Решение № 4237 от 02.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4237 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100501318 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20082089/06.03.2023 г., постановено по гр.д. № 15 356/2021 г. на СРС, ГО, 164 състав, и решение № 20111074/15.12.2023 г. по същото дело, постановено на осн. чл. 247 ГПК, ответникът “Профи Кредит България“ ЕООД е ОСЪДЕН да заплати на ищеца „ТЕМИС КЕПИТЪЛ“ ООД на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 261,40 лв. – предадена без основание сума от М.П.П. на ответника за периода 01.12.2015 г. – 24.06.2020 г. по Споразумение за допълнителен пакет услуги към Договор за потребителски кредит № 3019581973/10.05.2017 г., което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 24.06.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на входиране на исковата молба – 01.12.2020 г., до окончателното плащане.

Подадена е въззивна жалба вх. № 25013369/27.03.2023 г. на „ТЕМИС

КЕПИТЪЛ“ ООД против решението. Сочи се във въззивната жалба, че решението на първо място е недопустимо – постановено по непредявен иск. Ответникът излага, че първоначално с исковата молба, уточнена с молба от 22.01.2021 г., ищецът е претендирал от ответника сумата от 100 лв. – частичен иск от 5 000 лв., която сума е предадена от М.П.П. на ответника при липса на основание, при пълна липса на каквито и да било договорни правоотношения, като сумата е предадена от цедента П. на ответника по грешка, за определен период; или ищецът е твърдял да е налице пълна грешка в изпълнението. Преди първото с.з. в пр-вото пред СРС обаче ищецът е депозирал молба, според която претендира сумата като дадена без основание въз основа на нищожни клаузи по договор за кредит, което според ответника не съставлява 1 уточнение на исковата молба, а въвеждане на ново основание. Тази молба неправилно била възприета като такава за изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК от СРС, понеже с нея се предявявал напълно нов иск; не били налице основанията да бъде допуснато изменение на иска, както е сторено в първоинстанционното производство. С последваща молба от 28.06.2022 г. ищецът пък претендирал вече сумата от 261,40 лв. – дадено без основание, вкл. по нищожни договори. Поради това решението било недопустимо.

На второ място въззивникът твърди, че решението е неправилно. Оспорва договорът за цесия да е валиден и да е произвел ефект – цедентът не е потвърдил писмено на ищеца прехвърлянето на вземанията; вземанията предмет на договора са хипотетични и неуточнени; вземането е възложено за събиране, а не цедирано; ищецът цесионер не е банка или финансова институция.

На трето място въззивникът оспорва да е получил от М.П. сумата от 261,40 лв.

На четвърто място въззивникът оспорва Договор за потребителски кредит № 3019581973/10.05.2017 г. и Споразумение към него да съдържат недействителни клаузи. Относно пакета допълнителни услуги – същият бил уговорен и предоставен, но не бил свързан с усвояването и управлението на кредита. Под управление на кредита се разбирали действия на кредитодателя при редовно протичане на правоотношението, а не разсрочване на вноски при забава. Това, че отлагането на вноски и намаляването им по размер съгласно пакета услуги е поставено в зависимост от определени условия, не означавало, че кредиторът няма задължение да предостави услугата, когато са налице предпоставките за това. Позовава се на давност, което възражение е сторено и с отговора на исковата молба.

Въззиваемият “Профи Кредит България“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба от 18.04.2023 г. Моли решението да бъде потвърдено. Сочи, че искът по чл. 55 ЗЗД е един, с него се претендира връщане на даденото без основание. Ответникът въззивник не бил доказал да е получил сумата на годно правно основание и да има право да я задържи, поради което правилно искът е уважен. В последно с.з. в пр-вото пред СРС ищецът е увеличил размера на иска до 261 лв., което било допустимо.

Позовава се на нищожните клаузи в договора за кредит.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Исковата молба е уточнявана многократно – с пет на брой уточнителни молби.

Ищецът обаче не е изменил иска си, а само е уточнил претенцията по чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за връщане на даденото без основание, без исковата молба да е била върната. С последната молба от 04.04.2022 г. исковата претенция е уточнена, а в съдебно заседание от 28.06.2022 г., съгласно молба от 28.06.2022 г., е допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му от 236,05 лв. на 261,40 лв.

С искова молба от 01.12.2020 г. ищецът „ТЕМИС КЕПИТЪЛ“ ООД претендира от ответника “Профи Кредит България“ ЕООД на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД суми, предадени от различни физически лица /94 на брой/ на ответника “Профи Кредит България“ ЕООД. В исковата молба се сочи, че сумите са предадени от физическите лица на ответника без основание за определени периоди без последващо 2 уточнение във връзка с предаването на сумите. Ищецът твърди вземанията по чл. 55 ЗЗД да са му прехвърлени от кредиторите – физически лица, с договори за цесия.

Претендира от ответника за всяко от деведесет и четирите лица сумата от 100 лв. – частичен иск от сумата от 5 000 лв.

Производството по първоначално образуваното дело е разделено поради това, че с една искова молба се предявяват на практика 94 на брой искове, във връзка с различни факти. Гр.д. № 15 356/2021 г. на СРС, ГО, 164 състав е образувано по предявен от „ТЕМИС КЕПИТЪЛ“ ООД против “Профи Кредит България“ ЕООД иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 лв. – частичен иск от сумата от 5 000 лв., предадена без основание от цедент М.П.П., под № 56 в исковата молба, на ответника за определен период.

Според практиката на ВКС / Решение № 29 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 1144/2010 г., IV г. о., ГК/ в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание.

Изявлението, че даденото е без основание може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание, е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, защо фактите, на които се позовава ответникът, не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника.

Предвид тази практика на ВКС то в исковата молба ищецът е очертал достатъчно подборно вземането за връщане на даденото без основание, като не е бил длъжен да уточнява дали даденото е погрешка и при липса на каквито и да било правоотношения между страните или е дадено по нищожни договори за кредит.

Исковата молба обаче е била нередовна - не е било посочено по какъв начин е формирана сумата по частичния иск; как се отнасят претендираните 100 лв. към сумата от 5 000 лв., особено при наличното усложнение – посочен период на даване на сумите. Не е било уточнено дали се претендира сума за определен период или част от някои плащания за целия период. С уточнителни молби от 22.01.2021 г. и от 07.04.2021 г. ищецът е уточнил по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, че във връзка с дадените от П. суми на ответника претендира сума, дадена без основание както поради “пълна липса на договорни отношения, така и поради нищожност“; претендира всички получени без основание суми за периода, но не сочи конкретни договори за кредит. Или претендира сумата, дадена без основание съгласно цитираната практика на ВКС. Исковата молба обаче е останала нередовна – отново не е посочено как е формирана частичната претенция.

Исковата молба е изпратена за отговор и с отговора ответникът е възразил, че оспорва да са правени преводи погрешка, напротив съществували договорни отношения между него и цедента П. – т. III, б. “с“ от отговора на исковата молба.

3

Позовава се на давност.

С определение от 28.10.2021 г. е даден предварителен доклад на делото и на вещото лице е указано за работи по задачите на ССчЕ, като изследва само суми, предадени без посочено основание. С молби от 24.11.2021 г. и от 04.02.2022 г. ищецът е възразил, че претендира всички дадени без основание суми, като съществували и договори за потребителски кредит, съдържащи нищожни клаузи. Ищецът прави “реплика“ според посоченото в цитираната практика и своевременно /преди първо заседание и приемане на доклада за окончателен/ при нередовна искова молба относно формиране на вземането, уточнява, че претендира суми като дадени без основание погрешка или по нищожни договори за потребителски кредит. Според посочената практика това не съставлява изменение на иска, но въпреки това приемането на доклада за окончателен е отложено. С определение от закрито заседание от 01.03.2022 г. е прието уточнението на исковата молба, макар и при посочване на чл. 214 ГПК. С това определение на ищеца е дадена поредна възможност на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК да уточни претенцията си по размер, вкл. и да посочи договор за кредит.

С последна уточняваща молба от 04.04.2022 г. ищецът е уточнил исковата си претенция – сочи, че претендира дадената без основание сума във връзка с Договор за потребителски кредит № 3019581973/10.05.2017 г. Последователно в тази молба се позовава на предоставен пакет допълнителни услуги на цедента кредитополучател, за който пакет тя е заплатила по нищожни клаузи 131,40 лв. Сочи, че плащането на тази сума от 131,40 лв. е разсрочено за срок от 5 месеца, съвпадащ със срока на договора за кредит. Следват подборни доводи относно нищожността на клаузи от договора за кредит и ОУ, но все във връзка с пакета за допълнителни услуги. Излага, че този пакет е закупен, предлаганите услуги са свързани с отпускането и издължаването на кредита; съпоставката на цената на допълнителната услуга от 131,40 лв. с размера на кредита от 200 лв. водела на извод за липса на еквивалентност; при включване на възнаграждението за пакет допълнителни услуги в ГПР той ставал над 50 процента. Във връзка с тези доводи претендира сума в размер на 236,05 лв. – стр.

11 от уточняващата молба. Тази сума се претендира във връзка с даденото по предоставения пакет за допълнителни услуги на цена 131,40 лв.

Или с последната молба ищецът претендира от ответника сумата от 236,05 лв., дадена без основание от цедента М.П. вкл. във връзка с Договор за потребителски кредит № 3019581973/10.05.2017 г., за периода 01.12.2015 г. – 24.06.2020 г. Според молбата от 04.04.2022 г. кредитополучателят П. е заплатила на ответника сумата от 131,40 лв. за пакет допълнителни услуги по нищожни клаузи, като се претендира единствено сумата по този пакет допълнителни услуги. С това исковата молба е уточнена, като се претендират недължимо дадени суми в размер на 236,05 лв. от М. П. на ответника по Договор за потребителски кредит № 3019581973/10.05.2017 г., за периода 01.12.2015 г. – 24.06.2020 г., а именно суми по пакет допълнителни услуги.