Решение № 198 от 10.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 49/2025
- Вид
- Решение № 198
- Подписан
- 10.04.2025
- В сила
- 10.11.2025
- Състав
- Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.123 · Търговски закон
- чл. 138 · Търговски закон
- чл. 139 · Търговски закон
- чл.139, ал.1 · Търговски закон
- чл. 224 · Търговски закон
- чл. 224, ал. 1 · Търговски закон
- чл.74 · Търговски закон
- чл.74, ал.1 · Търговски закон
- чл.74, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 198 гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20251001000049 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №138451/12.12.2024година от П. Г.
Т., ЕГН-********** с адрес: гр.***, ж.к.“***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* срещу решение №1620/22.11.2024 година, постановено по т.д.№1160 година по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд незаконосъобразно е направил извода, че поканата съответства на законовите изисквания, а ищецът не е доказал липсата на писмени материали в деловодството на дружеството, каквито материали ответникът е имал готовност да представи. По делото изобщо не са представени тези материали, за които съдът необосновано прима, че ответникът е имал готовност да представи. Липсва и доказателство за тяхното съществуване или съдържание. Липсата на материали представлява отрицателен факт, чието доказване не може да бъде вменено в тежест на ищеца. Ако ответникът претендира положителния факт на наличие на такива материали той е длъжен да докаже този благоприятен за него положителен факт. В доклада на съда по делото не е разпределена доказателствената 1 тежест. Покана за ОС, съдържаща невярна и заблуждаваща информация по отношение на документи, касаещи самия дневен ред не може да бъде приета за съответстваща на законовите изисквания. Налице е бланкетно съдържание на поканата, което ведно с краткия срок за свикване на ОС налага извода, че са нарушени правата на ищеца да участва в управлението на дружеството и да бъде осведомяван за дружествените дела. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна „Юнити принт“ ООД е депозирала писмен отговор на 20.01.2025 година, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски.
Отговорът е депозиран, без на страната да се даде възможност за такъв, поради което същият е допустим. Към същия е посочено, че се представят писмени доказателства, които не са представени. Посочено е, че в съдебно заседание искът е оспорен, като дружеството с ограничена отговорност не дължи изготвяне и представяне на материали. За да бъдат уважени исковите претенции на жалбоподателя е следвало ищецът да представи доказателства за отправено искане до дружеството.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.74 ТЗ.
В исковата си молба от 05.06.2024 година ищецът П. Г. Т. излага, че е съдружник в „ЮНИТИ ПРИНТ“ ООД, като дружествения му дял е на стойност 100 лева и съставлява 10% от капитала на дружеството.
На 30.05.2024 година е проведено Общо събрание на съдружниците, като покана за същото му била изпратена по електронна поща. В поканата е посочен дневен ред: 1.освобождаване на управител на дружеството; 2.избор на нов управител на дружеството. В поканата липсвала информация относно това какво налагало освобождаването на управителя и избор на нов, кой е новия управител, както и какви качества има, кой го предлага и защо. В поканата е също така формално указано, че писмени материали са на разположение на съдружниците в деловодството на дружеството, на адреса му на управление, като такива материали не били налични и не са му били предоставени въпреки изричното настояване за това. В общото събрание участвал чрез 2 пълномощник, като отново не са дадени никакви обяснения относно причините за освобождаване на управител или за критериите за избор на нов управител, а новият управител е посочен едва при самото гласуване за избора му, без провеждане на обсъждане. Така взетите решения засягат правата му като съдружник по чл.123 ТЗ да участва в управлението на дружеството и да бъде осведомяван за дружествените дела. Кратките срокове за свикване на събрание, в съчетание с липса на всякакви разяснения относно подлежащите на вземане решения водят до неправомерно ограничаване на правата му на съдружник. Нарушено е и изискването на чл.139, ал.1 ТЗ, тъй като поканата не посочва изчерпателно дневния ред макар в нея формално да е посочено „избор на нов управител“ тя не съдържа името на новия управител и в този смисъл е налице противоречие между обявеното в поканата и реално гласуваното решение по т.2 от протокола. Цитираното нарушение не е незначително, защото води до ограничаване на правото на информираност и участие в дружествените дела. Моли съдът да постанови решение, с което отмени взетите решения на ОС на съдружниците, проведено на 30.05.2024 година.
Ответникът не е депозирал в срок отговор. В първото по делото съдебно заседание твърди, че посочените в исковата молба основания не съставляват нарушения, водещи до незаконосъобразност на решенията на Общото събрание на съдружниците, водещи до отмяна, а Общото събрание е проведено при спазване на всички изисквания на закона и устава относно свикването и провеждането.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Липсва спор между страните, а и се установява от извършената служебна справка по електронната партида на ответното дружество „ЮНИТИ ПРИНТ“ ООД, че ищецът е съдружник в ответното дружество, като капиталът е разпределен, както следва: П. Г. Т., притежаващ дялово участие от 100 лв. /10 % от записания и внесен капитал/ и „Юнити Инвестмънт Партнършип" АД – притежаващ дялово участие от 900 лв. /90 % от записания и внесен капитал/, както и, че на дата 30.05.2024 година е проведено Общо събрание на съдружниците, на което са присъствали и двамата съдружника, като съдружника – юридическо лице е бил представляван от законния си 3 представител - Н. Д., съответно съдружника – физическо лице П. Т. е бил представляван от лице по дадени пълномощия – Ю. В.. Отразено е, че събранието е протекло при дневен ред с разглеждане на две точки : 1./ Освобождаване на управителя на дружеството; 2./ Избор на нов управител на дружеството. Установява се, че след проведено гласуване по т.1/ е прието решение за освобождаване на управителя на „ЮНИТИ ПРИНТ“ ООД – Н. Е.
Д., а по т. 2/ е прието решение за избор като управител на „ЮНИТИ ПРИНТ“ ООД на лицето Д. Й. А., като решението е взето с мнозинство, формирано от гласовете на мажоритарния съдружник. Протоколът е подписан от представителите на двамата взели участие в събранието съдружници.
Не се оспорва и фактът на връчване на поканата, като видно от същата, събранието е било свикано при следния дневен ред: 1./ Освобождаване на управителя на дружеството; 2./ Избор на нов управител на дружеството.
В чл. 17, ал. 1 от действащия дружествен договор е записано, че поканата за свикване на общото събрание следва да бъде изпратена в писмена форма с препоръчана поща, или куриер с обратна разписка; чрез нотариус или съдебен изпълнител, или посредством електронна поща на адресите на съдружниците, посочени в дружествения договор. Ако за връчване на поканата се ползва последния възприет способ /чрез връчване по електронна поща/, то същата се смята за получена от момента на постъпването й в посочената за съответния съдружник информационна система. В чл. 18, ал. 1 от дружествения договор е възприето, че заседанието на ОСС е редовно ако всички съдружници са редовно поканени и ако на него присъстват съдружници, притежаващи най-малко 50 % от капитала, било лично, било чрез упълномощен представител.
В поканата е указано, че писмените материали по дневния ред са на разположение на съдружниците в деловодството на дружеството по адреса на управление от 09,00 ч. до 17,00 ч. и ще бъдат предоставени при поискване от всеки съдружник или на лицето, което го представлява по закон или при доброволно представителство с пълномощно. Поканата датира от 25.05.2024 г. и изхожда от управителя на „ЮНИТИ ПРИНТ“ ООД – Н. Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ.
4
По допустимостта на производството:
Искът по чл.74 ТЗ представлява предоставено на съдружника потестативно право да иска отмяна на решението на ОС, когато то противоречи на закона или устава на дружеството, като същото може да бъде упражнено само в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. С оглед преклузивния характер на срока за предявяване на иска, съдът се произнася само по релевираните в този срок основания. Видно от датата на събранието 30.05.2024 година и присъствието на съдружника ищец и датата на исковата молба – 05.06.2024 година е, че срокът изтича след датата на депозиране на исковата молба, поради което същият следва да се приеме за спазен.
С оглед съвпадащите волеизявления на страните относно фактическите обстоятелства и данните от партидата на дружеството, съдът приема за установено, че ищецът е съдружник към момента на провеждане на процесното Общо събрание, поради което е активно процесуално легитимиран да води иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения на това събрание.
В производството по този иск предмет на изследване е спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата по провеждане на събранието и валидността на взетите решения, като проверката на редовността на взетите решения включва проверка дали са били налице предвидените от закона основания за изключването на съдружник.
В производството по иска по чл.74 ТЗ доказателствената тежест е за ответника, който черпи права и следва да докаже юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения, като проверката, която се извършва се ограничава само до посочените от ищеца основания за отмяна на решенията.
Конститутивният иск по чл.74, ал.1 от ТЗ е процесуален способ за защита на съдружниците /и акционерите/ в търговско дружество срещу онези решения на общото събрание на дружеството, които противоречат на повелителни разпоредби на закона или на дружествения договор и нарушават членствените права на конкретния съдружник. Предявяването на иска зависи от преценката на засегнатия съдружник, който притежава правото на избор дали да предприеме процесуални действия за защита на членството си и в какъв обем. Свободата на избор важи както за решенията, чиято отмяна ще бъде поискана по реда на чл.74 от ТЗ, така и за нарушенията, които ще бъдат 5 въведени в процеса като основания за исканата отмяна. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес пределите на търсената с иска по чл.74 от ТЗ съдебна защита се определят от самия ищец чрез основанието и петитума на исковата молба.
Основния спорен между страните въпрос и наведеното от ищеца основание за отмяна на решението на ОСС е липсата на посочване в поканата кой е новия управител и какво налага освобождаването на стария, както и липсата на материали в тази връзка.
Съобразно разрешението, дадено с ТР № 1/2002 г. тежестта за доказване валидността на взетите решения и законосъобразността на проведеното събрание лежи върху дружеството.
В своята константна практика, а и в създадената при действието на чл.290 ГПК напр. решение № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 20/2009 г., решение № 74/14.07.2011 г., решение № 104 от 03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. и др., Върховният касационен съд трайно се придържа към становището, че доколкото разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ не предвижда специален способ за връчване на покана за провеждане на общо събрание на съдружниците и ако дружественият договор не урежда такъв способ, връчването на поканата може да бъде осъществено чрез всички възможни и допустими способи, в т. ч. и чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа, поради което при установяване на този факт е налице приложимост на уредените в чл.37 и сл. ГПК процесуални правила за връчване на съдебни книжа.