Решение № 219 от 03.09.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Казанлък, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20245510200191 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 от АПК, във връзка с чл.72, ал.4 от ЗМВР и е образувано по жалба на Й. В. П. против Заповед за задържане на лице от 26.01.2024г. с рег.№ 284зз-31 на разузнавач Г. Н. Ц. при РУМВР-Казанлък.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадената заповед като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и с процесуалните правила, както и че същата била необоснована.

В с.з. жалбата се поддържа от адвокат С. Ч., който моли да се отмени заповедта.

Ответникът- разузнавач Г. Н. Ц., редовно призован, не се явява.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е допустима и по същество основателна. На .......г. жалбоподателят бил задържан със Заповед за задържане на лице с рег.№ 284зз-31 от същата дата на РУМВР-Казанлък, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.339, ал.1 от НК. Видно от разписката към заповедта жалбоподателят е получил копие от същата на горепосочената дата в 17.55 часа. По случая не е било образувано ДП.

В с.з. не се спори, че заповедта е била издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Под данни за престъпление следва да се разбира установяването на факти- спорни или 1 безспорни такива, които водят до директен или индиректен извод, че дадено лице пряко или непряко е извършило конкретно престъпление по НК по неговите обективни и субективни признаци; негов автор е(чл.102, т.1 от НПК) или се установява съпричастност към извършването му, включително и когато по други, изключващи отговорността обстоятелства, то не подлежи на наказателна отговорност.

В хода на съдебното производство не се събраха никакви доказателства в подкрепа на правните и фактическите основания за задържане на жалбоподателя.

Предпоставките, за да се предприемат действия по ограничаване на свободата на придвижване на едно лице, следва да са налице към момента на вземането на мярката задържане, а в случая към момента за задържането органа не е разполагал с такава информация, която да прави възможно жалбоподателя да е извършил престъпление. Нямало е обективни данни, които да направят възможен извода, че жалбоподателя П. е извършил престъпление.

Данни за престъпление не се съдържат нито в показанията на разпитания свидетел И. Р. Д., нито в останалите писмени доказателства. Сред тези доказателства дори не се споменава името на жалбоподателя.

Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва такова деяние или да се укрие. Тази цел не би могла да бъде постигната при липса на данни за извършено от жалбоподателя престъпление.

Недопустимо е предпоставките за налагане на тази принудителна административна мярка да се предполагат, а следва за конкретния случай да са установени от административния орган данни за извършено престъпление, което да е било налично към момента на задържането и да е било отразено в заповедта за задържане какви са данните и фактите, обосноваващи задържането на жалбоподателя. Налагането на процесната принудителна административна мярка в случая не е оправдано.

Съгласно нормата на чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта.

Съдебният състав счита, че се касае за грубо нарушение на изрични норми в действащото законодателство. Нарушени са правата, гарантирани от Директивата 2012/13/ЕС относно правото на информация, предвид директния ефект на разпоредбите относно информацията, която е следвало да се предостави незабавно в писмен вид за обвинението и за правата на задържаните лица.

Налице е фактическо лишаване от свобода, представляващо най-тежката форма на процесуална или административна принуда, при която формалния подход е недопустим. Затова съдът счита, че към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, липсва описана в заповедта фактическа обстановка, както и такава, посочена в протокола за полицейски обиск на лице /л.4 от делото/. В тях и в наличните писмени и гласни доказателства по делото 2 не се съдържат данни Й. В. П. да е евентуален извършител на престъпление.

При посочената липса на доказателства, заповедта се явява издадена при липсващо фактическо основание, което от своя страна съставлява нарушение на материалния закон. Неизпълнението на изискването на чл.170, ал.1 от АПК, съгласно който административния орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, води до неговата незаконосъобразност. В този смисъл е и Решение №1164/ 02.03.2015 г. по адм. дело № 6741/ 2014 г. на ВАС.

На следващо място принудителната административна мярка трябва да бъде съразмерна на преследваните цели. Целта на задържането като превантивна мярка е да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато резултата не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение №59 от 05.01.2017г. по адм. д.

№13359/ 2015г., Решение №60 от 05.01.2017г. по адм. д. №13251/ 2015г., Решение №4712 от 18.04.2017г. по адм. д. №1155/ 2016г.; Решение №1487 от 06.02.2017г. по адм. д. №2271/ 2016г. и др.

В случая не са налице данни лицето да е възпрепятствало действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия.

Задържането на лицето е осъществено в момент, когато не е извършено престъпление или друго противоправно деяние, няма опасност от извършването на такова, за да бъде предотвратено или да бъде осуетена възможността на нарушителя да се укрие. Това означава само едно- че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на материално-правните предпоставки на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ.

Административният орган е нарушил принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на граждани в поголяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не са обусловени от необходимостта лицето да бъде задържано.

Според съда процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето и следва да бъде отменена като се уважи подадената срещу нея жалба.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Заповед за задържане на лице с рег. № 284зз-31 от 26.01.2024г. на разузнавач Г. Н. Ц. при РУМВР-Казанлък, с която е бил задържан за срок от 24 часа Й. В. П., с ЕГН **********.

3

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4