъдимата, и писмени доказателства в хода на съдебното следствие - жалби на подсъдимата: жалба от 20.03.2014 г. до РП - гр. Пазарджик, жалба от 05.02.2015 г. до ОП - гр. Пазарджик, жалба от 03.02.2016 г. до ВКП, Постановление на ВКП от 26.02.2016 г. по пр. №1725/2016 г. по описа на ВКП, жалба от 29.08.2016 г. до PC - гр. Пазарджик, жалба от 16.05.2017 г. до ОС - гр.

Пазарджик; писмо вх. №94-А-162 от 30.05.2017 г., озаглавено „молба“, до министъра на правосъдието.

Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал и установил всички обстоятелства

,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимата , които имат значение за неангажиране на наказателната й отговорност .

Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка.

Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :

Подсъдимата

А.А. В. с деянието си не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.

148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2, пр. 2 вр. чл. 147 , ал. 1, пр. 2 от НК, а именно в това , че на 30.05.2017г. в писмо вх. № 94-А-162 от 30.05.2017г., озаглавено молба до Министъра на правосъдието, с административен адрес в гр. София приписала на П.Х.Т. престъпление, а именно кражба като посочила, че „П.Х.Т. е крадеца, който я е изкраднал, и „крадецът беше хванат и си призна“.

Доводите на защитата за доказаност на извършеното престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2, пр. 2 вр. чл.

147 , ал. 1, пр. 2 от НК , въззивният съд намира за неоснователни , тъй като деянието се явява несъставомерно от субективна страна . От обективна страна въззивният съд намира ,че в достатъчна степен са индивидуализирани елементите от състава на престъплението „ кражба „ , за чието приписване в писмо вх. № 94-А-162 от 30.05.2017г., озаглавено молба до Министъра на правосъдието частният тъжител П.Х.Т. е повдигнал обвинение с частната тъжба , противно на изложеното в мотивите на СРС . Видно е от съдържанието на писмото ,че в него подсъдимата В. в достатъчна степен е конкретизирала престъпното деяние, за което твърди, че е извършено от частния тъжител Т.. Анализът на изразите „отпреди 3 год. ни окрадоха къщата до стени и крадеца беше хванат и си призна ... Крадеца, който ни е изкраднал, се казва П.Х.Т.“., сочи , че са налице всички обстоятелства, които са елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, като същите са описани и достатъчно точно . Посочено е мястото на извършване на деянието , доколкото подсъдимата В. в писмото е посочила , че е наследник на къщата в с. ****** , Пазарджик , която именно е била „ окрадена „ .Същата е посочила и времето на извършване на деянието , а именно отпреди 3 години, както и е посочила предмета на престъплението , а именно , че къщата е била окрадена до стени . Настоящият въззивен съд намира за неоснователни доводите за доказаност на деянието от субективна страна ,тъй като в тази насока събраните от първата инстанция подробно изброени гласни и писмени доказателства и доказателствени средства , не позволяват да се направи друг различен правен извод от възприетото от СРС за несъставомерност от субективна страна на описаното в частната тъжба деяние по повдигнатото обвинение . Правилни са изводите на СРС ,че умисълът за клевета се изключва, когато субектът е уверен в истинността на приписваното престъпление, която увереност е обоснована на обективни факти . По настоящето дело с оглед на безспорно установените обстоятелства , предвид на приложените по делото писмени доказателства , се налага извода , че отношенията между страните са били силно изострени , с оглед на възникналия помежду им траен и дългогодишен конфликт ,който не е намерил своето разрешение през годините . В тази връзка се налага извода ,че подсъдимата е формирала изводите си относно извършено от страна на частния тъжител престъпление спрямо нея въз основа на част от писмените доказателства приобщени към делото, а именно постановленията на държавното обвинение, и най-вече Постановлението на ВКП от 26.02.2016 г. по пр. №1725/2016 г., с което се отменят постановленията за отказ за образуване на досъдебно производство на по нискостоящите прокуратури. Видно е съдържанието на това постановление , че въз основа на него в подсъдимата се затвърдило убеждението , че от страна на частния тъжител е извършено престъпление спрямо нея. В тази насока правилно е посочено от

СРС , че към момента на входиране на процесното писмо в Министерство на правосъдието, не е налице влязъл в сила съдебен акт, който да отхвърли твърденията на подсъдимата за наличието на извършено престъпление от общ характер, а напротив, видно от приобщените по делото жалби на подсъдимата В. до съда, както и последвалото определение на ОС - гр. Пазарджик от 12.07.2017 г., нейните процесуалните действия по обжалване са продължили, при което с оглед на съвкупната преценка на тези обстоятелства , се налага извода ,че подсъдимата към момента на подаване на писмото до Министерство на правосъдието, е била уверена в истинността на приписваното престъпление, която увереност е била обоснована на обективни факти , а именно цитираните писмени доказателства ,при което деянието се явява несъставомерно от субективна страна .

Законосъобразно с присъдата е отхвърлен предявения граждански иск в размер на

4900 лв , претендирани неимуществени вреди от гражданския ищец П.Х.Т. като неоснователен и недоказан по размер и основание , с оглед неустановяване на извършването на деянието от страна на подсъдимата , вследствие на което на частният тъжител да са били нанесени претендираните неимуществени вреди.

Законосъобразно с оглед изхода на делото с присъдата е осъден частния тъжител П.Х.Т. на осн. чл.190 ал. 1 от НПК да заплати на подсъдимата А.А. В. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв .

По направеното от упълномощеният защитник на подсъдимата А.А. В. –адв Г. искане за присъждане на разноски направени пред въззиния съд , следва да се произнесе СРС , с оглед на възможността за упражняване на инстанционен съдебен контрол след произнасянето , който в случай на произнасяне от настоящия съд , чието решение не подлежи на обжалване , би бил невъзможен .

При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда .

Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .

Воден от горното съдът

Р Е Ш

И

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 20.02.19г. по

Н .Ч .Х .Д . № 20516 / 17г . СРС, НО , 105.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест .

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Членове : 1.