Решение № 439 от 22.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Бургас, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120106452 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба подадена от М. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ***, срещу „БОГИ-6“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, складова база Боги-6, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв.

/петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от **.**.**** г. и получено травматично увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука **.**.**** г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен трудов договор по силата на който ищецът е назначен при дружеството ответник на длъжността „***“. Твърди се, че на **.**.**** г., около **:** ч., в работно време и при изпълнение на служебни задължения в интерес на предприятието ответник, в гр. Б., ***, обект за бързо хранене „***", настъпила злополука с участието на ищеца. С влязло в сила Разпореждане издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ - Б., последната била призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО. Твърди се, че в горепосоченото време и място М. Ж. и колегата му Н. Р. започнали да обслужват клиент - заведение за бързо хранене „***“ в ж.к. ***. Р. подал от микробуса на ищеца стока - кисело мляко, а последният я взел и се обърнал да я достави при клиента, но като се обърнал се спънал в скоба и паднал на земята. Р. помогнал на колегата си да стане и позвънил на бърза помощ, както и на прекия си ръководител. В резултат М. Ж., получил травматично 1 увреждане на горния десен крайник - счупване на горния край на лъчевата кост, закрито. Непосредствено след инцидента пострадалият и неговият колега очевидец потърсили медицинска помощ. Сочи се, че пострадалият е бил откаран и постъпил в МБАЛ „***“ ЕАД - гр. Б., с оплаквания от силни болки в областта на десния горен крайник. След снемане обективното състояние на последния, били установени палпаторна болка в областта на дясна лакътна става и ограничени активни движения в същата. Били извършени необходимите комплексни медицински изследвания в т.ч. рентгенографии, ПКК и др. Рентгеновите данни констатирали счупване на лъчевата кост в проксималната част. Твърди се, че на пострадалия било извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, радиус и улна, след което е бил имобилизиран и насочен за амбулаторно лечение с изписана медикаментозна терапия. На **.**.**** г. ищецът бил насочен към физиотерапия и рехабилитация. На **.**.**** г., ищецът имал нестихващи болки като бил прегледан отново, а от снетото му обективно състояние се констатирали болка в областта на дясната лакътна става и дефицит на екстензията, поради което била удължена временната му неработоспособност. Вследствие на настъпилата трудова злополука ищецът изпитвал интензивни и негативни изживявания, болката в областта на десния горен крайник се усилвала дори и при най-малкия опит за движение на дясната ръка, като в определени моменти ставала нетърпима. Твърди се, че се налагал системен прием на обезболяващи медикаменти, които само временно овладявали силно изразения болков синдром. Наред с интензивната болка, засегнатият крайник бил със значително ограничени активни и пасивни движения, като ищецът бил в отпуск по болест дълъг период - 91 календарни дни. Увреждането създавало затруднения от двигателен характер, включително и при ежедневните дейности и при задоволяване на някои битово-хигиенни нужди и потребности. Инцидентът се отразил негативно и върху психиката му, изразяваща се в тревожност, напрегнатост и раздразнителност.

Ответната страна е депозирала писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Признава се, че между страните е съществувало трудово правоотношение към датата на злополуката, което било прекратено по инициатива на ищеца с писмено предизвестие до работодателя. Прави възражение за изключване отговорността на работодателя поради умишлено самоувреждане на основание чл. 201 КТ, респективно за намаляване отговорността му поради съпричиняване при допусната груба небрежност от работника. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъответстващо на претърпените вреди. Сочи се недобросъвестно поведение от страна на ищеца, който имал непогасени задължения към кредитори на значителна стойност. Излага се още, че до работодателя достигнала информация, че след инцидента ищецът търсил хора, които да свидетелстват в негова полза по делото. Счита, че ищецът допринесъл в голяма степен за злополуката като проявил груба небрежност - не положил елементарно старание и внимание и допуснал пренебрегване на основни 2 технологични правила и правила за безопасност, подробно изброени в отговора. Ответникът изпълнил всички законови изисквания, като провел всички необходими инструктажи. Представя доказателства, включително и за отменен болничен лист. С тези аргументи се моли за отхвърляне на исковете, респективно за намаляване на обезщетението в хипотезите на чл.

201, ал. 2 КТ.

В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответното дружество чрез своя процесуален представител оспорва исковете.

Предявени са кумулативно съединени искове по чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД, които са допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че страните са в трудово правоотношение към момента на твърдяната злополука, както и че ищецът е заемал длъжността „***“.

Представен е правилник и инструкция за безопасни и здравословни условия на труд на работодателя.

От представеното Разпореждане от **.**.****г. издадено от органа на ТП НОИ Б., Декларация за трудова злополука, се установява, че на **.**.**** г., около **:** ч., в работно време и при изпълнение на служебни задължения, М. Ж. и колегата му Н. Р. започнали да обслужват клиент - заведение за бързо хранене „***“ в ж.к. ***. Р. подал от микробуса на ищеца стока - кисело мляко, а последният я взел и се обърнал да я достави при клиента, но като се обърнал се спънал в скоба и паднал на земята. Р. помогнал на колегата си да стане и позвънил на бърза помощ, както и на прекия си ръководител. Това травматично увреждане на ищеца е признато за трудова злополука.

От представената Епикриза от отделение по ортопедия и травматология пи МБАЛ „***“, се установява, че ищецът е постъпил по спешност в болничното заведение на **.**.****г., като му е поставена диагноза “ Счупване на горния край на лъчевата кост, закрито“.

Представени са амбулаторни листи, болнични листи и медицински протоколи. Видно е, че ищецът е бил в отпуск от **.**.****г до **.**.****г. като за месеците август и септември, болничните лиси са били анулиране и с решение на ТЕЛК, поради саниране на счупването, което е видно от представените експертни решения на ТЕЛК.

От показанията на разпитания по делото свидетел М. К. Ш. – приятел на ищеца и Ж. Г. Г. – колега на ищеца, се установява, че ищецът е споделил, че е приет в болница, тъй като е паднал, като свидетелката се срещнала с него след изписването му. Болките му били силни, като тя му е закупила протеза.

Ищецът трябвало през първите тридесет дни да не движи дясната си ръка, а с лявата не можел да работи. Изписани му били лекарствени кремове. Ищецът 3 се нуждаел от чужда помощ, като свидетелката му помагала с готвене и хранене, бръснене и подстригване. Ищецът провел две рехабилитационни процедури. Ищецът правил упражнения за раздвижване вкъщи. След възстановяването ищецът не трябвало да вдига тежки предмети и имал болки при застудяване на времето.

От показанията на разпитания по делото свидетел Ж. Г. Г. – пряк ръководител на ищеца при работодателя - ответник, се установява, че свидетелят е бил информиран веднага за случая. Инцидентът се случил по време на разтоварване на стока. При пренасянето на стоката ищецът се е спънал в плочка и е паднал. Автомобилът бил позициониран по-близо до обекта в който трябвало да се разтоварва стоката. Работодателя при постъпване на служители провежда инструктаж, както има и периодчини такива. Свидетелят заявява, че по време на инцидента няма нарушение на правилата. Осигурени са транспортни колички, които служителите използват по преценка. На ищеца първоначално му било предложено оперативно лечение.

От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвено след преглед на пострадалото лице, се установява, че вследствие на претърпяната злополука М. Ж. е получил счупване на главата на лъчевата кост. Същата представлява вътреставна увреда в лакътната става.

Последствията са болка и ограничение на подвижността на лакътната става.

Вследствие на така получената травма ищеца е изпитвал болки, които са поинтензивни в периода непосредствено след травмата, първите дни след имобилизацията и след прекратяването на обездвижването на лакътната става и при началната рехабилитация. Времевия период е различен при различните индивиди и е в зависимост от прага на болка. Необходим е бил системен прием на обезболяващи медикаменти. Констатираното увреждане при ищеца представлява счупване на артикулиращата част на главата на лъчевата кост.

Преценено е като подходящо за консервативно лечение-безкръвна репозиция и имобилизация. Извършено е безкръвно наместване на счупването и поставяне на имобилизация. От медицинската документация не става ясно по какъв начин е извършено наместването и какъв вид имобилизация е поставена.

Срока през който ищеца не е могъл да използва пълноценно своята дясна ръка е определен с определянето на временна нетрудоспособност от специализирана ортопедична ЛКК -92 дни. Към момента на прегледа функцията на десен горен крайник е възстановена до степен да бъде използвана пълноценно-фини и прецизни движения за хващане, манипулиране, работа, писане, хранене и взаимодействие с околната среда.

Минималните ограничения в обема на движения в крайните фази не затрудняват ежедневните дейности на ищеца. По време на определената временна нетрудоспособност лицето не е било в състояние да упражнява трудова дейност като шофьор на лекотоварен автомобил. Съгласно представената медицинска документация десния горен крайник е бил имобилизиран. Не се уточнява вида и срока на имобилизация или кога тя е била прекратена. При правилно проведено лечение, прецизиран срок на имобилизация и навременна последваща рехабилитация и физиотерапия 4 възстановителния период при този вид увреди на лакътната става е в рамките на 2-3 месеца. Към настоящия момент основната функцията на десния горен крайник е възстановена, като описаните леки отклонения могат да се повлияят в положителна посока чрез подходяща физиотерапия и рехабилитация. Към момента на прегледа се констатира палпаторна болка при натиск и насилствена супинация на предмишницата. Констатират се минимални ограничения в крайните фази на някой от движенията в лакътната става. При непровеждане на лечение е възможно появата на оплаквания при извършване на тежък физически труд свързан с натоварване на горните крайници.

Лакътната става реагира неблагоприятно на травматични увреди.

Вътреставните счупвания, каквото е счупването на главата на лъчевата кост са предпоставка за посттравматични усложнения-функционален дефицит, посттравматична артроза и рядко несрастване на фрагмента. Функционалния дефицит е най-честата компликация. Нарушенията на функцията понякога се наблюдава дори и при неразместените счупвания. Посттравматичната артроза е характерна за неоперативно лекуваните случаи с остатъчна ставна неконгруентност. И двете усложнения се лекуват с търпелива и внимателна рехабилитация и физиотерапия и медикаментозно лечение. Така зададен въпроса за правилна стойка, бавно придвижване и внимателно възприемане на околната среда не е от компетенцията на травматологията. Механизма на това счупване е индиректна травма при падане от собствен ръст с разгънат или леко свит в лакътна става крайник при пронация на предмишницата. Същото представлява нормалния защитен механизъм при падане. При това положение главата на лъчевата кост се притиска плътно към главата на хумеруса и се получава счупване на главата в слабата и антеролатерална зона както е в случая. Ищеца не съобщава за системни заболявания както при прегледа, така и при хоспитализацията в МБАЛ в „***“. Този вид счупвания са 1,7-5,4% от всички счупвания и около 33% от счупванията в областта на лакътя.