Решение № 126 от 12.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. С., 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20241800900088 по описа за 2024 година

Ищецът ЗК „Л.”АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Симеоновско шосе” №67А е предявил срещу В. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Р., махала Брестово 373 иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 42 462,59 лева, представляващи сбор от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0000-1000-63-20-7628, на стойност 32 428 лева, както и лихви за забава в размер на 10 034,59 лева, изчислена за период от 11.07.2021 г. до 01.04.2024г. – датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата от 32 428, -лв., считано от 01.04.2024г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ищецът ЗК „Л.”АД твърди, че на 08.07.2020г., около 22.15 часа, в с.Р., на моста над р.И. в посока от път II-16 към ул. „Ал. Стамболийски“, ответникът, В. Е. Д., като водач на лек автомобил „Хюндай“ модел „Траджет“ с peг. № СО5717СХ, поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила, излиза от пътното платно и пада от моста при което автомобила пада по таван на брега на реката при което причинява телесни увреждания на В.Б. Д.а - ЕГН**********, изразяващи се в счупване на шести торакален прешлен в областта на тялото и на странични израстъци с проминиране на фрагменти към спиналния канал, настъпили в причинна връзка с осъщественото ПТП.

Твърди, че за настъпилото ПТП е бил съставен Констативен протокол с пострадали лица №2/08.07.2020г. на РУ МВР - Своге, в който било отразено, че виновният водач В. Е.

Д., е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимата от закона норма, както и че във връзка със същото образувано досъдебно 1 производство е приключило с одобрено от съда с протоколно определение от 17.05.2021г. по НОХД № 99/2021г. по описа на PC Своге, споразумение изтовено по реда на чл.381 и сл.

НПК, с което ответникът е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Твъди, че към датата на събитието, отговорността на водача на лек автомобил „Хюндай“ модел „Траджет“ с peг. № СО5717СХ е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗК „Л.” АД, по застрахователна полица №BG/22/120001245313, със срок на валидност от 10.05.2020 г. до 09.05.2021г.

Ищецът ЗК„Л.“ АД твърди още, че за обезщетение на претърпените от В.Б. Д.а вреди, на основание чл.380 от КЗ е била предявена претенция пред ЗК „Л.“ АД с материален интерес - 50 000,- лв., по която била образувана щета № 0000-1000-63-20-7628. С оглед констатираните вреди застрахователната експертна комисия към ЗК „Л.“ АД определила обезщетение в размер на 28 000,-лв., за причинените неимуществени вреди и 4428,-лв. за имуществените такива.

Твърди, че за обезщетение на претърпените от В.Б. Д.а вреди, на основание чл.380 от КЗ е била предявена претенция в ЗК „Л.“ АД с материален интерес - 50 000,- лв., по която е образувана щета № 0000-1000-63-20-7628. С оглед констатираните вреди ЗЕК към ЗК Л. АД определила обезщетение в размер на 28 000,-лв., за причинените неимуществени вреди и 4428,-лв. за имуществените такива. След сключено споразумение №58 от 21.01.2021г. по сметката на адв. Явор Д., пълномощник на пострадалата В.Б. Д.а били преведени следите суми: на 20.02.2021 г. – 20 000,-лв. и на 06.03.2021 г -12 428.-лв.

Излага още, че при определяне размера на обезщетението са били отчетени естеството на травмите, начина на проведеното лечение, комплекса от лечебни дейности.

Взет бил предвид и факта, че пострадалата е пътувала в автомобил управляван от алкохолно повлиян водач.

Ищецът ЗК„Л.“ АД твърди, че ответника В. Е. Д. бил поканен с писмо Изх. № 5250 от 11.06.2021 г. да възстанови на ЗК „Л.“ АД изплатеното застрахователно обезщетение, но и до момента същото не било възстановено.

Ищецът ЗК „Л.” АД поддържа, че на основание чл. 500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, „Застрахователна компания Л.” АД е придобила право на регрес срещу виновния водач за сумата от 32 428,-лв. представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щети: № 0000-1000- 63-20-7628, а на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД е възникнало и правото й да претендира от длъжника лихва за забава в размер на 10 034.59 лева, изчислена за периода от 11.07.2021 г, до 01.04.2024г. (датата на депозиране на наастоящата и.м. в съда) върху главницата от 32 428,-лв.

Ето защо, ищецът, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника В. Е.

Д., за заплати на ЗК „Л.” АД, сумата от 42 462,59лева, представляващи сбор от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0000-1000-63-20-7628, на стойност 32 428 2 лева, както и лихви за забава в размер на 10 034,59 лева, изчислена за период от 11.07.2021 г. до 01.04.2024г. – датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата от 32 428, -лв., считано от 01.04.2024г. до окончателното й изплащане.

Прави се искане за присъждане и на направените съдебни и деловодни разноски в настоящото производството за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С исковата молба ищецът ЗК„Л.“ АД е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238, ал.1 ГПК.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът В. Е. Д. не е подал писмен отговор, не е взел становище по исковата молба, не е представил доказателства и не е направил искания по доказателствата, редовно призован на 08.04.2024г. и 24.06.2024г.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца ЗК “Л.“ АД поддържа предявения иск и моли съда същият да бъде уважен като основателен и доказан. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като взе предвид направеното в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца ЗК “Л.“ АД искане за постановяване на неприсъствено решение намира същото за основателно.

Налице са предпоставките на чл.238 ал.1 ГПК, а именно: ответникът В. Е. Д. е редовно уведомен на 24.06.2024г. за първото по делото заседание на 08.11.2024г. и не изпраща представител, не е депозиран писмен отговор в законоустановения срок, не е постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на ответника.

На следващо място съдът намира, че са налице и кумулативно предвидените предпоставки на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, а именно: видно от върнатата разписка от съобщение, изпратено до ответника В. Е. Д. и получено на 08.04.2024г. на ответника е било редовно връчено разпореждане №365 от 01.04.2024г., с което са връчени преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства, както и са му дадени подробни указания за неспазването на сроковете за размяна на книжа и не изпращането на представител в съдебно заседание, както и за възможността съдът да постанови неприсъствено решение при наличие на предпоставките на чл.239 от ГПК.

На трето място съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 т.2 ГПК, а именно: предявените искови претенции се явяват вероятно основателни, с оглед на приложените към исковата молба писмени доказателства и изложените в обстоятелствената част на същата твърдения, поради което и искането за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно.

От приложените писмени доказателства по делото е видно, че Протоколно Определение виновният водач В. Е. Д., е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимата от закона норма, както и че във връзка със същото образувано досъдебно производство е приключило с одобрено от съда с протоколно определение от 17.05.2021г. по НОХД № 99/2021г. по описа на PC Своге, споразумение, с което ответникът е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и съгласно чл.300 от ГПК, постановеното от наказателния съд споразумение има сила на влязла в сила присъда и обвързва гражданския съд, разглеждащ гражданско правните последици от деянието относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

3

За обезщетение на претърпените от В.Б. Д.а вреди, на основание чл.380 от КЗ е била предявена претенция в ЗК “Л.“ АД с материален интерес - 50 000,- лв., по която е образувана щета № 0000-1000-63-20-7628. С оглед констатираните вреди ЗЕК към ЗК “Л.“ АД определила обезщетение в размер на 28 000,-лв., за причинените неимуществени вреди и 4428,-лв. за имуществените такива. След сключено споразумение №58 от 21.01.2021г. по сметката на адв. Явор Д., пълномощник на пострадалата В.Б. Д.а били преведени следите суми: на 20.02.2021 г. – 20 000,-лв. и на 06.03.2021 г -12 428.-лв.

Тези факти съдът приема като безспорно установени по делото.

Не се установи по никакъв начин от страна на ответникът В. Е. Д., че е заплатил на ЗК “Л.“ АД платените обезщетения и разноски.

Ето защо съдът намира, че съгласно чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховане във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, регресният иск на застрахователя да получи платеното е изцяло основателен, тъй като деянието е извършено от деец без необходимата правоспособност, ведно с дължимото обезщетение за лихва от завеждането на иска до окончателното заплащане на сумата.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ще следва да бъде осъден ответника В. Е. Д. да заплати и направените от ищеца ЗК „Л.” АД деловодни разноски в размер на 1998,60лв., от които държавна такса 1698,60лв. както и юрисконсултско възнаграждение 300,-лв.

С оглед на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховане във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл.86 ЗЗД В. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Р., махала Брестово 373 да заплати на ЗК „Л.”АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Черни връх” №51Д по банкова сметка IBAN BG54 BPBI 7945 1060 201*** сумата от 42 462,59 лева, (четиридесет и две хиляди четиристотин шестдесет и два лева и петдесет и девет стотинки), изплатено от ЗК “Л.“ АД застрахователно обезщетение по щета № 0000-1000-63-20-7628, на стойност 32 428 лева, както и лихви за забава в размер на 10 034,59 лева, изчислена за период от 11.07.2021 г. до 01.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 32 428, -лв., считано от 01.04.2024г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Р., махала Брестово 373, да заплати на ЗК „Л.”АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Черни връх” №51Д сумата от 1998,60лв. (хиляда деветстотин деветдесет и осем лева и шестдесет стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

5