Решение № 310 от 22.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Б., 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500590 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 8255/06.04.2026г., подадена от Л. И.

Г., с адрес: с.И., ул.“Н.“ №22, общ. Б., чрез адв. Г. М., против Решение №112/21.02.2026г, постановено по гр.д.№2194/25 г. по описа на РС-Б..

С въззивната жалба решението се обжалва, като неправилно, необосновано.

Подробно се развива доводът, че съдът неправилно е оценил свидетелските показания. Сочи се, че съдът е изтъкнал само част от показанията на свидетелите, които кредитира, но не е изложил в коя част от тях не дава вяра и не подкрепя. Подробно се анализират показанията на разпитаните свидетели и се обобщава, че същите следва да се кредитира изцяло като подробни, достоверни и логични и взаимно подкрепящи се и същите сочат на осъществено от ищцата явно, постоянно, непрекъснато и спокойно владение по отношение на процесния имот. Изтъква се, че съдът е оценил определени факти неправилно, други е приел за липсващи, а трети не е разгледал, въпреки тяхната относимост и значимост.

1

Оспорва се изводът на съда, че имотът не е владян от ищцата, тъй като синовете й получили разрешение за строеж върху мястото. Този факт се сочи, че не опровергава фактът на осъществявано от ищеца владение, поради това, че сградата и земята са различни обекти. Като неправилни се оспорват изводите на съда за липса на осъществявано от ищеца владение, поради фактът, че заявление декларация е била подадена от внука на ищеца, като се сочи, че внукът е действал като пълномощник на ищеца, за което са представени доказателства. Сочи се, че съдът не е отбелязал фактът на издаване на АЧОС от 22.07.2025г. няколко дни след подаване на молбата декларация от пълномощника на ищеца, както и че в разписния лист имотът е записан като дворно място на съпруга и свекъра на ищцата.

Изтъкват се аргументи, че актът за общинска собственост не легитимира ответната страна за собственик, като се основа осъществяването на придобивен способ по реда на ЗОС.

При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на решението като неправилно и уважаване на предявения иск, с присъждане на разноски. Не се сочат доказателства и няма искане за събиране на такива.

Препис от въззивната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл.

263, ал.1 ГПК е подал писмен отговор. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а оплакванията на въззивника за несъстоятелни. Сочи се, че съдът е установил правилно фактическата обстановка при правилен анализ на събраните доказателства, в частност на свидетелските показания. Изброявате се определени факти, останали като недоказани - закупуване на имота през 1927г. от А.Н.Б., както и за идентичност на имената на това лице и за идентичност на процесния имот с имота, закупен от това лице през сочената година. Сочи се, че е останал недоказан фактът, че ищцата и съпругът й са установили фактическа власт върху имота пред 1963г., а от събраните доказателства е установено че през 1985г. върху държавна земя било учредено право на строеж на синовете на ищцата. Сочи се реализиране на правото на строеж , през 2005г. единият от синовете на ищеца се снабдил с нотариален акт за втория жилищен етаж, мазе и таван от построената в имота сграда, а с допълнителен запис от 2021г. в регистъра към одобрения регулационен план на с.И. от 2001г. са отразени промени в разписния списък към кадастрален пан, извършен по заявление от сина на И.Г.-С. Според въззиваемата страна 2 това води до извода, че фактическата власт върху процесния имот, в който е изградена триетажна къща , е упражнявана от синовете на ищеца, а не от нея и съпругът й.

Поддържа се, че имотът попада в приложното поле на чл.2, ал.1 ЗОС вр. с §7 от ПЗР на ЗМСМА вр. с §42 от ПЗР към ЗИДОС вр. с чл.6 от ЗОС, поради което собствеността на имота е преминала в патримониума на ответната община.

При доводи в гората насока се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. Липсват доказателствени искания от въззиваемата страна.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа подадената жалба и доводите в нея.

Въззиваемата страна, се представлява от пълномощник. Поддържа отговора и по същество иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Анализът на събраните доказателства, предвид фактическите и правни доводи на страните, сочи на установено следното:

Производството пред РС Б. е образувано по искова молба от Л. И. Г., с която срещу Община Б. е предявен положителен установителен иск – за признаване за установено спрямо ответната община, че ищецът е собственик на основание давностно владение, осъществявано от нея и съпругът й и при присъединяване на такова от техни праводатели на недвижим имот с идентификатор *** по КК на Б., целият с площ от 1444 кв.м., находящ се в общ. Б., с. И., подробно описан в исковата молба.

В исковата молба ищцата е поддържала, че е собственик на процесния имот на основание давностно владение, установено през 1927г. от „дядото на свекъра на ищцата А.Н.Б.“, а след това установено лично от ищцата и от нейния съпруг С.Г. (починал на 29.01.2012г.) и продължаващо и понастоящем от нея. Сочи, че първо родът на съпруга й установил фактическа власт върху имота със закупуването му към 1927г. от А.Н.Б. с площ от 10 декара и бил включен в землището на с. Ц., а след това в землището на с. И.. Сочи, че през 1963г. е сключила брак със С.Г. и от тази година започнали съвместно да 3 владеят и стопанисват процесния имот. Твърди, че през годините са ползвали имота основно като зеленчукова градина, а в момента имало засадени чушки, домати, краставици и зелен фасул, половината била ливада и се косяла за сено.

Назад във времето имало засадени ябълки и круши, от които имало следи и до днес. Посочва, че в имота има изградена сграда, в който и към настоящия момент живеела заедно със сина си. Твърди, че имотът се използвал като един със съседния имот с идентификатор *** по КК на Б., като двата имота имали обща ограда.

Сочи, че извършените действия по засаждане на овощни дръвчета, използване като зеленчукова градина, косене на сено, строеж на къща доказвали намерението за своене на имота, поради което е поискала да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение.

За целта упълномощила внука си С.И.Г. и чрез него на 09.07.2025г. подала молба-декларация до ответната община с искане за издаване на удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. От ответника оспорили искането и уведомили, че за имота има издаден Акт за частна общинска собственост № 14766 от 22.07.2025г. при тези твърдения се иска да бъде признато за установено прямо ответника, че ищецът е собственик на спорния имот на основание осъществявано давностно владение от ищеца и при присъединяване на такова от нейн праводател – от дядото на нейния свекър, считано от 1927г. до настоящия момент.

Ответникът оспорва предявения иск с подробни доводи, че: ищцата не е била установила владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. с параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, във вр. с параграф 42 от на ЗИДОС във вр. с чл. 6 ЗС; или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ; или на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС; или на основание чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС.

Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства. От анализа на приетите от РС такива се установява, следното:

Видно от удостоверение за наследници с изх. № 14/29.05.2025г., издадено от Община Б., се установява, че ищцата Л. Г. е наследник на С.С.Г., починал на 4

29.01.2012г., като тя е негова преживяла съпруга. От удостоверението се установява още фактът, че ищцата има две деца - П.С.Г. и И.С.Г., като последният е починал на 15.01.2018г. и оставил за негов наследник по закон сина си С.И.Г. - внук на ищцата.

От представените по делото удостоверение № 2766/17.03.1927г., издадено от Горноджумайския Мирови Съдия и Записка № 2119/1927г. става ясно, че на лицето А.Н. от с. М. е признато правото на собственост по покупко-продажба, станала през 1913г. върху недвижим имот, находящ се в землището на с. Ц., а именно нива в местността „Т-Т“ от 10 декара, при посочени съседи.

По делото не са представени доказателства дали това лице е наследодател и съответно в каква степен на родство с ищцата и нейния съпруг.

На 29.08.1985г. е сключен договор, между АПК „Д. Б.“, от една страна, в качеството на учредител, а от друга от И. и П.Г., в качеството на ползватели, с който от АПК „Д. Б.“, като учредител е поел задължение да се отправи до ИК на ОНС Б. предложение за предоставяне на ползвателите право на строеж върху парцел ХVIII от кв.22 по плана на с.А., държавна собственост, образуван върху земи, включени в строителните граници на населените места, съгласно ал.1 на Разпореждане № 404 на Бюрото на Министерския съвет от 1968г., а ползвателите са поели задължение да работят в отраслите на селското стопанство при условията на ПМС № 11 от 02.03.1982г. в продължение на десет години, считано от сключване на договора – 29.08.1985г.

Със Заповед № 78/18.09.1985г. , по молба от един от синовете на ищеца – И.

С. председателя на ОНС Б. е заповядал, на основание чл.15 от ЗС, чл.130 ЗТСУ и чл.103 от НДИ да се отстъпи право на строеж на жилище върху държавна земя по плана на с.А., от 850 кв.м. на И. и П.С.Г..

Въз основа на тази заповед на 20.09.1985г. е сключен договор , с който на И. и П.Г. от ИК на ОНС Б. е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място в с.А., съставляващо ½ от имот пл.№ 227, кв.22.

За реализиране на отстъпеното право на строеж, съобразно одобрени проекти на 27.11.1985г. от гл. архитект на ОбНС-Б., е издадено разрешение за строеж №33-3 от 14.03.1986г., с което се разрешава на И.С.Г. строеж на гараж + 1 жил. етаж по чл.228 от ППЗТСУ в парцел № XVIII в квартал 22 по плана на с. А..

5

С констативен нотариален акт от 16.12.2005г., издаден по н.д. 113/2005г. на нотариус М.К. синът на ищцата И.С.Г. е бил признат за собственик по давностно владение на втория жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, построена в УПИ XVIII – 227, кв.22 по плана на с.И., община Б., одобрен със Заповед № 1395/27.03.2001г. на кмета на община Б..

На 15.01.2018г. И.С.Г. е починал и оставил свой наследник по закона сина си - С.И.Г.. Последният с нарочна молба-декларация от 09.07.2025г. е поискал от ответната община да му бъде издадено удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с идентификатор № *** по КК на Б., за да се снабди с нотариален акт. По делото е приет като доказателство пълномощно /л.16-РС/, с което ищцата Л. Г. е упълномощила внука си С.И.Г. да я представлява като подаде от нейно име документи и получаване на такива във връзка със сдобИ.е с нотариален акт по обстоятелствена проверка относно имот с идентификатор № ***.

На 28.07.2025г. община Б., е издала Удостоверение изх.№ 456 от 28.07.2025г., с което е удостоверила, че процесният имот е частна общинска собственост съгласно АОС № 14766/22.07.2025г. В приетият като доказателство АОС № 14766/22.07.2025г. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.И., община Б., с площ от 1444 кв.м., трайно предназначени на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, е записана като частна общинска собственост на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС вр. с §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.

Пред РС са събрани гласни доказателства, от анализа на които се установява следното: