Решение № 647 от 22.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Варна, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100501161 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№16022/26.05.2026г., подадена от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20268950400806 по описа на частен съдебен изпълнител Л.С, с рег.

№895, с район на действие Окръжен съд – Варна, срещу действие на частния съдебен изпълнител, изразяващо се в постановление за разноски от 13.05.2026г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване, поради прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя П. К., в размер на 585,00 евро с ДДС и по отношение на размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

В жалба се моли обжалваното постановление да бъде отменено. Сочи се, че действията, реализирани от процесуалния представител на взискателя се изразяват единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Акцентира се, че съдебният изпълнител не се е съобразил с това обстоятелство и неоснователно е отказал да намали претендираните от взискателя разноски. Отправя се искане да бъде намалена и таксата по т.26 от тарифата, в резултат на уважаване на направеното възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило становище от взискателя – П.

М. К., в който се излагат доводи, че подадената жалба е неоснователна. Твърди се, че освен молбата за образуване на изпълнителното дело, от страна на процесуалния представител на взискателя е подадена и последваща молба за налагане на запор спрямо банковите сметки на длъжника, поради липса на погасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение. Акцентира се, 1 че претендираното адвокатско възнаграждение е съразмерно и длъжникът не следва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

В срока по чл.436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени мотиви от частния съдебен изпълнител, в които се сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди се, че при образуване на изпълнителното дело, взискателят е представил доказателства за направени разноски в размер на 200,00 лева – адвокатско възнаграждение. След което, доколкото в срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане, процесуалният представител на взискателя е подал молба с искане съдебният изпълнител да предприеме последващи действия, за което също са претендирани разноски. Изтъква се, че длъжникът не е изпълнил доброволно своето задължение, а същото е погасено единствено в резултат на постъпили по делото суми от наложения спрямо банковите сметки на длъжника запор. Конкретизира се, че няма основания да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение, нито този по т.26 от тарифата, доколкото при формирането й не се отчитат сторени от взискателя разноски за процесуално съдействие и защита.

Съдът, след като се запозна с доводите и възраженията на страните, с мотивите на съдебния изпълнител, както и с материалите по изпълнителното намира следното:

Изпълнително дело 20268950400806 е образувано на 06.04.2026г. по молба на П. М. К., чрез адвокат Й. А., срещу ЗАД „Армеец“ АД на основание изпълнителен лист от 01.04.2026г., издаден по г.д.№2207/2024г., с който ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на П. М. К. сумата в размер на 6294,31 евро – деловодни разноски. Към молбата е приложено пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие, сключен между П. К. и адвокат А., съгласно който в деня на подписването му е заплатено и уговореното адвокатско възнаграждение, в размер на 125,00 евро с ДДС.

На 07.05.2026г. постъпила молба от взискателя с искане да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника, както и е претендиран адвокатски хонорар в размер на 460,00 евро с ДДС. На 12.05.2026г. постъпило съобщение от „Централна кооперативна банка“ АД, че в резултат на наложен на 08.05.2026г. запор е извършен превод на цялата дължима от длъжника сума.

На 11.05.2026г. постъпило възражение от длъжника спрямо размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от 585,00 евро. На 13.05.2026г. с разпореждане съдебният изпълнител оставил без уважение искането на длъжника за намаляване на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение.

На 14.05.2026г. с разпореждане съдебният изпълнител приключил изпълнителното дело, поради погасяване на дълга.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнителното дело, поради което е допустима.

Длъжникът може да обжалва всяко действие на съдебния изпълнител, с което се определят дължимите разноски по изпълнителното дело, без значение как е наименован и къде е обективиран този акт. В случая, с разпореждане от 13.05.2026г., съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на 2 длъжника за намаляване на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение.

На следващо място, съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Съгласно чл.10 от Наредба №1/09.07.2024г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е: по т.1. – за образуване на изпълнително дело – в размер на 200 лв.; по т.2 – за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания до 100 000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 – съобразно материалния интерес от изпълнителния лист – 6294,31 евро.

Видно от представените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие, се установява, че взискателят е платил на адвокат Й. А., сумата в размер на 585,00 евро за процесуално представителство по изпълнителното дело.

Към настоящия момент, адвокат А. е подал молба за образуване на изпълнителното производство, за което и съобразно посочената наредба е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 125,00 евро.

Видно от материалите по делото, в срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане от страна на длъжника, поради което и взискателят, чрез адвокат А., е отправил молба към съдебния изпълнител за предприемане на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания, за което е претендирано и присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 460,00 евро с ДДС. Именно след предприемане на тези действия, взискателят е бил удовлетворен напълно, а изпълнителното производство е приключило.

С оглед горното, съобразявайки, че изпълнителното производство вече е приключило, че от страна на адвокат А. не са осъществени други действия, както и че уговореното адвокатско възнаграждение е в рамките на предвидените такива минимални размери съгласно наредбата, то правилно съдебният изпълнител е оставил без уважение, направеното от длъжника възражение.

По отношение на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, отново следва да бъде посочено, че разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или в случаите, в които длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното производство. По отношение на пропорционалната такса изрично е посочено, че същата се дължи върху събраните от съдебния изпълнител суми, с изключение на сумите, събрани за адвокатско възнаграждение. Няма данни същата да е начислена и върху размера на претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на длъжника по отношение приетия от частния съдебен изпълнител размер на адвокатското възнаграждение на взискателя и по отношение на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

3

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл.435, ал.2, т.7 ГПК жалба с вх.№16022/26.05.2026г., подадена от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20268950400806 по описа на частен съдебен изпълнител Л.С, с рег. №895, с район на действие Окръжен съд – Варна, срещу действие на частния съдебен изпълнител, изразяващо се в постановление за разноски от 13.05.2026г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване, поради прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя П. К., в размер на 585,00 евро с ДДС и по отношение на размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4