Решение № 929 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330102974 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявена е искова молба по реда на 422 ГПК от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД срещу Г. Т.. Твърди се, че ответникът на 18.04.2018 г. постъпил в болницата, в отделението по спешна медицина с оплаквания за ***. След извършен преглед било установено, че диагностичната и лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболнична помощ, ето защо ответникът е насочен за приемане във Втора клиника по хирургия.

Хоспитализиран е на същата дата с приемна диагноза „***“. Била указана болнична помощ в изпълнение на задължителен алгоритъм по клиничната пътека № ***, а именно „консервативно лечение при ***“. Били извършени съответните медицински дейности с изискуемия минимален болничен престой от 2 дни. Пациентът бил изписан на 22.04.2018 г. със същата диагноза. Същият обаче бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил до изписването си. В същото време бил запознат с цените на предоставената медицинска помощ, което удостоверил с подписване на декларация. Поради изложеното ищецът счита, че сумата за изпълнената клиничната пътека в размер на 893 лв. е дължима от ответника и моли съда да установи тази дължимост, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, а именно 06.10.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Ответникът чрез назначения особен представител е подал отговор в срок. Оспорва се искът като неоснователен. Твърди, че не е било налице основание за провеждане на стационарно болнично лечение, тъй като към момента на хоспитализация на ответника не е била поставена диагноза, 1 сочеща наличие на заболяване, което налага болнично лечение. Твърди, че ответникът е приет за спешно лечение, а разходите по указаната спешна помощ се поемат от държавата. Твърди, че ищецът е бил наясно с факта, че пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, оспорва да е извършено лечение по процесната клинична пътека № ***, оспорва да е установено в какво здравословно състояние е бил изписан пациентът, както и как е бил определен размерът на претендираната сума.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и на закона, съдът приема следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск по чл.422 ГПК, вр. чл.109, ал.1, вр. с чл.52, ал.2 от Закона за здравното осигуряване. За основателността му следва да са настъпили следните юридически факти: на ответника да е оказана медицинска помощ, извън спешното му състояние, в сочения в исковата молба обем, вкл. болничен престой за процесния период; ответникът да не е бил осигурен - да е бил с прекъснати и невъзстановени здравноосигурителни права по време на болничния престой; претендираната парична сума да е съответна на ценоразписа на лечебното заведение, лечебното заведение да е изправна страна по облигационното отношение.

Съдът намира иска за допустим след проведено заповедно производство и за основателен по следните съображения.

От постъпилото по делото писмо от НАП се установява, че ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права за периода на болничния престой от 18.04.2018г. – 22.04.2018г. Без значение е обстоятелството, че на следващия ден правата му са били възстановени, тъй като с аргумент от чл.109, ал.3 от ЗЗО правата се възстановяват занапред, от датата на плащане на вноските. Ето защо в твърдения период на болничен престой лицето е било неосигурено и дължи плащане на оказаната медицинска помощ. Без значение е и фактът, че ищецът е знаел за прекъснатите здравноосигурителни права.

Оказването на медицинска помощ на неосигурено лице със знанието за този факт не означава отказ от възнаграждение от страна на лечебното заведение, напротив, съгласно чл.52, ал.2 от ЗЗО, в тези случаи медицинската помощ се заплаща от неосигуреното лице по цени на лечебното заведение.

Претендираната стойност на клиничната пътека № *** „Консервативно лечение при ***“, по която се твърди пациентът да е лекуван, съответства на представения по делото ценоразпис, а именно в размер на 893 лв. Видно от съдържанието на самия ценоразпис, той е актуален към периода на болничния престой на пациента, доколкото в него е посочено, че последното му изменение е от 17.10.2017г.

Установява се от представената декларация, подписана от ответника, че същият е бил запознат с ценоразписа на лечебното заведение, поради което ищецът е изправна страна в правоотношението и е изпълнил задължението си да информира пациента за тези цени, кореспондиращо на правото на пациента по чл.86, ал.2, т.6 от Закона за здравето.

2

Съдът намира, че се установява и обстоятелството, че ищецът е оказал на ответника медицинска помощ именно по клинична пътека № ***.

Съгласно представената епикриза, която съставлява официален документ за удостоверените в нея обстоятелства и обвързва съда за тяхното осъществяване, ответникът е приет във Втора хирургична клиника на 18.04.2018г. и изписан на 22.04.2018г. Поставена му е диагноза – „***“ или на български език – „***“. Това е и насочващата диагноза в направлението за хоспитализация. Извършени са му изследвания: образна рентгеноскопия и рентгенография на корем, проведени са консултативни прегледи със специалисти, което се потвърждава от приложената кардиограма, както и от приложените резултати от образното изследване и от изследванията, приложени на л.47, л.48 и л.50 от делото. Видно от датата на извършване и изпращания лекар тези изследвания са извършени след приема в клиниката.

Обратното се отнася за извършения ултразвук на корем, което изследване е назначено и извършено още в хода на прегледа в спешен кабинет, същото се отнася и за изследванията на л.51 от делото. Ето защо тези изследвания не следва да се взимат предвид при преценката за извършеното по време на болничния престой.

Съгласно епикризата, приложена е терапия: водно-солеви разтвори, спазмолитици, клексан, цефотаксим, квамател.

Съгласно Националния рамков договор от 2018г., приложение 17 „Клинични пътеки“, клинична пътека № *** се отнася до консервативно лечение при ***. В това се включва и „***“ под № К85. Съгласно това Приложение към НРД, КП № *** изисква минимален болничен престой от 2 дни и включва диагностични и терапевтични процедури, сред които рентгенография на корем, биохимични изследвания, сред които на глюкоза, креатинин и др., които са извършени съгласно резултатите на л.47 и 50 от делото, хематологични изследвания – изследване на протромбиново време, което също е извършено съгласно резултатите на л.48 от делото.

Следователно, на пациента са извършени основни диагностични процедури – рентгенография на корем, биохимични и хематологични изследвания по време на болничния престой, спазен е минималният такъв. Приложена е фармакотерапия, която се предвижда по тази клинична пътека, а именно – терапия с няколко вида лекарства. Поради всичко изложено, установява се, че пациентът е лекуван именно по процесната клинична пътека № *** и че тя е изпълнена, доколкото отговаря на минималния болничен престой и на включените в нея диагностични и терапевтични процедури. Ето защо е ясно и как е определен размерът на вземането, той се определя от дължимата сума за лечение по тази клинична пътека според ценоразписа на лечебното заведение, както беше посочено по-горе.

Неоснователни са доводите на особения представител, че на ответника не била поставена диагноза, която да налага болнично лечение. Установява се от листа за преглед в спешен кабинет, след назначаване и извършване на изследвания, вкл. ултразвук на корем и изследвания на кръв и урина, че лекарят е направил извод, че диагностичната и лечебна цел не може да се 3 постигне в условията на извънболнична помощ и пациентът се предлага за хоспитализация, като е поставена диагноза „***“. Следва да се има предвид и начинът на протичане на болничния престой, който е минимум 2 дни, а е продължил 4, извършени са редица изследвания, прегледи и са приемани няколко вида лекарства, проследявани са резултатите от изследванията чрез повторното им извършване във времето. Тези обстоятелства налагат извода, че пациентът е имал нужда от това болнично лечение и то е проведено в поголям обем от минимално необходимия времево.

Не е основателно и възражението, че не се установявало в какво състояние е изписан пациентът. Съгласно материалната доказателствена сила на епикризата, следва да се приеме за установено посоченото в нея, че състоянието му се е подобрило, болките са отзвучали, коремът бил мек и неболезнен.

Съгласно изричната норма на чл.52, ал.2 ЗЗО, вр. с чл.82, ал.1, т.1 от ЗЗ не се заплаща и от здравно неосигурените лице медицинската помощ при спешни състояния. Съгласно чл.1 от НАРЕДБА № 25 ОТ 4 НОЕМВРИ 1999 Г. ЗА ОКАЗВАНЕ НА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ спешната помощ се оказва от всички лечебни заведения. Съгласно чл.12, ал.1 от Наредбата спешната помощ се предоставя на мястото на инцидента, по време на транспорта и в спешно отделение. Част от обхвата на спешната помощ съгласно чл.9 от Наредбата е осигуряване на необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура, провеждането на необходимите лечебни и специфични реанимационни дейности до настаняването на пациента в болница. Това е сторено при прегледа в спешен кабинет, като на пациента е извършен ултразвук на корем в 10.03ч. още преди да приключи прегледа в спешното отделение в 10:47ч.

Назначени са и изследвания на кръв и урина. След това обаче е направен извод за нужда от болнично лечение и ответникът е постъпил в клиниката по хирургия. Съгласно изричния текст на чл.9 от Наредбата, спешната помощ включва дейности до настаняването в болница. Ето защо спешното състояние на ответника не означава, че същият ще бъде лекуван изцяло безплатно, а че извършването на всички диагностични и лечебни процедури до приемането му в болница и нужни именно за преценката дали е нужно болнично лечение, ще бъдат безплатни. След това пациентът дължи стойността на оказаната му медицинска болнична помощ, тъй като не е здравноосигурен.

Искът се явява основателен и следва да се признае дължимостта на сумата от 893 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.10.2022г., до окончателното плащане, като законна последица от уважаването на иска.

С оглед изхода от делото, на ищеца следва да се присъдят поисканите и сторени от него разноски, както следва: 25 лв. държавна такса в заповедното производство, в исковото производство: 5 лв. за такса за удостоверение, 200 лв. – депозит за особен представител и 300 лв. – за платен адвокатски хонорар или общо 505 лв. в исковото производство. Ищецът е останал задължен за държавна такса в исковото производство в размер на 25 лв., поради което и на 4 основание чл.77 от ГПК следва да бъде осъден да я заплати по сметка на съда.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, с адрес: гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.109, ал.1, вр. с чл.52, ал.2 от ЗЗО, че Г. Т. , ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи следната сума, за която е издадена Заповед по чл.410 ГПК № 7383/23.10.2022г. по ч.гр.д. № 14401/2022г. на ПРС, а именно: сумата в размер на 893 лв., представляваща цена на предоставена медицинска помощ в периода 18.04.2018г. – 22.04.2018г ., дължима поради прекъснати и невъзстановени за този период здравноосигурителни права, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 06.10.2022г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Г. Т. , ЕГН: ********** да плати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405 разноските в исковото производство в размер на 505 лв. и в заповедното производство в размер на 25 лв.