Решение № 3060 от 20.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10521/2023
- Вид
- Решение № 3060
- Подписан
- 20.05.2025
- В сила
- 30.10.2025
- Състав
- Богдана Желявска
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3060 гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20231100110521 по описа за 2023 година за да се произнесе взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от Х. Г. В., ЕГН **********, чрез адв. В. Н., съдебен адрес: София, ул. “*********, против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, София, ул. "Сребърна" № 16, за сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2023 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане, както и направените от ищеца разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 22.06.2023 г. на Автомагистрала Тракия, км. 288, е настъпило ПТП с л.а. „Мерцедес АМГ Ц63 4 Матик” с peг.№ *********, управляван от П.Б.П., вследствие на което Х. Г. В. е пострадал като пътник на задната седалка на автомобила. Претърпял е оперативна интервенция.
Във връзка с ПТП е съставен КП за ПТП с пострадали лица. На виновния за настъпване на процесното ПТП водач П.Б.П. е съставен АУАН № GA970064/23.06.2023 г., въз основа на което е издадено Наказателно постановление № 23-0813-000983 от 10.07.2023 г.
Със Заявление № 1-101-4101-7418/24.07.2023 г., пред ЗАД "Алианц България" АД ищецът предявил претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение, по която ответното дружество му изплатило застрахователно обезщетение в размер 10 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и 1 843,20 лв. за претърпените имуществени вреди.
Ищецът счита този размер за крайно недостатъчен.
1
В тази връзка предявява настоящия иск срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с правно основание чл.
432 ал. 1 КЗ.
Представил е писмени доказателства и е поискал прилагането на писмени доказателства.
Ангажира устни доказателства и експертизи.
В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения иск със законните последици – лихва и сторените разноски по списък. Възразява срещу претендираното ю.к. възнаграждение от ответната страна.
Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва исковете по основание и размер.
Претендира разноски и адв. възнаграждение.
Не оспорва настъпването на процесното ПТП на 22.06.2023 г. и наличието към тази дата на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за л.а. Мерцедес АМГ Ц63 4-Матик с рег.№ *********, управляван от виновния водач П.П..
Не оспорва механизма на процесното ПТП и причините за неговото настъпване.
Оспорва вида, обема и продължителността на твърдените неимуществени вреди.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Счита, че искането за заплащане на още 40 000 лв., освен вече платените на ищеца преди образуване на делото 10 000 лв., не съответства на претърпените вреди.
Оспорва акцесорния иск за обезщетение за забава, както и датата от която се дължи.
Прави искане за ангажиране на писмени доказателства и свидетелски показания и назначаване на експертизи.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск, пред вид извършеното извънсъдебно плащане. Претендира разноски по списък, вкл. и ю.к. възнаграждение.
Възразява срещу размера на възнаграждението на адвоката на ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните последици.
За безспорно установено между страните е признато обстоятелството, че към момента на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по з.п. № BG/01/122001683257, в сила към момента на настъпване на процесното ПТП - 22.06.2023 г. по отношение на л.а.
Мерцедес АМГ Ц63 4-Матик, рег.№ ********* с ответното дружество.
Не се спори между страните, че на 22.06.2023 г. на Автомагистрала Тракия, км. 288, П.Б.П., управлявайки л.а. „Мерцедес АМГ Ц63 4 Матик”, peг. № *********, е причинил ПТП вследствие на което ищецът Х. Г. В. е пострадал като пътник на задната седалка на автомобила. За станалото е съставен КП за ПТП, а на виновния за настъпване на 2 катастрофата водач П.Б.П. е съставен АУАН № GA970064/23.06.2023 г., въз основа на което е издадено Наказателно постановление № 23-0813-000983 от 10.07.2023 г.
Вследствие получените травми В. претърпял оперативна интервенция.
Не се спори също и досежно обстоятелството, че, във връзка с подаденото от ищеца Заявление № 1-101-4101-7418/24.07.2023 г., пред ЗАД "Алианц България" АД, по образуваната преписка по щета № 1000/238217/500222, ответното застрахователно дружество е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер 10 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и 1 843,20 лв. за претърпените имуществени вреди.
Спорът между страните се свежда до вида, обема и продължителността на лечението във връзка с твърдените увреди на ищеца и причинените от тях неимуществени вреди и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен, с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърдения и възражения е изслушано и прието заключения на СМЕ, което съдът кредитира като безпротиворечиво и съответстващо с оригиналния доказателствен материал.
Според съдебномедицинската експертиза, в резултат на претърпяното ПТП на 22.06.2023 г.
В резултат на претърпяното ПТП на 22.06.2023г. ищецът Х. Г. В. с ЕГН ********** е получил следните травматични увреждания: - Луксация /изкълчване/ на дясната акромиоклавикуларна става и - Охлузвания в областта на главата, дясното рамо и дясната половина на гърдите; кръвонасядане в областта на дясната лопатка, охлузвания на лявата мишница и предмишница; контузия в областта на гърдите и корема.
Луксацията на дясната акромиоклавикуларна става реализира медикобиологичния критерий трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни.
Охлузванията в областта на главата, дясното рамо и дясната половина на гърдите; кръвонасядането в областта на дясната лопатка, охлузванията на лявата мишница и предмишница; контузията в областта на гърдите и корема по съвкупност реализират медикобиологичния критерий временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По отношение луксацията на дясната акромиоклавикуларна става е проведено оперативно лечение – кръвна репозиция и фиксация с 2 бр. 5,0 титаниеви анкъри пласирани в процесус коракоидеус, а съответните анкерни конци са прошити през костни тунели в дисталната ключица. Проведено е и медикаментозно лечение с антибиотик – Лифурокс, антикоагулант – Фраксипарин и обезболяващи. 30 дни следоперативно е носил ортеза, а в последствие, ищецът съобщава, че е провел 20 дневен курс на рехабилитация.
Понастоящем ищецът не съобщава за усложнение при оздравителния процес. Няма данни за ексцес и в приложената медицинска документация по делото, както и в тази, която ми бе предоставена при прегледа, който вещото лице извърши на ищеца.
Към момента на прегледа извършен от вещото лице на 06.11.2024 г., ищецът съобщава за болки в дясната раменна става и чувства тежест на дясната ръка. Нощно време е необходимо 3 да заеме щадяща позиция защото иначе има болки в рамото. При активна дейност също получава болки в дясната раменна става. При обективния преглед: Добро общо състояние.
Нормостеничен хабитус. Добре изразена мускулатура. Липсва асиметрия на раменния пояс.
Не се установяват остатъчни белези от получените травматични кръвонасядания. В областта на лявото рамо, над акромиоклавикуларната става се вижда вертикален оперативен белег с дължина 10 см., които е спокоен и на нивото на кожата. Движенията в раменната става – за отвеждане и предно сгъване са редуцирани в крайните степени. Движенията в дясната раменна става постепенно ще се възстановят в пълен обем. Болките в областта на дясното рамо също постепенно ще отзвучат, но за в бъдеще при по – голямо физическо натоварване, при промяна на времето, а понякога и без видима причина, могат да се проявят болки в областта на дясното рамо по типа на т.н. ревматоидни болки.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна разпит на свидетелката Х.Б.И., която живее във фактическо съжителство с него от три години. В съдебно заседание тя разказа, че знае за станалата на 22.06.2023 г. около Ямбол, на път за морето, катастрофа, при която пострадал Х. В.. Разбрала на следващия ден, от него, когато се върнал. Бил в много тежко състояние – на легло, с отоци в очите, натъртвания, кръвоизливи и обездвижено и висящо рамо. Една седмица след катастрофата той влязъл за операция, която била сложна и не всеки специалист можел да я извърши. В болницата престоял 4 дни, а след това лечението му продължило в домашни условия – четири месеца.
Месец и половина след операцията не можел да се обслужва сам – да се къпе, да се бръсне, да сваля шината, да се храни. Помагали му свидетелката и неговия брат. След това малко по малко /за пет – десет минути/ свалял шината, но го било страх, че рамото му отново ще увисне. Физически не се чувствал добре, защото имал постоянна болка и пиел болкоуспокояващи. Трябвало да спи само по гръб и не можел да се наспива. Психически също не бил добре, защото не можел да се обслужва сам. Развалил си съня, а това продължава и досега. Физически и психически се променил, защото не можел да спортува, да ходи на фитнес, да шофира. Дори и сега много рядко шофира, тъй като има психологическа травма след катастрофата и страх от шофиране. Когато се налага да пътува с колата, обикновено свидетелката го кара. Преди ищецът работел като охрана. Сега също работи като охрана, но на по – лек обект, където не трябва постоянно да е изправен По – нататък свидетелката заяви, че, на връщане след катастрофата, поддържала постоянна връзка с ищеца по телефона, докато се придвижвали с репатрака към София. Приятел се е ангажирал да го транспортира от Ямбол до София, за да получи медицинска помощ, като пристигнал, веднага посетил Пирогов.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна 4 следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 22.06.2023 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Причините за настъпването на катастрофата не са обективни, а субективни и те се коренят в поведението на водача на л.а. л.а. „Мерцедес АМГ Ц63 4 Матик” с peг.№ ********* П.Б.П..