Решение № 6480 от 29.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6480 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100512407 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на А. А. В., ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. К.

Г. срещу решение № 8254/07.05.2024 г. на СРС, 32 състав, постановено по гр.д.

30 057/2023 г., с което е признато за установено, че дължи сумата от 4 143, 02 лв. – редовно падежирала главница по договор за кредит № 20092528138951/29.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.11.2022 г. до изплащане на задължението, сумата от 176, 83 лв. – изискуема възнаградителна лихва за периода 20.03.2021 г. – 19.10.2022 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до изплащането, сумата от 349, 73 лв. – обезщетение за забава за периода 21.03.2021 г. – 15.11.2022 г., спрямо неплатените вноски с падеж от 20.03.2021 г. до 20.10.2022 г.

В жалбата са наведени възражения, че не било обсъдено в рамките на първоинстанционното решение основното възражение на ответника – въззивник, че същият не бил използвал процесните КУКЕП като не било установено, че такива са му предавани, поради което необоснован се явявал 1 изводът на съда за наличие на валидно сключен договор. Заявени са твърдения, че липсвали доказателства да е спазена преддоговорната процедура като липсвали доказателства да му е връчена преддоговорната информация. Заявени са възражения за недължимост на присъдената законна лихва върху сумата от 176, 83 лв., която сума представлявала възнаградителна лихва.

При тези съображения е заявено искане за отмяна на съдебното решение на СРС като бъде постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „ОББ“АД, в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово и местно компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство пред СРС е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 417 от ГПК, предвид което заявените искове са процесуално допустими.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Предмет на производството е облигационна претенция на кредитор за дължими суми по договор за издаване на кредитна карта.

Видно от данните по делото страните са в договорно правоотношение по повод сключен договор за кредит № 20092528138951/29.09.2020 г.. По силата на същия ищецът – въззиваема страна е предоставил на въззивника – ответник сума в размер на 5 045 лв. срещу насрещното му задължение да я върне при 2 условията и в сроковете, уговорени в договора. Договорът между страните е подписан от същите с квалифицирани електронни подписи. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал.3 от ЗЕДЕУУ /решение 70/19.02.2014 г. по гр.д. 868/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС/като неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението. Обстоятелството, че КЕПът, с който е подписан договора е регистриран на въззивника – ответник се установява от удостоверителното изявление на доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги „Евротръст“/стр.100 в делото на СРС/. Потвърждава се и от изводите на СТЕ, изслушана пред СРС.

Заявеното възражение във въззивната жалба, че не било установено ответникът – въззивник да е получил ключовете за достъп, създаващи възможността да се генерира КУКЕП не са заявени нито в срока по чл. 131 от ГПК, нито в хода на съдебното производство пред СРС, а са релевирани за първи път в рамките на въззивното производство. Предвид което и по силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти, с оглед задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Дори разгледано по същество възражението е неоснователно, доколкото се опровергава от удостоверителното изявление, обективирано в т. 9 на писмото на „Евротръст“ / стр. 107 в делото на СРС/, в която е посочен механизма на издаване и съхранение на КУКЕП.

Видно от същото писмо на доставчика „Евротръст“ на 25.09.2020 г. в 7:16:09 ответникът – въззивник е подписал документ „Преддоговорна информация за кредит“ /стр. 102 т. 9 – делото на СРС/, поради което възражението, че подобна информация не е доведена до неговото знание не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав.

3

На следващо място, лихвата при договорите за кредит или заем /когато е уговорена, както е в настоящия случай / , по своята правна и икономическа природа представлява цена или възнаграждение, дължимо от заемателя или кредитополучателя към кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Това е цената на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Поради това начисляването на законна лихва върху просрочена възнаградителна лихва е допустимо и не представлява забранен от закона анатоцизъм по смисъла на чл. 10 ал.3 от ЗЗД. Поради което и последното възражение, заявено в рамките на въззивната жалба е неоснователно.

Предвид липсата на други заявени възражения и съвпадане крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на СРС, същият намира решението на СРС за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се следват разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8254/07.05.2024 г. на СРС, 32 състав, постановено по гр.д. 30 057/2023 г., с което е признато за установено, че А. А.

В. дължи на „ОББ“ АД сумата от 4 143, 02 лв. – редовно падежирала главница по договор за кредит № 20092528138951/29.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.11.2022 г. до изплащане на задължението, сумата от 176, 83 лв. – изискуема възнаградителна лихва за периода 20.03.2021 г. – 19.10.2022 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до изплащането, сумата от 349, 73 лв. – обезщетение за забава за периода 21.03.2021 г. – 15.11.2022 г., спрямо неплатените вноски с падеж от 20.03.2021 г. до 20.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д.

62 302/22 г. по описа на СРС, 32 състав.

В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като 4 необжалвано от страните.

ОСЪЖДА А. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.

********, ********, кантора ******** – адв. К. Г. да заплати на основание чл.

78 ал.3 от ГПК на „ОББ“ АД, ЕИК 000694959 сумата от 150 лв. – разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5