Решение № 6297 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6297 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100511228 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11228/23 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Н.**“ ЕООД ЕИК **** гр.Угърчин срещу решение №7193 от 09.05.2023 г по гр.дело №17910/22 г на СРС , 35 състав ; изменено в частта за разноските с определение №28144 от 11.08.2023 г в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.232 ал.2 пр.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД да се осъди К. К. К. ЕГН **** от гр.София да му заплати разликата над 35 лева до предявения размер от 1725 лева наемни цени за периода 01.05.2021 г – 04.04.2022 г по договор за наем на сглобяемо строително скеле от 16.04.2021 г и разликата над 760 лева до предявения размер от 4260 лева неустойка по чл.6 от посочения договор за наем , ведно със законната лихва от 04.04.2022 г до окончателното заплащане на сумите . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Договорът за наем се е продължил за неопределен срок съгласно чл.236 ЗЗД . Стойността на предоставеното скеле /съобразно предоставените елементи/ е 1420 лева и се дължи неустойка в троен размер съгласно чл.6 от договора .

Въззиваемата страна не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище в о.с.з .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС връчено на въззивника на 18.05.2023 г и е обжалвано в срок на 22.05.2023 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на 1

СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично иска за наемни цени СРС е приел , че скелето е отдадено под наем за 15 дни . Няма данни ползването на наетата вещ да е продължило съгласно чл.236 ал.1 ЗЗД със знанието и без противопоставянето на наемодателя . С изрична уговорка в чл.8 от наемния договор е уговорено нещо различно от чл.236 ал.1 ЗЗД , поради което договорът за наем се е прекратил на 30.04.2021 г и наемни цени не се дължат след тази дата . Иск на основание чл.59 ЗЗД не е предявен .

За да отхвърли частично иска за неустойка СРС е приел , че цената на всеки от елементите не е посочена в договора . В чл.5 от договора е посочена неустойката за предоставените елементи в трикратен размер , като същата възлиза на 760 лева .

Решението на СРС е неправилно в обжалваната част.

По отношение на иска за „наемни цени“ твърденията на ищеца са , че ползването на наетите вещи е продължило въпреки изричната уговорка на чл.8 от договора , че срокът може да бъде удължен само след изрично съгласие на наемодателя , като такова съгласие липсва .

Приложим е чл.236 ал.2 ЗЗД , според който ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.

Съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация , че претендира „наем“ , докато всъщност му се дължи квазинаемно обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД в размер минимум на наемната цена /както и е поискано/ . В тази част решението на СРС трябва да се отмени поради неправилна правна квалификация . За периода 01.05.2021 г – 04.04.2022 г се дължат на основание чл.236 ал.2 ЗЗД - за 339 дена х 5 лева = 1695 лева . За разликата над 1695 лева до 1725 лева искът трябва да се отхвърли , но при посочената различна правна квалификация .

По отношение на иска за неустойка . Основателни са оплакванията на въззивника , че в чл.4 от договора за наем /независимо от употребения термин „неустойка“/ са посочени цените на предоставените под наем елементи за скеле . Съобразно посочените в чл.1 количества уговорената между страните цена на скелето е общо 1420 лева . Индиция в тази насока е фактът , че част от посочените в чл.4 цени не се делят на три т.е. няма как да представляват троен размер на елементите от скелето както неправилно е приел СРС . От друга страна 2 уговорката в чл.6 , че невърнатото скеле се заплаща в троен размер трябва да се тълкува , че заплащането на този троен размер при невърнато скеле погасява не само неустойка в двоен размер на цената на скелето , но и цената на самото скеле /цената му не може да се иска отделно извън неустойката, на практика ответникът го „купува“ от ищеца , но в троен размер / . Искът за разликата над 760 лева до предявения размер от 4260 лева трябва да се уважи , като се посочи , че същата представлява сбор от равностойност на невърнато скеле по чл.57 ал.2 ЗЗД във връзка с неизпълненото задължение за връщане на наетата вещ по чл.233 ал.1 изр.1 ЗЗД ; и на неустойка в двоен размер на неговата цена по чл.6 от договора за наем .

С оглед изхода на делото въззивникът има право на допълнителни разноски пред СРС и на разноски пред СГС .

Поради материален интерес под 5000 лева по всеки от обективно съединените искове /поотделно/ на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №7193 от 09.05.2023 г по гр.дело №17910/22 г на СРС , 35 състав ; изменено в частта за разноските с определение №28144 от 11.08.2023 г ; в частта , с която са отхвърлени исковете на „Н.**“ ЕООД ЕИК **** гр.Угърчин с правно основание чл.232 ал.2 пр.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД да се осъди К. К. К. ЕГН **** от гр.София да му заплати разликата над 35 лева до предявения размер от 1725 лева лева наемни цени за периода 01.05.2021 г – 04.04.2022 г по договор за наем на сглобяемо строително скеле от 16.04.2021 г и разликата над 760 лева до предявения размер от 4260 лева неустойка по чл.6 от посочения договор за наем , ведно със законната лихва от 04.04.2022 г до окончателното заплащане на сумите ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА К. К. К. ЕГН **** от гр.София да заплати на основание чл.236 ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД , чл.233 ал.1 изр.1 ЗЗД и чл.57 ал.2 ЗЗД на „Н.**“ ЕООД ЕИК **** гр.Угърчин разликата над 35 лева до размера от 1695 лева наемни цени за периода 01.05.2021 г – 04.04.2022 г по договор за наем на сглобяемо строително скеле от 16.04.2021 г и разликата над 760 лева до предявения размер от 4260 лева сбор от равностойност на невърнатото скеле и неустойка в двоен размер на цената на скелето съгласно чл.6 от посочения договор за наем , ведно със законната лихва от 04.04.2022 г до окончателното заплащане на сумите.

ОТХВЪРЛЯ иска на „Н.**“ ЕООД ЕИК **** гр.Угърчин да се осъди К. К. К. ЕГН **** от гр.София да му заплати на основание чл.236 ал.2 ЗЗД разликата над 1695 лева до предявения размер от 1725 лева лева наемни цени за периода 01.05.2021 г – 04.04.2022 г по договор за наем на сглобяемо строително скеле от 16.04.2021 г , ведно със законната лихва от 04.04.2022 г до окончателното заплащане на сумата .

3

ОСЪЖДА К. К. К. ЕГН **** от гр.София да заплати на „Н.**“ ЕООД ЕИК **** гр.Угърчин допълнително още 222,76 лева лева разноски пред СРС и 103,28 лева разноски пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4