Определение № 2642 от 23.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2642 гр. Бургас, 23.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20262100501549 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частната жалба на Х. Р. С. против определение №3798 от 31.07.2026 г. на РС – Бургас постановено по гр.д.№1350/2026 г. , с което е отхвърлена молба по чл.248 от ГПК за изменение на Решение №1761 по делото в частта за разноските. Сочи се , че на жалбоподателката по делото е била осъществена безплатна правна помощ от процесуалния представител – адвокат на основание чл.38 ал.1 от ЗАдв. поради материално затруднение на страната. Сочи се , че е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение , но съдът е оставил без уважение искането , а молбата по чл.248 от ГПК впоследствие е отхвърлил. Основния мотив на съда е че не е представен писмен договор за правна помощ , в който изрично да се сочи , че представителството се осъществява безплатно. Според страната съдът прилага формално закона. Относно необходимостта от писмен договор с изрична клауза за безплатност страната се позовава на практиката на ВКС – Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. по т.д.№6/2012 на ОСГТК на ВКС: - в което се сочи че писмената форма на договора за правна помощ е за доказване , а не за действителност. Липсата на такъв договор не е пречка за възникване на правото по чл.38 ал.2 от ЗАдв. Позовава се и на конкретни правни актове , според които липсата на писмен договор не препятства правото по чл.38 от ЗАдв. Съществено в случая е постигнатото съгласие между адвокат и клиент за безвъзмездност на помощта и това съгласие може да бъде доказано с всички допустими средства , а не само с формален договор. В процесния случай волята за предоставяне на безплатна правна помощ е заявена по категоричен начин с изрично направено исконе по чл.38 от ЗА. От друга страна липсват данни за платено възнаграждение и представено пълномощно. В случая съдът е отказал да извърши преценка на всички данни по делото. Налице е случай в който съдът е приел , че безплатното представителство се установява от представеното пълномощно и протоколите на проведените съдебни заседания. Изискването на изричен договор е създаване на пречка 1 пред адвоката за упражняване от негова страна на признато от закона право. В случая не е налице вземане на страната , а на процесуалния представител. Прави се оплакване , че съдът по този начин санкционира адвоката за осъществената от него безплатна помощ на затруднено в материално отношение лице. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на определение , с което ответника по делото бъде осъден да заплати на процесуалния представител – адвокат Г. – АК – Сливен на адвокатско възнаграждение , което по размер бъде не по-нисък от предвидените в Наредба №1/2004 г. за МРАВ.

От страна на ответника по делото – Национална компания „ Железопътна инфраструктура“ / НК“ЖИ“/ не се депозира отговор по частната жалба.

След преценка на доказателствата по делото съдът установява следното:

Безспорно се установява , че производството по гр.д№1350/26 г. по описа на РС – Бургас е приключило с постановено решение №1761 от 15.07.2026 г. , с което исковата претенция против ответника НК“ЖИ“ е като на ищцата е присъдена сумата от 50 547.82 евро обезщетение за неимуществени вреди. Изрично в проведеното последно по делото съдебно заседание на 15.06.2026 г. от страна на процесуалния представител на ищцата е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 във вр. С т.2 на ал.1 от ЗАдв. поради това , че ищцата е в лошо финансово състояние – преповтаряне на искане , направено още изначално в ИМ / Вж. л.4 по делото на РС/. Съдът е оставил без уважение това искане на адв. Григорова. В мотивите си съдът е посочил , че следва да бъде представен писмен договор , в който да е отразено , че процесуалното представителство се осъществява безплатно по чл.38 от ЗАдв. Съдът се е позовал на Определение №3075 от 22.11.2024 г. на ВКС по т.д.№641/2024 г. на Второ т.о. на ВКС , Определение №3367 от 12.12.2024 г. на ВКС по т.д. №2460/2024 г. на Първо т.о. на ВКС . В случая е представено само пълномощно и липсва представен договор за правна помощ с уговорка за осъществяване на безплатно представителство. Поради това исканото възнаграждение не е присъдено.

От ищцовата страна е била подадена частна жалба против решението в частта , с която е оставено без уважение искането за присъждане на възнаграждение. От ответната страна е депозиран отговор , че жалбата е неоснователна.

Съдът е приел жалбата като искане по чл.248 от ГПК. Молбата е отхвърлена с аналогични мотиви като в решението – липсва представен договор за защита с уговорката процесуалното представителство да се осъществява безплатно. Съдът освен това е посочил , че липсва изрично заявление от ищцата в хода на делото, че е сключила договор за безплатна помощ със своя адвокат.

Частната жалба е допустима – депозирана е в законоустановения срок от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Районният съд е изложил подробни мотиви както в решението си , така и в 2 определението по чл.248 от ГПК , които настоящият съдебен състав изцяло възприема.

Споделя се становището, изложено от първоинстанционния съд , че представянето на договор в писмена форма , в който е отразено , че процесуалното представителство се осъществява безплатно при условията на чл.38 ал.1 от ЗАдв. е необходимо основание за присъждане на възнаграждение за адвоката при условията на чл.38 от ЗАдв. Правилно районният съд е изложил в определението си , че освен липсата на писмен договор в случая липсва и изрично волеизявление на ищцата , че с процесуалния си представител – адвокат има договореност за оказване на безплатна правна помощ. След като такова изрично изявление липсва , както и не е наличен договор в писмена форма няма как да се установи каква е волята на страната по делото и нейния процесуален представител. Именно в писмения договор следва да бъде обективирана волята на страната и нейния процесуален представител за условията при които се сключва договора – дали е при твърдените условия – безплатно поради лошо финансово състояние на страната или е срещу заплащане на съответна сума. При липсата на такъв договор съдът няма начин как да узнае каква е волята на страните и да приложи закона. В тази насока районният съд е цитирал и се е позовал на актуална практика на ВКС : - Определение №3075 от 22.11.2024 г. на ВКС по т.д.№641/2024 г. на Второ т.о. и Определение №3367 от 12.12.2024 г. на ВКС по ч.т.д.№2460/2024 г. на първо т.о. на ВКС. В процесния случай по делото е представено само пълномощно за представляващия адвокат като условията , при които е станало упълномощаването са неясни – няма изрични доказателства - договор в писмена форма за това , че по делото е оказана безплатна правна помощ поради липса на средства на ищцата. Районният съд в определението си е посочил също така , че липсва и изрично изявление на ищцата за условията , при които е договорено процесуалното представителство с адвоката. При това положение извода на районния съд , че в полза на адвоката не трябва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. е правилен и законосъобразен, жалбата против определение №3798 от 31.07.2026 г. се явява неоснователна и следва да бъде оставена като такава без уважение. Изложените от първоинстанционния съд мотиви както в решение№1761 , така и в определение №3798 относно наличието на основание за присъждане на възнаграждение в полза на представляващия ищцата адвокат при условията на чл.38 от ЗАдв. съдът възприема изцяло на основание чл.272 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК и във вр. С чл.272 от ГПК , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х. Р. С. / чрез адв. Григорова – АК – Сливен/ против определение №3798 от 31.07.2026 г. на РС – Бургас постановено по гр.д.

№1350/2026 г. , с което е отхвърлена молба по чл.248 от ГПК за изменение на Решение 3

№1761 по делото в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4