Решение № 483 от 01.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Горна Оряховица, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Петя В. Раднева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20264120101401 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

В Районен съд гр. Горна Оряховица е постъпила молба с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 3, т. 2 вр. чл. 5 от ЗЗДН и чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие от К. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

***** против П. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. *****.

Ищцата сочи, че от около осем месеца има връзка с ответника. Ц. работел като сервитьор в ***** гр. *****, на длъжност „сервитьор“. А. сочи, че се е случвало Ц. да употребява алкохол в продължение на няколко дни, като се стигало до спорове между тях, без физическо насилие.

А. сочи, че два дни преди подаването на исковата молба с Ц. отново се скарали. Ищцата получавала обаждания по телефона от ответника, който я наричал „мърша“ и „курва“. Причината да се скарат била, че Ц. мислел, че А. му е изневерила.

На 20.04.2026г. А. била в дома си, заедно с деветгодишния си брат.

Около 15:00- 15:30 часа на вратата се позвънило, като А. видяла през шпионката, че това е Ц.. А. видяла, че ответникът държи бира и видимо бил употребил алкохол. Ц. започнал да блъска по входната врата, като А. и брат й се уплашили и се скрили в друга стая на жилището. След това ищцата се обадила на майка си, която подала сигнал на тел. 112. Ц. си заминал, като А. видяла, че е счупил звънеца, шпионката и е изкривил част от входната врата.

Ищцата иска да се приложат мерки по ЗЗДН спрямо ответника.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие спрямо молителката.

В съдебно заседание молителката К. К. А. не се явява, не се представлява. Страната не е направила доказателствени искания, не сочи 1 доказателства.

Ответникът П. С. Ц. не се явява, не се представлява. Ответникът не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата е процесуално допустима. Депозирана е от лице, имащо право да търси защита по реда на ЗЗДН срещу лице посочено в чл. 3, т. 2 на Закона – лице, с което ищцата се намирала интимна връзка към датата на деянието.

Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗД – до три месеца, считано от извършването на твърдения акт на домашно насилие – 20.04.2026г.

Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна.

Съображенията на съда са следните. В настоящото производство молителката следваше да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от нея обстоятелства, които да могат да се квалифицират като домашно насилие. Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

От събраните писмени доказателства се установи, като страните не спорят, че ищцата и ответника са поддържали интимна връзка около осем месеца преди датата на подаване на исковата молба. Не се спори и за това, че ответникът е злоупотребявал с алкохол, което е довело до влошаване на отношенията между двамата. Това довело и до скарване между двамата, като според А. Ц. я обидил в разговор по телефона. За това твърдение не са представени доказателства. Не се спори също, че на 20.04.2026г. А. била в дома си, заедно с деветгодишния си брат. Около 15:00- 15:30 часа на вратата се позвънило, като А. видяла през шпионката, че това е Ц.. А. видяла, че ответникът държи бира и видимо бил употребил алкохол. Ц. започнал да блъска по входната врата, като А. и брат й се уплашили и се скрили в друга стая на жилището. След това ищцата се обадила на майка си, която подала сигнал на тел. 112. Ц. си заминал, като А. видяла, че ответникът е счупил звънеца, шпионката и е изкривил част от входната врата.

От събраните писмени доказателства се установи, че Ц. не е осъждан за деяние от общ характер, в Районен съд гр. Горна Оряховица не са водени други дела по ЗЗДН между него и А., а в РУ Горна Оряховица няма данни да са постъпвали сигнали от ищцата срещу ответника за поведение, което може да се квалифицира с понятията на този закон.

Настоящият състав счита, че представените писмени доказателства не обосновават извод за извършено спрямо К. К. А. насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. На първо място от представените писмени доказателства, вкл. и преписката изготвена от РУ Горна Оряховица, не се установяват обстоятелства, които могат да се квалифицират като акт на домашно насилие.

Поведението на Ц. безспорно е било агресивно, но същото е било мотивирано от употребения алкохол, като в основата на действията му стоят влошените лични отношения с ищцата. Това само по себе си принципно не изключва акт на домашно насилие, а дори обратното. Законът поставя като изискване към допустимостта на молбата по ЗЗДН страните да се намират в определена 2 правна и фактическа връзка помежду си. От друга страна следва да се посочи, че извършеното на 20.04.2026г. не може да се квалифицира като домашно насилие, с оглед ниския интензитет на станалото. Думата „насилие” означава използване на груба физическа сила срещу някого или нещо, принуда за постигане на нещо, за придобиване или запазване на икономическа или политическа власт, привилегии и др., въздействие върху нещо, което противоречи на неговото естествено състояние или развитие или силно го изопачава и деформира. Поведението на Ц. на 20.04.2026г. не може да обоснове виждането, че извършеното е акт на домашно насилие. Безспорно у А. са налице силни отрицателни емоции по отношение на ответника, с оглед описаните от нея минали отношения, и най – вече честата злоупотреба с алкохол от страна на Ц., но в конкретния случай е редно да се отбележи, че няма данни в исковата молба от които да се заключи, че ответникът е знаел, че ищцата е в дома си.

Социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове, както и на спорове от друго естество (имуществени, финансови и др. отношения). За да се приложат мерките за защита, визирани в закона, ответникът трябва да е извършител на домашното насилие, т. е. на целенасочен волеви акт, насочен към пострадалото лице, към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост, или към неговата психическа и емоционална стабилност и то по начин, който да представяла пряка опасност за живота и здравето му.

Налагането на мерки по ЗЗДН не може да се гради на предположения за характера на извършеното или за това, което ответника би извършил в бъдеще време. По делото е депозирана декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Безспорно същата има самостоятелно доказателствено значение съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, но обстоятелствата изложени в декларацията подлежат на оборване и ответникът има възможност допустимите по ГПК способи да обори доказателствената сила на декларацията. За ищцата също има задължение да представи доказателства за твърденията си. Предвид специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предвиден улеснен за молителя ред - чрез представяне на декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и при липса на други доказателства, съдът може да издаде търсената заповед за защита само въз основа на приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. От друга страна, стойността на декларацията не следва да се абсолютизира и доколкото в това производство другите събрани доказателства имат превес при достигане на извода, че не се доказа наличието на акт за домашно насилие, молбата на К. А. следва да се остави без уважение.

На основание 11, ал. 3 от ЗЗДН ищцата К. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, е освободена от внасяне на дължимата държавна такса и такава не следва да се присъжда в нейна тежест, независимо от изхода по делото.

Страните не са претендирали заплащане на разноски и такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, за налагане мерки за защита от домашно насилие срещу против П. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** , като неоснователна и недоказана.

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по ЗЗДН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново, в 7 - дневен срок от постановяването му на 01.06.2026г.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на РУ Горна Оряховица за сведение.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4