Решение № 6471 от 18.12.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10757/2021
- Вид
- Решение № 6471
- Подписан
- 18.12.2023
- В сила
- 14.12.2023
- Състав
- Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова Воденичарова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6471 гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Воденичарова
Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20211100510757 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 20144719/23.06.2021г. по гр. д. № 9950/2021 г. по описа на СРС, 128-и състав са отхвърлени предявените от ЗК „Д.з. “ АД, ЕИК ****, срещу ЗАД „А.и.“ АД, ЕИК ****, искове с правно основание чл.411 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на последното дружество да заплати на ищеца сумата от 3 276,73 лв., представляваща неплатен остатък от регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 210388781, ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба- 19.02.2021г. до окончателното плащане, както и за сумата от 641,74 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.03.2019г. до 18.02.2021г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗК „Д.з.“ АД, в която се оспорва приетото от районния съд съпричиняване на процесното ПТП, а в условията на евентуалност се претендира по- малък принос от страна на водача на лек автомобил марка „Форд“. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява вина единствено на водача на лек автомобил марка „Ауди“, като това обстоятелство е признато и от самото лице при 1 изготвяне на двустранния констативен протокол за ПТП, където същият изрично е посочил, че той е виновният за настъпилото произшествие.
Обосновава се, че от приетия по делото механизъм на ПТП следва не само, че лекият автомобил марка „Ауди А8“ се е движел в забранена за него лента, предназначена единствено за автобуси от градския транспорт, но също така, че същият се е движел с висока и несъобразена с конкретните условия скорост, препятстваща своевременното му възприемане от шофьора на другия автомобил. В тази връзка се оспорват изводите на вещото лице относно скоростта на автомобила с марка „Ауди“ в приетото по делото заключение на автотехническа експертиза. Посочва се, че в тази част експертизата не кореспондира на останалите събрани по делото доказателства, като се добавя, че същата е следвало да бъде изготвена след разпита на поисканите от жалбоподателя свидетели с оглед съобразяване на техните показания. Твърди се още, че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал до разпит втория поискан от застрахователното дружество свидетел, като по този начин е възпрепятствал установяването на всички релевантни обстоятелства по делото. Не на последно място, в жалбата се излагат аргументи, че водачът на лек автомобил марка „Форд“ е наблюдавал пътната обстановка през цялото време, като е изпълнил задължението си да се убеди, че няма автобус, движещ се по автобусната лентата и за него не е имало възможност да предвиди движението на лек автомобил по нея, особено със скоростта, с която процесният е бил управляван.
По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от ЗАД „А.и.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се отправя молба първоинстанционното решение да бъде потвърдено, съответно исковете отхвърлени.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена
Застрахователна полица
№
0320179907024693/06.12.2017г., от която е видно, че между ищцовото дружество ЗК „Д.з. “ АД и „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД е сключена застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил, марка „Форд“, с пълно покритие и за срок от 12 месеца- от 06.12.2017г. до 05.12.2018г. Приети са като доказателство и Общите условия към застраховката.
2
Не се спори, а това се установява и от приложения по делото констативен протокол за ПТП и приетото заключение на автотехническа експертиза, че на 29.09.2018г., около 10:30 ч., в град София, в района на кръстовището, образувано от пресичането на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с ул. „Ралица“, водачът на автомобила марка „Форд“ при предприемане на маневра десен завой реализира ПТП с друго превозно средство, марка „Ауди“, движещо се в крайната дясна лента, предназначена за автобуси от градския транспорт, също предприемащо маневра десен завой от своята пътна лента. В протокола е отбелязано, че виновен за инцидента е водачът на лек автомобил, марка „Ауди“.
От писмените доказателства по делото е видно, че на 02.10.2018 г.
П.П.Т.-Х. в качеството си на ползвател на лек автомобил марка „Форд“ е подала до ищеца ЗК „Д.з.“ АД искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“. В тази връзка е заведена преписка по щета № 210388781, изготвени са два описа за вреди на МПС- при основен и допълнителен оглед на автомобила, констатациите от които са обобщени във финален описзаключение. Представени са фактури за осъществени ремонтни дейности на обща стойност 6 538,45 лв., въз основа на които е заплатено застрахователно обезщетение в същия размер на собственика на автомобил марка „Форд“ „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД.
Приложена по делото е и справка от базата данни на „Информационен център към Гаранционния фонд“ за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, от която става ясно, че в периода 06.08.2018г.05.08.2019г. автомобилът марка „Ауди А8“ е застрахован при ответното дружество ЗАД „А.и.“ АД.
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът ЗК „Д.з.“ АД е предявил регресна претенция пред ответното дружество ЗАД „А.и.“ АД за сумата от 6 553,45 лв., включваща 6 538, 45 лв. изплатено обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски, с покана от 08.02.2019г. Между страните не се спори, че е извършено частично плащане в размер на 3 276,73 лв.
В рамките на първоинстанционното производство е разпитан свидетелят Л.П.Х., който във връзка с процесното произшествие заявява, че управлявайки процесния автомобил и движейки се по първата лента до автобусната, 30-40 метра преди да завие надясно пуснал мигач и тръгнал да 3 предприема маневрата без да се огледа непосредствено преди това. Погледнал в огледалото едва когато започнал да завива, като в този момент се случил и самия сблъсък. Твърди, че не видял други коли в автобусната лента. Прави извод от съществувалата пътна обстановка, че другият участник в произшествието е карал с висока скорост, тъй като е трябвало да задмине 3040 коли, за да стигне до местопроизшествието.
По делото е прието и заключение по назначена съдебна автотехническа експертиза, съгласно което стойността на вредите по процесния автомобил марка „Форд“ съгласно Методиката към Наредба № 49 от 14.10.2014г. е в размер на 6 538, 45 лв., а определена на база средни пазарни цени- 6 553, 45лв.
В него се посочва, че причините за настъпване на произшествието са от субективен характер, а именно избраната скорост на движение, както и действията от страна на водача на МПС марка „Ауди А8“ с органите за управление на автомобила- кормилна, горивна и спирачна уредба, който се е движел в автобусната лента и при предприета маневра десен завой не е пропуснал преминаването на навлезлия по време и място преди него автомобил марка „Форд“.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на доводите за неговата неправилност настоящият състав намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ. Неговата основателност се обуславя от доказването на следния правопораждащ 4 фактически състав: 1. наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2. заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3. отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, 4. наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност".
Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява наличието на посочените елементи, като спорен между страните остава единствено въпросът при какво съотношение на противоправно поведение на водачите на двата автомобила е настъпило застрахователното събитие. В тази връзка ответното застрахователно дружество своевременно е направило възражение за съпричиняване на процесните вреди от водача на лек автомобил марка „Форд“. За да е налице такова съпричиняване разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква водачът обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за прилагането на 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Следва да се има предвид, че не всяко поведение на водача, дори и такова, което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда.
Само действия или бездействия, които се явяват пряка и непосредствена причина за настъпилите вреди биха могли да обусловят извод за прилагане на разпоредба на 51, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода за наличие на нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено и от двамата водачи. Съгласно чл. 15, ал.6 от ЗДвП когато пътна лента е сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на други 5 пътни превозни средства, с изключение на тези, извършващи случаен или специализиран превоз на деца и/или ученици. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че автомобилът марка „Ауди“ в нарушение на горепосочената забрана се е движел по автобусна лента на бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви“. Видно от приетото по дело заключение на автотехническата експертиза, причина за настъпване на процесното ПТП е именно движението на автомобила марка „Ауди“ в автобусната лента, от която същият е предприел маневра десен завой, без да пропусне преминаването на навлезлия по време и място преди него лек автомобил марка „Форд“. Този извод на вещото лице следва да бъде разгледан във връзка и с останалите събрани по делото доказателства. Доколкото заключението е изготвено преди разпита на водача на другия автомобил марка „Форд“, същото не отчита дадените от него показания. Именно по време на разпита на другия участник в произшествието се установява, че преди предприемане на процесната маневра десен завой, управляващият автомобил марка „Форд“ водач не е погледнал към успоредната на неговата дясна лента, като по тази начин е извършил нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно за навлизане по друг път, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, като следва да извърши маневрата, съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение. В тази връзка неоснователен се явява довода на въззивника, че в конкретния случай посоченото задължение се е отнасяло единствено до следене за наличие на автобуси, движещи се в специално предназначената за тях лента, тъй като нито буквалният прочит на разпоредбата, нито заложеният в нея смисъл позволяват подобно тълкуване. Напротив, съгласно чл.1, ал.2 от ЗДвП приоритет във всеки един момент следва да бъде опазване на живота и здравето на всички участници в движението по пътищата, при което водачите са длъжни да следят за поведението на всеки един от тях. Задължение на водача е преди извършването на дадена маневра да се увери, че същата няма да създаде опасност за който и да е от останалите участници. Нарушението на правилата за движение от страна на някой от участниците не освобождава останалите от задължението им да ги съблюдават. Следователно в настоящия случай водачът на автомобил марка „Форд“ сам признава, че неизпълнявайки 6 предписанието на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, е осъществил противоправно поведение, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. В тази връзка неоснователно се явява възражението на страната, че съгласно приетия по делото протокол за ПТП виновен за инцидента е изцяло водачът на лекия автомобил марка „Ауди“. Представеният двустранен протокол представлява частен документ, който има доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, какъвто е и настоящият случай. Въпреки това обстоятелство, съдържащото се в протокола изявление за наличие на вина на един от водачите следва да бъде третирано от съда като извънсъдебно признание на факт, което би могло да бъде оспорвано в хода на процеса. Както бе посочено, водачът на автомобил марка „Форд“ сам признава извършеното от него нарушение, следователно въпросната констатация за цялостна вина на другия водач за настъпване на процесното ПТП се явява опровергана. Бланкетно се явява и възражението за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд поради недопускане на втория поискан от въззивника свидетел. Видно от съдържанието на съдебния акт, районният съд е изследвал всестранно събрания по делото доказателствен материал, като неизслушването на втория свидетел не би могло да се счете за съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото същият е възприел произшествието от сходна на разпитаното лице позиция.
Разпечатката съдържа 38 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90674264-7b95-44db-9093-123c2a40fc2b