Решение № 2563 от 12.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2563 гр. Варна, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. А. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223110108032 по описа за 2022 година

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.

С влязло в сила решение № 3950/14.12.2022г. е допуснат до делба следният недвижим имот: гараж с площ от 18кв.м. изграден в държавно дворно място на адм. адрес гр. А., ул.

М.П. № 6, представляващо УПИ XIII- 822, кв. 47, по плана на гр. А. одобрен със заповед № 358/20.12.2001г. на кмета на община А. цялото с площ от 679кв.м., при граници на УПИулица, УПИ XIV-820, УПИ VIII-821, УПИ XI-825, УПИ XII- 826, между съсобствениците и при квоти, както следва: - 1/2ид.ч. за М. Б. Б. и Б. С. Б. в режим на семейна имуществена общност и 1/2ид.ч. за Г. Я. С..

В първото по делото заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат заявените с молба от 03.04.2023г. по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки.

Същите след направеното уточнение с определение № 5711/12.05.2023г. са докладвани като такива с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС- за осъждане ответницата да им заплати сумата от 680лева, представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения имот, съобразно квотата им в съсобствеността за периода 01.05.2022г. до 10.04.2023г. и по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за предоставяне ползването на имота до окончателното извършване на делбата, респ. заплащане сумата от 60лева месечно за едноличното ползване на съсобствения имот, съобразно правата им в съсобствеността, считано от 10.04.2023г. до окончателното извършване на делбата.

В първото по делото заседание ответницата чрез процесуалния си представител поддържа заявените претенции с молба от 06.03.2023г., уточнена с молба от 22.03.2023г. и съдът е приел за съвместно разглеждане възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и претенции по сметки по чл. 346 ГПК- за осъждане ответниците да й заплатят сумата 1 от 2660,65лева представляваща стойност на извършени в съсобствения имот необходими разноски в периода 2021г. - 2022г., съобразно квотата им в съсобствеността, както следва: ламиниран паркет 1380x193х8мм; шкаф мивка и горен шкаф; труд за извършен ремонт в гараж с площ от 18кв.м. включващ грундиране, шпакловане, измазване, поставяне на оборудване, смяна на ключове и контакти, къртене на външна фасада и измазване; пясък, цимент, терекол; смесител кухня, контакт, плафон, ББА Практика, оцветител, латекс и гипс.

По същество на спора ищците излагат становище за извършване на делбата посредством изнасянето му на публична продан, а ответницата чрез възлагането му в нейн дял.

Претенциите по сметки се оспорват по основание и размер.

ПО ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ

ИМОТ

По претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, заявена от ответника:

Претенцията се основава на твърдения, че е встъпила в правата на праводателя си С.Марчев, наследник на Бончо Б..

Правилото на чл. 349, ал. 2 ГПК предвижда възможността, когато в делбената маса има неподеляем жилищен имот, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в имота и не притежава друго жилище, да поиска от съда то да бъде поставено в негов дял. Затова и при заявяване на такава претенция, то в доказателствена тежест на заявилия я съделител е установяване на факта, че към момента на откриване на наследството е живял в жилището, като съответно не притежава собствено такова.

От тук следва на първо място, че правото на възлагане съществува само, ако имотът е жилищен. В настоящия случай, имотът не отговаря на това изискване на закона. Легалното определение на понятието жилище е дадено в пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ: "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди". Разпоредбата на чл. 40 ЗУТ, приповторена в чл. 110, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, установява какви следва да бъдат техническите характеристиките на един обект, за да бъде той жилище- трябва да има самостоятелен вход, най- малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня- тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Между страните не е имало спор, че имотът е гараж и този му статут не е бил променян, като ирелевантно за тази преценка е обстоятелството, че реално същият е преустроен и се ползва за задоволяване само на жилищни нужди.

На следващо място, това право принадлежи само на сънаследник, т.е лице придобило идеална част от имота по наследство, а съсобствеността между съделителите следва да е възникнала от юридическия факт на наследяването. Съобразно влязлото в сила решение за допускане на делбата, основанието от което ищцата по претенцията черпи права е договор за замяна от 14.05.2021г. сключен със С.Б.. Предвид на това основание- частно 2 правоприемство, тезата за встъпване в правата на праводателя като наследник е изначално немислима.

От заключението на вещото лице О. по допуснатата от съда съдебно- техническа експертиза, вкл. с разясненията дадени при изслушването му, неоспорено от страните и кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установи, че имотът е реално неподеляем.

Целта при извършване на делба е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите, и доколко стойността на тези дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. След като липсва възможност по обособяване на достатъчен брой реални дялове, вкл. отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, съобразно числото на съделителите, изключено е и приложението на разпоредбата и на чл. 353 ГПК.

При това положение единствено приложимият способ за прекратяване на съсобствеността е изнасяне имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.

Пазарната стойност на делбения имот вещото лице е посочило, че е в размер на сумата от 15100лева. Дяловете на страните в съсобствеността са равни и в стойностно изражение те са- за ищците М. Б. и Б. Б.- 7550лв. и за ответника Г. С.- 7550лв.

По претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС задължението за заплащане на обезщетение при лично ползване на съсобствената вещ от някои от съсобствениците възниква от деня на писменото поискване.

Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване в настоящата хипотезата е съсобственото имущество да се ползва лично от ответника за задоволяване на лични ежедневни нужди и да е отправена писмена покана до съсобственика с искане да му бъде предоставена възможността да ползва лично имота, респ. за заплащане на обезщетение, съобразно правата му в съсобствеността. Всеки съсобственик има право да ползва цялата вещ, но това право е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат останалите съсобственици. Именно това взаимно ограничение на правата се регламентира с нормата на чл. 31 ЗС и всяко писмено искане, което се позовава на тази норма, съставлява покана. Собственикът, който лично ползва вещта дължи от момента на получаването й обезщетение от ползата, от която е лишен другият съсобственик, а това е средната наемна цена, която би могъл да получи за правата си. Ирелевантно за възникване на задължението е дали се претендира реално ползване или заплащане на обезщетение, тъй като всеки съсобственик сам решава дали да ползва лично правата си или да реализира доходи от тях. Затова и ответникът не би дължал обезщетение единствено, ако докаже, че другите съсобственици са ползвали общо имуществото, което съответства на правата им. В 3 случая подобни твърдения не са наведени. Предвид характера на имота, начина му на ползване и обстоятелството, че ответницата го ползва за задоволяване на жилищни нужди, изначално изключва възможността на ищците също да го ползват. Фактът на едноличното ползване на имота бива доказан и от ангажираните по делото доказателства- показанията на св. Й.Й. живущ на семейни начала с ищцата в процесния имот от десет години. Пак той посочва, че М. и С.не са имали ключ за гаража, както и че имотът се ползва само от Г., която се е грижела за майката на М. и С. В този смисъл е и казаното от св. Б., посочвайки, че след като Г. влязла във владение на имота двамата с брат си нямат ключ за гаража, като предполага че и сега е така. Това се потвърждава и от св. Б. /дъщеря на ищците/, според която достъпът на баща й до имота е бил препятстван от ответницата, въпреки изявлението й в рамките на производството, че ще им даде достъп. Разказва още, че родителите й никога не са ползвали имота и че той е бил отдаван под наем години наред на Г., която е плащала наема, а след като станала съсобственик отказала. Затова всъщност и бащата на свидетелката започнал да й изпраща покани.

Претенцията е заявена за периода 01.05.2022г. до 10.04.2023г. за сумата от общо 680лева или 60лева месечно. От ангажираните писмени доказателства се установява, че на 08.04 и 26.04.2022г. ответницата е получила извънсъдебна писмена покана, с която е прекратен сключения между страните договор за наем на процесния имот, изразено е желанието на ищците да им бъде осигурен достъп до имота, респ. за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване в размер на 40лева месечно. Получаването на поканата е потвърдено от ответницата със становището й от 11.04.2022г. Следователно, към началната датата на периода, за който се търси обезщетение за лишаване от ползване съществувалият между страните договор за наем е бил прекратен, а ответницата е била надлежно поканена да заплаща обезщетение за лишаване от ползване, т.е изискуемостта на вземането е настъпила. Ето защо, съдът приема, че действително имотът е бил ползван в релевирания период еднолично от ответницата и тя дължи на другите съсобственици парично обезщетение. Претенциите са доказани в своето основание.

За установяване размера на дължимото обезщетение по делото бе изслушано заключение по допуснатата СТОЕ, възприето от съда като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. С помощта на експертните знания се установи пазарната наемна цена на имота за периода от 01.05.2022г. до 09.04.2023г.вкл. в общ размер на 565лева. Съобразно квотите в съсобствеността дължимото от Г. С. обезщетение за личното ползване на делбения имот е в размер на 282,50лева. В този размер претенцията следва да бъде уважена, а за разликата до пълния размер от 680лева се отхвърли като неоснователна.

По претенции за постановяване на привременни мерки в делбата с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:

Съгласно нормата на чл. 344, ал. 2 ГПК, с решението по допускане на делбата или по- късно в случай, че не всички съделители използват делбения имот съобразно правата си, съдът постановява кои от съделителите от кои имоти ще се ползват до окончателното 4 извършване на делбата или пък какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. Уредено е право на неползващия съсобственик да бъде възмезден за облагите от имота, от които е лишен поради ползването му от друг съсобственик. Касае се до привременна мярка в процеса, т.е. до съдебна администрация, по която съдът се произнася с определение, което има привременен характер, до приключване на делбата. Същото е за бъдеще време, считано от заявяване на претенцията в първото по делото с.з. след допускане на делбата до окончателното извършване на делбата. Постановеният от съда акт не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава материалноправен спор между страните.

Претенцията за парично обезщетение е заявена в евентуалност. Първото искане е било за разпределение на ползването. То не може да бъде уважено, защото от експертното заключение се установи, че имотът е реално неподеляем. Идеята на разпределението на ползването е да се предостави възможност всеки от съделителите да ползва имот, когато в делбената маса има повече от един, респ. част от такъв когато е възможно тази част да бъде обособена като самостоятелен обект на правото на собственост. В случая нито едното от тези изисквания не е налице. В рамките на това си произнасяне, съдът следва да съобрази фактическото състояние и предназначението на вещта, без да има право да предписва или взема предвид бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове на ползване.