Определение № 1378 от 12.06.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 2122/2026
- Вид
- Определение № 1378
- Подписан
- 12.06.2026
- В сила
- 16.06.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 19, ал. 1 · Закон за чужденците в Република България
- чл.354а,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1378 гр. Бургас, 12.06.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА в присъствието на прокурора Б. Ст. М. като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Частно наказателно дело № 20262120202122 по описа за 2026 година като съобрази материалите по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64 от НПК и е образувано по повод постъпило искане от прокурор при РП - Бургас за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемия по досъдебно производство № ****г. по описа на ГПУ - Бургас, Пр. пр. вх. № *****/2026г., Пор. № ****/2026г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, а именно – А. И. И., ЕГН **********, роден на *****************.
В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - град Бургас поддържа изцяло внесеното искане, като счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Защитникът на обвиняемия поддържа, че искането на прокуратурата не следва да се уважава, като моли спрямо подзащитния му да се вземе мярка за неотклонение „Домашен арест“ или „Парична гаранция“ в определен от съда размер.
Обвиняемият поддържа казаното от своя защитник и също моли по отношение на него да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
Съдът, като разгледа така постъпилото по реда на чл.64, ал.1 НПК искане, като взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по досъдебното производство и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искането е направено от надлежен орган, поради което същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е и основателно, по следните съображения:
С Постановление от ********г. лицето А. И. И., ЕГН **********, е привлечено в качеството си на обвиняем за това, че на ********г., на входа на с. Д. с посока от с. Т. по републикански път III 7908 към с. Д., обл. Бургас, противозаконно подпомогнал 14 /четиринадесет/ лица чужденци - девет граждани на А. и пет граждани на П., без документи за самоличност, както следва:
*******************************************
*************************
***************************
1
**************************
***************************
****************************
****************************
***********************************
***********************************
*****************************
******************************
***************************
****************************
***************************** да пребивават и преминават в страната, в нарушение на Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ - чл. 19, ал. 1 ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима“ /съгласно Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския Парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване/, както и чл.22, ал.1, т.1 вр. чл.9а, ал.2 - „Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на: 1. издадена виза по чл. 9а, ал. 2; т.2.
Международни договори за безвизов или облекчен визов режим; т.4. Разрешение на службите за административен контрол на чужденците", като деянието е извършено чрез използване на моторно транспортно средство - лек автомобил „Шкода“, модел „Фабия“ е peг.
№ ********, собственост на фирма „ С.“ ЕООД, ЕИК *********, по отношение на непълнолетни лица, по отношение на повече от едно лице, както и с цел да набави за себе си имотна облага – престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предложение първо, т.4, т. 5 и т. 6, вр. ал. 1 от НК.
За така посоченото престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” от две до десет години и „глоба“ от 5000 до 20 000 лева. С оглед размера на така предвиденото наказание „лишаване от свобода“ следва, че обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Следователно налице е първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на МНО „Задържане под стража“.
На следващо място, в производството по чл. 64 от НПК съдът следва да направи извод дали от събраните до момента по досъдебното производство доказателства може да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Под „обосновано предположение” по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК следва да се разбира от събрания доказателствен материал да може да се направи извод, че е вероятно възможно обвиняемият да е извършил престъплението, за което е привлечен в това си качество по ДП.
Настоящият съдебен състав, отчитайки занижения доказателствен стандарт при първоначалното вземане на мярка за неотклонение и началния етап на разследването, намира, че тази предпоставка е налице. Последният извод е обусловен от извършен от съда обстоен анализ на събраните по ДП доказателства, като за нуждите на настоящото производство не е необходимо същите да бъдат обсъждани детайлно. На този етап по досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които сочат на наличие на обосновано предположение за извършено от обвиняемия престъпление. Към настоящия момент по досъдебното производство са разпитани свидетели, които в показанията си излагат относими факти и обстоятелства към повдигнатото срещу А. И. И. обвинение, приобщени са веществени доказателства, събрани са и писмени доказателства, като преценени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателствени материали сочат на извод за наличие на обосновано предположение, че обвиняемият И. е съпричастен към 2 извършване на процесното престъпление. Наред с това, обвиняемият е дал обяснения, в които също признава извършеното и изразява съжаление за стореното, като посочва и че лично е боядисал стъклата на автомобила с черен спрей, за да не се вижда вътре.
Следва да се отбележи, че не съществува равенство между обосновано подозрение и доказване на обвинението по несъмнен начин. Съгласно практиката на ЕСПЧ, обосновано подозрение е налице, когато съществуват такива факти, които биха убедили безпристрастен наблюдател, че обвиненото лице може да е извършило престъплението. Събраните на този етап от ДП доказателства съдът счита за достатъчни за да се приеме, че обвиняемият А. И.
И. може да е извършил престъплението, за което е привлечен в това си качество.
Наред с горепосочените задължителни предпоставки за взимане на най-тежката мярка за неотклонение, законодателят е предвидил и две допълнителни предпоставки, а именно – реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Въпросните предпоставки следва да са реални, а не хипотетични, като същите са дадени в алтернативност – т.е. достатъчно е наличието на поне една от тях, за да може да се вземе МНО „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия.
Съдът намира, че е налице предвидената в закона опасност от укриване на обвиняемия, въпреки, че същият е български гражданин, който има адрес в страната. Това е така, тъй като видно от материалите по делото, същият е част от стройно организирана структура за трафик на хора с изградени „канали“ за преминаване на границата, които именно могат да бъдат използвани за напускане пределите на страната ни и от самия И..
Както бе посочено по-горе, за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” не е необходимо кумулативното наличие и на двете опасности, предвидени в чл. 63, ал. 1 НПК.
В случая обаче, съдът намира че е налице и реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Преценката за наличието на реален риск от извършване на престъпление се извежда от съвкупната преценка за степента на обществена опасност на разследваното престъпление и на обвиненото лице. В тази връзка съдът отчита от една страна механизма на извършване на процесното деяние – факта, че обвиняемият е превозвал голям брой чужди граждани – 14 лица (някои от които непълнолетни), част от които в багажника на моторното превозно средство, като преди това лично е затъмнил със спрей стъклата на автомобила, с оглед прикриване на неправомерната си дейност, а от друга – наличието на образувано и неприключило понастоящем досъдебно производство срещу обвиняемия И. за друго тежко умишлено престъпление – такова по чл.354а,ал.1 от НК. Това безспорно навежда към извода, че той е лице, у което не са налични задръжки за извършване на противоправни деяния.
Следователно налице са предпоставките за вземане на най-тежката мярка „Задържане под стража“ на обвиняемия А. И. И..
За пълнота следва да се отбележи, че по делото липсват данни за наличие на основание обвиняемият да търпи процесуално ограничение в домашни условия, каквото би било ако се наложи „Домашен арест“. Мярката за неотклонение „Домашен арест“ е изключителна по своя характер и се взема предимно в случаи, когато по различни причини, най-вече от здравословно естество, е невъзможно да бъде търпяна мярка за неотклонение "Задържане под стража". В конкретния случай такива причини не се изтъкват – няма данни същият да страда от заболяване, което не позволява престоя му в ареста, както и липсват доказателства И. да се грижи за свои близки в нужда, което да налага да остане при домашни условия.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице предпоставките за вземане на МНО „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия И., която с оглед данните по делото се явява единственото адекватно процесуално ограничение в случая.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо А. И. И., ЕГН **********, **********************************, обвиняем по Досъдебно производство № ****г. по описа на ГПУ - Бургас, Пр. пр. вх. № *****/2026г., Пор. № ****/2026г. по описа на Районна прокуратура – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок, считано от днес, пред Окръжен съд - Бургас.
Заверен препис от Определението да се изпрати на Следствения арест в ОСС - гр.
Бургас.
НАСРОЧВА делото, в случай на жалба или протест, за разглеждане пред Окръжен съд - Бургас на 19.06.2026г. от 14:00 часа, за които дата и час, страните са редовно уведомени в днешно съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4