Решение № 177 от 01.07.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Ботевград, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251810102775 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „*****“ ЕАД срещу С. Н. Л., с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на „*****“ ЕАД следните суми, по договор за потребителски кредит № 7200312169672 от 26.07.2024 г.:

1/ 1486.48 лева – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 29.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ 192.79 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.01.2025 г. до 15.07.2025 г. и 3/ 237.71 лева - мораторна лихва за периода от 15.01.2025 г. до 12.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 304/01.09.2025 г. по ч. гр. д. № 20255130100451 по описа на Районен съд – Крумовград.

Ищецът твърди, че на 26.07.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 7200312169672, въз основа на който на ответника е предоставена сума в общ размер на 2031.30 лева, от които 231.30 лева представляващи кредит за заплащане на избрана от потребителя допълнителна застрахователна услуга, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски.

Сочи се, че общото крайно задължение по договора възлиза на сумата от 2398.97 лева, която е разсрочена на 10 погасителни месечни вноски, първата от които дължима на 15.09.2024 г., а последната – на 15.06.2025 г., като всяка от вноските включва два компонента – главница и договорна лихва. Допълва се, че уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 37.74 %, а годишният процент на разходите е 39.08 %. Навеждат се твърдения, че длъжникът не е извършвал редовни плащания по договора и е допуснал просрочие на дължимите вноски, а 1 на 15.06.2025 г. е настъпил крайният срок на договора, с което и падежът на всички останали претендирани суми. При тези твърдения се моли съдът да уважи предявените искове.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Сочи, че реално усвоената сума по кредита е в размер на 1800 лева, а застрахователната премия никога не е била усвоявана и ползвана от него, но въпреки това е добавена към главницата и върху нея са начислявани лихви.

Поддържа, че в противоречие с изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, застрахователната премия не е включена в размера на ГПР, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК и до задължение да върне само чистата стойност на кредита като се вземат предвид направените до момента плащания. Допълва, че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. Твърди, че в договора не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Застъпва също, че в нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 20 ЗПК в договора липсва посочване на лихвен процент на ден, който да не зависи от друго условие, което също води до недействителност па целия договор за паричен заем.

Моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С окончателния доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 7200312169672 от 26.07.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание. Видно от последния ищцовото дружество е предоставило на ответника сума в размер на 1800.00 лева, към която е добавена застрахователна премия по застраховка „Bank живот агент“ в размер на 231.30 лева, като е посочен общ размер на главницата по кредита 2031.30 лева. Срокът на кредита е определен на 10 месеца, като падежът на последната погасителна вноска е определен на 15.06.2025 г. Размерът на месечната вноска е 239.90 лева, ГПР – 39.08 %, ГЛП – 37.74 %, като е посочена обща сума дължима от потребителя 2398.97 лева.

Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че заедно с договора за застраховка, ответникът-потребител е включен в застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „*****“ ЕАД и Допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International, съобразно представената декларация и застрахователен сертификат.

При сключването на договора за застраховка, ответникът „*****“ ЕАД е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances Risques Divers SA, Франция. В тази насока в чл. 7.1 от договора за кредит е посочено, че дължимата от потребителя застрахователна премия е в размер на 231.34 лева по застраховка живот Bank живот агент. В чл. 7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случаите, когато 2 потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора. Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

От приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) се установява, че платените суми по договора са в общ размер на 738.54 лева. Установява се също така, че от посочената като главница сума в размер на 2031.30 лева, 1800 лева са преведени по сметка на кредитополучателя и 231.30 лева са преведени на Кардиф животозастраховане и общо застраховане. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която е посочено, че при съобразяване на всички разходи по кредита, в частност уговорената възнаградителна лихва и застрахователната премия, годишният процент на разходите е в размер на 33.28%. Видно от договора за кредит годишният лихвен процент, който е само един от компонентите на ГПР, е в размер на 37.74 %, следователно не е възможно сборът от разходите по кредита - възнаградителна лихва и застрахователна премия, които са положителни величини - изразен в процентно отношение като ГПР, да е помалък от размера на единия от своите компоненти. Съдът възприема експертизата в останалата част, тъй като е същата е компетентно и добросъвестно изготвена, като вещото е изследвало пълно представените по делото доказателства и като краен резултат е отговорило на поставените задачи.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за паричен заем съобразно наведените с отговора на исковата молба възражения. В тази насока, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит (ЗПК) „договорът за потребителски кредит“ е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като „потребител“ е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор“ е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата 3 на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, ал. 1, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът (банка) се задължава да предостави на потребителя - физическо лице, потребителски кредит за общо ползване (за задоволяване на лични нужди), като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.

От изтъкнатите доводи за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК, съдът намира за основателен този за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - поради невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите по кредита.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, същият изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователната премия представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри (напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр.). При наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя.

Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.

Въпросът, дали сключването на застрахователния договор е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора 4 параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер.