Решение № 17338 от 26.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17338 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110164577 по описа за 2023 година

Ищецът Г. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. И. Н. – САК, със съдебен адрес: гр. С... е предявил срещу „А“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С... иск за следното:

Да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищеца Г. И. не дължи по изпълнително дело № 729/2023г. при ЧСИ Т К с кредитор „А“ ЕООД сумите съгласно изпълнителен лист от 30.01.2014г., издаден по ч.гр.д.№ 41651/2013г. по описа на СРС, в общ размер на 6161, 36 лв., от които: 2216, 91 лв. – главница, ведно със законната лихва за периода от 03.10.2013г. до изплащане на вземането, представляващи неплатени 12 последни вноски по договор за целево финансиране № **********/19.02.2007г.; 3517, 72 лв. – лихва за забава за периода от 15.06.2007г. до 09.09.2013г., както и 426, 73 лв. – разноски по делото.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.

Ищецът основава искането си към съда с твърдението, че вземането по изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014г. по ч.гр.д.№ 41651/2013г. по описа на СРС, въз основа на който са образувани три изпълнителни дела, а именно: изп. д. № 143/2014г. по описа на ЧСИ К П, изп. д. № 656/2017г. по описа на ЧСИ Т К и изп.д. № 729/2023г. по описа на ЧСИ Т К, е погасено по давност.

Ответникът твърди, че на 19.02.2007г. е сключен договор за кредит № ********** между Г. Д. И. като длъжник и „Т“ ЕАД (понастоящем „ТЮ“ ЕАД), като кредитор. Съгласно договор за цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „ТЮ“ ЕАД като цедент и „А“ ЕООД като цесионер, „А“ ЕООД е придобило вземането по договора за кредит № **********, което е останало неплатено от ищеца по делото. За това, за вземането по посочения договора е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 41651/2013г. по описа на СРС. Въз основа на този 1 изпълнителен лист последователно са образувани: изпълнително дело № 143/2014г. по описа на ЧСИ Катилин П, изп. дело № 656/2017 по описа на ЧСИ Т К и изпълнително дело № 729/2023 по опаса на ЧСИ Т К. Твърди, че по трите дела са предприети действия по принудителното изпълнени, които са прекъсвали давността и тя не е изтекла към датата на предявяване на иска.

Посоченото очертава предмета на делото да е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

От събраните по делото доказателства – документите по изпълнително дело № 143/2014г. по описа на ЧСИ Катилин П, изпълнително дело № 656/2017г. и по изп.д. № 729/2023г., двете по описа на ЧСИ Т К, се установи следното във фактическо и правно отношение:

Предявения иск е допустим - изпълнителното производство по посочените изпълнителни дела не е приключило. Страните по делото са страни и по последно образуваното изпълнително дело, въз основа на изпълнителния лист от 30.01.2014г. по ч.гр.д.№ 41651/2013г. по описа на СРС, като ищецът е длъжник, а ответникът е взискател.

Разгледан по същество иска е основателен, поради следното:

Процесното вземане е установено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 09.10.2023г. по ч.гр.д. № 41651/2013г. по описа на СРС. В настоящото дело няма информация за датата на влизането й в сила, поради което за най – късна такава следва да се има предвид датата на издаване на изпълнителния лист, за вземането, което е установила, а именно - 30.01.2014г. Давността, в която процесното вземане се погасява е 5-годишна.

Не се спори между страните по делото, че първоначално въз основа на този изпълнителен лист, на 25.02.2014г., е образувано изп. д. № 143/2014г. по описа на ЧСИ К П. По силата на задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по т. д. № 3/2020г., ОСГТК, ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани изпълнителни дела преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото е производството по изп.д. № 143/2014 г. по описа на ЧСИ К П, давност за тези вземания не е текла до 26.06.2015г. За вземанията, които се събират принудително отпреди 2015г., давността е започнала да тече от 26.06.2015г., когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г.

Давността е прекъсвана на осн. чл. 116, ал.1, б. „в“ от ЗЗД с действията на съдебния изпълнител, предприети за принудително изпълнение.

Затова първото действие по принудителното изпълнение по изп. дело № 143/2014г., което е прекъснало давността, е наложения запор на вземанията по банковите сметки на длъжника Г. Д. И. в „У“ АД на 29.06.2025г. Последвали са запори на вземанията по банковите сметки на ищеца в „Ю“ АД на 01.07.2015г.; в „О“ АД на 02.07.2015г.; в банка „П“ АД на 09.07.2015г. Започналата да тече нова 5-годишна давност на 09.07.2015г. е прекъсната отново на 27.04.2017г., когато с постановление за налагане на възбрана от същата дата, ЧСИ К П е наложил възбрана върху няколко на брой земеделски имота, собственост на длъжника.

2

На 19.05.2017г. производството по изп.д. № 143/2014г. по описа на ЧСИ К П е прекратено и то е изпратено за продължаване на действията по принудителното изпълнение на ЧСИ Т К, която е образувала изп. № 656/2017г. По това дело взискателят „А“ ООД на 08.11.2017г. е поискал от ЧСИ извършване на опис, оценка и публична продан на възбранените имоти, но тъй като по делото няма данни ЧСИ да е предприел осъществяването на тези принудителни изпълнителни действия в продължение на 5 годишния давностен срок, считано от 08.11.2017г. до 08.11.2022г., същият е изтекъл и е погасил възможността за събиране на вземането на длъжника Г. Д. И. по принудителен ред. По смисъла на приетото в т.10 на ТР № 2/2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е принудително изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /налагане на запор, на възбрана; присъединяване на кредитор; възлагане на вземането за събиране или вместо плащане; извършването на опис и оценка на вещта; насрочването и извършването на публична продан и др./ Както бе посочено извършването на опис, оценка и продажба не са реализирани като изпълнителни способи.

Следващите действия по принудителното изпълнение са предприети по изп. д. № 20238150400729 по описа на ЧСИ Т К на 14.08.2023г. – искания за налагане на запори върху вземания на длъжника; молба за вписване на възбрана върху поземлени имоти, собственост на длъжника, молба за запор върху дружествен дял и други, когато обаче, правото на принудително изпълнение за събиране на вземането по изпълнителния лист от 30.01.2014г,. издаден по ч.гр.д. № 41651/2013г. по описа на СРС е било погасено. Затова, тъй като от 08.11.2017г. до 08.11.2022г. давността за събиране на процесното вземане не е прекъсвана, тя е изтекла на 08.11.2022г. Затова искът на Г. И. е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 916 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК, предявен от Г. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. И. Н. – САК, със съдебен адрес: гр. С... срещу „А“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С..., че Г. Д. И. не дължи по изпълнително дело № 20238150400729 по описа на ЧСИ Т К на „А“ ЕООД, сумите съгласно изпълнителен лист от 30.01.2014г., издаден по ч.гр.д.№ 41651/2013г. по описа на СРС, в общ размер на 6161, 36 лв., от които: 2216, 91 лв. – главница, ведно със законната лихва за периода от 03.10.2013г. до изплащане на вземането, представляващи неплатени 12 последни вноски по договор за целево финансиране № **********/19.02.2007г.; 3517, 72 лв. – лихва за забава за периода от 15.06.2007г. до 09.09.2013г., както и 426, 73 лв. – разноски по делото, за които е издаден изпълнителния лист, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА „А“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С... да плати на Г. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., сторените по делото разноски в размер на 916 лв., на осн. чл.

3

78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4