Решение № 58 от 07.04.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Девин, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100374 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и при условията на евентуалност – нищожност на клаузата на т. 5 от Договора, касаеща възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство.

В исковата молба ищцата твърди, че на 12.07.2021 г. между нея и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 104*, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 700.00 лева. Съгласно договора, ищцата е следвало да погаси заема в срок от 12 месеца. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49.66%. В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Ф. Б." в полза на Дружеството ответник. Твърди, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 700.00 лева, Д.

Х. установила, че освен заемната сума от 700.00 лева, са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Ф. Б.“ 1

ЕООД, в размер на 350.00 лева. Счита процесния договор за недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл. 5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност.

Твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди, че ищцата не е подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й е бил представян.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му. Ето защо договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Счита, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. Твърди, че ответника не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение.

Счита, че с това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Твърди, че посочения в договора годишен процент на разходите и общата дължима сума не отговарят на действителните такива. Счита, че посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д ал. 1 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Счита, че сумата, претендирана от ответното 2 дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.

19, ал. 1 ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Твърди, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

Твърди, че целия договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга. Счита, че клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 104* за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПК.

Моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на Договор за потребителски кредит № 104*, сключен между ищцата Д. Р. Х. и „Ф. Б.“ ЕООД на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл.

19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена. Моли съда, в условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 104*, сключен между ищцата: Д. Р. Х. и „Ф. Б.“ 3

ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "F. B." в полза на ответника. Претендира за направените разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответника „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, чрез пълномощника му юрк. Г. Г., който моли съда да приеме иска за неоснователен, като излага съображения. Ищецът посочва, че на 05.08.2021 г. между него и ответника „Ф.

Б.“ ЕООД, ЕИК *********, е сключен Договор за потребителски кредит № 104*/12.07.2021г. По силата на договора, ответникът е отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 700.00 лева. Твърди, че кредитополучателят бил длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 5 месеца. По силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от М. Б.

(Малта). Моли съда да приеме, че твърдението на ищеца, че чл. 5 от Договорът за кредит е нищожен, за неоснователно и излага съображения за това. Счита, че твърдението, че поръчителството от М. Б. (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно.

Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Ф. Б.“ ЕООД, потребителят сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително. Твърди, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — М. Б., а не „Ф. Б.“ ЕООД. Ответникът не е въвел ищцата в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми, като излага подробни съоражения. Твърди, че Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Счита, че твърдението на ищцата за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. Счита, че „Ф. Б.“ ЕООД е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищцата е имала време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнила това си право. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен, претендира за разноски.

В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. Със

4 становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Д. М., поддържа твърденията в исковата молба, оспорва предоставения отговор, като излага съображения по същество.

В о. с. з. ответника „Ф. Б.“ ЕООД не изпраща представител. С молба процесуалния му представител – юрк. Г. Г. поддържа отговора и моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, като излага съображения по същество.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между ищцата Д. Р. Х. и „Ф. Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 104*/12.07.2021г., по който силата на който ищцата като кредитополучател е получила заем от 700.00 лева, брой вноски – 12 месеца, лихва 161.00 лева, годишен процент на разходите - 49.11%. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ф. Б.“ в полза на „Ф. Б.“ ЕООД .

От ответника са представени Договор за предоставяне на потребителски кредит № 104*/12.07.2021г.; Преддоговорна информация /Стандартен европейски формат/.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.

Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при 5 непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т. д. № 911/2009г. на ВКС, I т. о.).

Процесният Договор за потребителски кредит № 104*/12.07.2021г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Процесният договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи служебно, както и на специалните правила по ЗПФУР. Претендираното от ищцата вземане произтича от твърдения за сключен между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № 104*/12.07.2021г., който представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл и текстови съобщения представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на 6 информацията по чл. 8 от Закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.