Решение № 14 от 02.02.2024, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Административно наказателно дело 565/2023
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 02.02.2024
- В сила
- 04.07.2024
- Състав
- КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Разград, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20233330200565 по описа за 2023 година
Постъпила е жалба от Л. А. П. от гр. Разград срещу Наказателно постановление №22-1873-000094/08.09.2022г. на Началник сектор в ОД на МВР, РУ Разград, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца и за нарушение на чл.139,ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.185 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя и повереника му.
Наказващия орган не се явява и не изпраща представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №22-1873-000094/08.09.2022г. на Началник сектор в ОД на МВР, РУ Разград за нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца и за нарушение на нарушение на чл.139,ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.185 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1
20 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №GA690803/26.08.2022г., съставен на жалбоподателя от полицай при РУ Разград. В акта и НП се сочи, че на 26.08.2022г. около 14:07 часа в гр.
Разград, на кръстовището на бул. ****** с бул. *****, в посока към кръстовището на бул.
****** с ул. *******, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил БМВ 325 ТДС с рег. ******, като използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари принуждава задната част на автомобила да се отклонява от праволинейното си движение /извършва дрифт/. Сочи се, че с поведението си жалбоподателят създава непосредствена опасност за останалите участници в движението и реална опасност за възникване на ПТП.
Също така се сочи, че управлявал автомобила без пожарогасител в същия. Прието е, че водачът нарушил на първо място чл.104б, т.2 ЗДвП, тъй като използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Също така е прието, че е нарушил и чл.139, ал.2, т.3 ЗДвП, тъй като моторното превозно средство се движи без пожарогасител.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Х.Х., полицай при РУ Разград. Същият потвърждава фактическите обстоятелства отразени в акта и НП. Сочи, че лично видял движението на автомобила, управляван от жалбоподателя. Жалбоподателят се движил по бул В. Левски и завил надясно по бул. ******, откъдето идвал полицейският автомобил, като при завоя задната част на автомобила на жалбоподателя поднесла силно, при това същото действие било извършено неколкократно при продължение на движението му и се разнесъл пушек. Свидетелят сочи и реакциите на граждани по тротоарите, които започнали да ръкомахат към автомобила на жалбоподателя, както и към полицейския автомобил за да предизвикат реакция. Потвърждава липсата на пожарогасител в автомобила.
Разпитан е и свидетеля по акта М. М., който макар и да е забравил някой подробности, потвърждава, че възприел движещия се към тях автомобил на жалбоподателя, като задната част на същия се занасяла неколкократно /продължително/. Иначе свидетелят не може да си спомни от къде точно дошъл жалбоподателя – възприел го вече при преминаването му на кръстовището, движещ се срещу тях. При съставяне на акта жалбоподателят не възразил срещу констатациите на полицейските служители, всъщност се съгласил с констатациите им и посочил в акта, че няма възражения. Разпитани са и св. П. Ц. и З.Н., които сочат, че били на беседка в близост и също наблюдавали движението на автомобила на жалбоподателя и сочат, че никакви подобни занасяния автомобила на жалбоподателя не бил извършил. Такава е и защитната теза на жалбоподателя. Съдът не кредитира показанията на тези двама свидетели. И двамата са в приятелски отношения с жалбоподателя, както сами сочат и съдът намира, че тези двама свидетели са явно склонни да поддържат тезата на жалбоподателя, оборваща се от останалите доказателства. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, доколкото ги намира за крайно логични и явно добросъвестни. Двамата полицейски служители видели жалбоподателят да извършва с автомобила си тези действия неколкократно, от което следва извода, че жалбоподателят действително е вършел тези действия умишлено и не може да става дума за 2 случайно занасяне на автомобила. Жалбоподателят сам е посочил в акта, че няма възражения, поради което и съдът, като взема предвид и доказателствената сила на акта, приема, че действително жалбоподателят е действал неправомерно – извършвал «дрифтове» с автомобила. Доказва се също, че автомобилът не бил снабден с пожарогасител /което не е спорно/. Предвид изложеното, съдът приема обстоятелствата, изложени в акта и НП за доказани по несъмнен начин.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно. Акта и НП са издадени от компетентни органи и не са налице нарушения в административнонаказателната процедура. Фактическата обстановка е ясно очертана, като с необходимата конкретика са очертани действията на жалбоподателя, за които е ангажирана отговорността му и с оглед на това съдът не приема доводите за допусната неяснота в това отношение. Жалбоподателят е наказан за това, че нарушил на чл.104б, т.2 ЗДвП, тъй като използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Действително жалбоподателят, движейки се по пътя е извършвал дрифтове - чрез презавиване и с подаване на газ, преднамерено извеждал извън контрол автомобила, при което автомобилът се завърта. Тези действия са в разрез с изискването за използване на пътищата по предназначение, тъй като се явяват ненормална, неадекватна форма на управление. Подобни действия са недопустими, с оглед опасността за движението, която неминуемо създават. При това жалбоподателят е нарушил изискването на чл.104б, т.2 ЗДвП и правилно е наказан на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от същия закон . Очевидно жалбоподателят е проявил умисъл – действал е целенасочено. Не може да се говори за маловажен случай- всъщност случаят е типичен. Наложените на жалбоподателя наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС за това нарушение са в абсолютен размер. Също така жалбоподателят е нарушил изискването на чл.139, ал.2, т.3 ЗДвП – управлявал е автомобил, без същият да е оборудван с пожарогасител, съгласно изискването на посочената разпоредба. Наложеното му за това нарушение наказание също е в абсолютния размер по чл.185 от ЗДвП. С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1873-000094/08.09.2022г. на Началник сектор в ОД на МВР, РУ Разград, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от същия закон на жалбоподателя Л. А. П. от гр. Разград е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца и за нарушение на чл.139,ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.185 3 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4