Определение № 1250 от 05.10.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1250 гр. Плевен, 05.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Частно гражданско дело № 20264400100857 по описа за 2026 година

Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано след изпращането на документи от РС – Плевен, въз основа на разпореждане № 21.09.2026г. по ч.гр.д.№ 4621 по описа за 2026т. В разпореждането е посочено, че производството пред ПРС е образувано въз основа на искане на Районен съд Делменхорст, към което е приложено съдебно решение за събиране на доказателства чрез международна правна помощ от компетентния съд по местоживеене на ответника. В решението е възложено на потърсения за помощ съд :Да призове ответника и да му обясни целта на генетичната експертиза;Да му предостави молбата от 23.09.2025г. и препис от съдебното решение за събиране на доказателства;Да вземе проба от слюнката на лигавицата на устата според медицинските стандарти на потърсената за помощ държава;Да обозначи и съхрани взетите проби до изпращането им;

Пробите заедно с протокол с обозначение на място, време и начин на вземането им да изпрати на посочен в искането адрес.

РС е счел, че искането на Районен съд Делменхорст следва да бъде изпратено на Плевенски ОС, тъй като съгласно чл.617 ал.2 ГПК, компетентен да разреши директно събиране на доказателства по чл.19 от Регламент (ЕС)2020/1783 на територията на Република България, както да и окаже практическа помощ за събирането, е окръжният съд, в чийто район то ще се извършва.

Компетентен да разреши директно събиране на доказателства по Регламент (ЕС) 2020/1783 и да окаже практическа помощ за събирането им на територията на Република България действително е окръжният съд, в чийто 1 район ще се извършва събирането. Съдът се произнася по искания от друга държава членка на ЕС, когато е отправено именно такова искане за директно събиране на доказателства, при което ОС оказва съдействие и практическа помощ при събирането на тези доказателства от чуждия съд. Трябва да се прави разграничение между събирането на доказателства от замолен български съд, когато чуждият съд иска РС да извърши действията и директното събиране на доказателства, когато чуждият съд или назначен от него експерт иска сам да дойде и да извърши действията на наша територия, а българският съд само оказва практическа помощ.

Описаните в формуляра действия не са за директно събиране по чл.19 от Регламента, при което съгл. чл.19, параграф 6 молещият съд извършва директното събиране на доказателства в съответствие с правото на своята държава членка. Ако се искаше директно вземане от или в присъствие на чужди представители на съответната проба, то тогава сме изправени пред директно събиране на доказателства. Точно обратното е в настоящия случай– искането е стандартно по чл.12, като от замоления съд се очаква да извърши действията по събирането на доказателствата и това е РС-Плевен. Съгласно съгласно чл. 12, параграф 4 и чл. 19, параграф 2 от Регламента, събирането на доказателства не може да включва мерки за принуда, освен ако това не е изрично уредено в националното право за вътрешни случаи.

Поради изложеното, делото следва да бъде прекратено пред Плевенски ОС, а документите - върнати на РС-Плевен за изпълнение на действията по събиране на доказателства по отправеното от Районен съд Делменхорст искане. Случаят е стандартен - чрез замолен съд (чл. 12 от Регламент (ЕС) 2020/1783), при което компетентен е изцяло районният съд по местоживеене на ответника.Тъй като искането е по гражданско дело (за произход), РС е длъжен да изпълни искането за правна помощ, като приложи българското национално право за събиране на доказателства. РС трябва да призове ответника по надлежния ред за съдебно заседание, да му разясни естеството на производството, целта на ДНК експертизата и искането на чуждия съд; да попита ответника изрично дали е съгласен доброволно да даде биологичен материал (слюнка).Ако той е съгласен, съдът назначава вещо лице, което в специализирана лаборатория да вземе пробата от слюнка, която да бъде запечатана, съхранена при спазване на медицинските изисквания, и 2 изпратена на посочения от чуждия съд адрес, придружена от съответния стандартен формуляр по Регламента.

Ако ответникът откаже или не се яви, районният съд няма право да вземе пробата принудително.Съгласно чл. 12, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2020/1783, при изпълнение на искане за правна помощ не могат да се прилагат мерки за принуда, освен ако те не са предвидени в националното право на замолената държава за съответния вътрешен случай. Ако ответникът не се яви (без уважителни причини) или се яви и изрично откаже, РС следва да отрази това в протокола и да върне документите на молещия съд в чужбина с отбелязване, че искането не е могло да бъде изпълнено поради отказ на лицето и липса на законова възможност за принуда, тъй като в българския граждански процес няма процедура за принудително вземане на ДНК проба (слюнка) от страна на съда.Възможно е само да разгледа и да се произнесе по наличието на предпоставките по 333 ГПК, но в българският процесуален кодекс това е правомощие на окръжния съд, който като първа инстанция разглежда делата за произход.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 857/2026г. по описа на ОС-Плевен.

ВРЪЩА на РС – Плевен изпратените с писмо изх.№

10990/21.09.2026г. документи по образуваното в РС ч.гр.д.№ 4621/2026г., както и препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 3